Йоанна Узунова – една българка в сърцето на Лондон

"Ако Италия може да се определи като много женствена, то тогава Лондон би бил влюбен тийнейджър, който пише стихове и слуша 'The Killers'. Париж е известен с неподправения шик и безгрижието в начина си на живот, което се изразява изцяло и в стила на парижани. Парижките ми приятелки не само ме карат да искам да пия розе на обяд, но ме вдъхновяват да бъда по-лежерна в облеклото, косите им изглеждат сякаш току-що са станали от леглото, а обикновените им бели тениски изглеждат толкова несъвършено перфектни..."
Йоанна Узунова

Тя е млада, красива и талантлива, артист по душа и призвание, тя е художник-фотограф, писател- хроникьор и влюбена в модата. Тя е Йоанна Узунова – една българка в сърцето на Лондон. Родена е в София, а началното си образование започва във френския лицей Виктор Юго в столицата. След 2004 г. продължава обучението си в Швейцария, където изучава специалност Изкуство. През 2012 г. се дипломира в същата специалност в университета по Визуални Изкуства в Кембридж. В момента учи Моден бизнес в Istituto Marangoni в Лондон. Едно интервю, което ще ви обогати; едно интервю, което ще ви разходи из модните подиуми на Лондон и не само; ще ви запознае с редица известни дизайнери и техните интригуващи тоалети, ще ви представи стрийт модата на британките и не само на тях. В галерията над текста пък може да почувствате цялата тази феерия и атмосфера още по-близка и реална благодарение професионалните фотографии на Йоанна Узунова...

Продължава >>

Здравей, Йоанна, ти си една млада и амбициозна българка, преуспяваща не къде и да е, а в сърцето на Лондон – града на контрастите, на пуританите и бохемите, на традициите и бунтарските идеи? Какво е за теб Лондон…
"Лондон за мен е като сродна душа, някои сутрини се будиш и всичко е розово и си влюбен до уши; други дни просто ги ненавиждаш, но в крайна сметка знаеш, че когато се прибереш вечер, сърцето ти ще се вълнува всеки път…"

Да започнем с фотографията. Как се роди страстта ти към снимането?
Когато бях на 12, дядо ми подари един стар апарат "Praktika", който беше пазил в продължение на години в мазето си. Още тогава бях очарована от вниманието, с което хората от неговото поколение съхраняваха своите фотографии, именно защото единственият начин да ги запазят, е като ги проявят на хартия. Една снимка може да изрази хиляди думи, но с времето научих, че хиляда думи могат също да изразят хиляди различни картини. Когато отидох в колеж и записах курс по изкуство, се случи така че, попаднах на професор, който ме убеди именно в това. Той бе безкрайно критичен, но наистина ме накара да почувствам и осъзная собствените си творчески граници. В крайна сметка създадох серия фотографии около темата на разпада на комунизма (с особен акцент върху България) под надслов "Без светлини". В крайна сметка те се превърнаха в материал за първата ми изложба в Лозана, Швейцария, а по-късно бяха представени в Арт Галерия "Париж – Москва" в София. Фактът, че се озовах сред гигантски принтове на образи, родени в съзнанието ми, и възможността да видя как те въздействат на зрителя, ми се стори доста вълшебно!
    
Освен с фотография се занимаваш и с мода. Това ли са двете ти големи любови?
Всъщност, винаги съм била по-надарена с думите. Фотографията и модата са два обекта на интерес за мен, които имат силно присъствие в живота ми и винаги се опитвам да намеря начин да ги кондензирам в думи и нещо, което мога да предам на хората, да ги накарам да го почувстват и дори да се засмеят по същия начин, по който фотографът или дизайнерът претворява идеите си. За щастие, открих място, където да се изразявам в писмена форма. Пиша хроника за модата и "лайфстайла" тук, в Лондон, сътруднича си с мои приятели дизайнери и ги консултирам по отношение на естетиката и стилистиката на фотосесиите им, на който съм главен редактор. Сега съм се фокусирала върху работата си в уеб сайта, който наскоро стартира и вече си има своя страница във фейсбук под името Тhe Editist Lab. В него пиша като хроникьор, пускам и непубликувани досега от мен материали, което е много вълнуващо.

Модата за теб е…
... нещо, с което израснах и с което бях заобиколена. За това ми помогнаха и разказите на баба ми за тогавашната мода, за недостига на платове по времето на комунизма, както и това, че имах възможност да наблюдавам начина, по който майка ми полагаше грижи за облеклото си. Винаги, когато излизахме, тя отделяше изключително внимание на всеки детайл от тоалета си. Опознах понятието, че елегантността и 'dolce vita' не e само в това, което носим, но и в това, което сме като хора. Това е и начинът, по който украсяваме пространство около себе си, и нещата, с които искаме да сме обградени, и нашите интереси. В друг контекст, колекционирам принтове на известни майстори в изкуството, което е лудост, която наистина започва да се изразява по стените на апартамента ми.

Как се получи тази великолепна симбиоза между фотографията и модата? Имаш статия и авторски снимки от световни дефилета в списание "Амика" у нас. Снимаш дефилета на световно известни дизайнери…
Посещавам модните седмици два пъти годишно, но е физически невъзможно да присъстваш на всички дефилета. В Лондон седмицата се състои от поредица вълнуващи събития в рамките на няколко дена. Те карат всички да тръпнат в очакване на интригуващите колекции, които ще покажат не само големите имена в индустрията, но и младите дизайнери. Всичко това превръща град като Лондон в още по-вълнуващо място!

Продължава >>