Чехия обяви пълна карантина от 28.10. 2020 г. Властите забраниха на гражданите да излизат навън от 21:00 до 05:00 часа сутринта до 3 ноември. Училищата преминаха в режим онлайн обучение. Данни, които четем и същевременно пресмятаме колко далеч от България е Чехия. Зад всяка статистика обаче стои личната история. А когато тя е и за майка, емоциите около не-просто-статистиката са умножени поне по две.
Ралица Василева е българка, която живее и работи в Чехия от години. Дъщеря й Кремена е в 9 класи тази година и предстои да положи матури по чешки и математика. Как се отаразява пълната карантина на ежедневието им? Подготвена ли е чешката образователна система за училище онлайн? Как 8 месеца се работи от дневната и спалнята?
"Ние с мъжа ми работим единствено от къщи вече 8 месеца. Той работи на 3 смени, като всяка продължава по седмица. Аз съм с редовно работно време – от 8 до 17 часа. Имаме напълно различни режими на сън и хранене и много конферентни разговори. Той работи в спалнята, аз в дневната. Свободата на действията ни е ограничена. Трябва да изчакаме да свърши разговорът на единия, за да пуснем машината за кафе, примерно.
Дъщеря ми е в 9-ти клас и през тази учебна година ще полага матура по чешки и математика, а също така ще кандидатства в художествено училище. Като подготовка за изпитите я записах на курсове по рисуване, чешки и математика, които от две седмици и за незнайно колко време не се провеждат. Детето е притеснено за бъдещето си, както и аз.
Бяха планирани Дни на отворените врати в училището, където ще кандидатства. Първият трябваше да е през октомври, но бе отменен. Вторият е на 21 ноември и е все още под въпрос, но с голяма вероятност също да бъде отменен. Детето трябва да подаде формуляра за кандидатстване (заверен и от личния лекар) лично до края на ноември. Нямам представа как ще стане… Изпитите по рисуване, в нормални условия, са в началото на януари, т.е. и без това нямаме време за подготовка, а как се учи рисуване онлайн е загадка.
В началото на септември въведоха носенето на маски в обществения транспорт, а около седмица по-късно и във всички помещения на закрито. В общи линии идеята беше да могат децата да тръгнат на училище. Две седмици по-късно случаите на установения брой заразени започна драстично и прогресивно да се увеличава. Първо затвориха културните институции. Студентите преминаха на дистанционно обучение. Въпреки мерките броят на заразените продължи да си расте. Последва затваряне на заведенията за хранене и забрана за употреба на алкохол на открито.
Заведенията работеха (и все още работят) с продажби за вкъщи през прозорче и с доставки по домовете. През последната седмица на септември учениците в средните училища също преминаха на дистанционно обучение. В началото на октомври решиха, че учениците от втората степен (от 6 до 9 клас) ще бъдат разделени на две групи, от които едната ще е в училище 1 седмица, а втората на дистанционно обучение. Това трая една седмица, след което затвориха изцяло училищата.
Дали са подготвени за дистанционно обучение? Не бих казала. В училището на дъщеря ми въведоха електронен бележник и публикуване на всички домашни онлайн още в началото на годината, но преподаването през Zoom не им се получава много добре. Учителите закъсняват или понякога изобщо не се включват по технически причини. Не са подготвени за интерактивно обучение, не могат да обясняват, без да виждат лицата и живата реакция на учениците, което не е съвсем изненадващо. В повечето случаи преподаването е проформа, а децата после си работят сами по задачите… а понякога и задачи нямат.
От днес, всичко, освен магазините за хранителни стоки е затворено до второ нареждане. Дори магазините за хранителни стоки ще работят с ограничено работно време от 8 до 20 часа, а в неделя ще са затворени.
Въведоха ни вечерен час – от 9 вечер до 5 сутринта никой няма право да излиза, освен за да отиде на работа. То и да се ходи на работа не е разрешено, освен ако доказано (каквото и да значи това) няма начин да я вършиш от къщи. Куче може да разхождаш в разстояние от други хора.
На мен много ми тежи, че не мога да пътувам.
Моралът ми спада от ден на ден, както и желанието да правя каквото и да било.
Относно нагласите на хората около мен, мога да кажа, че са примирени. Чехите са бохеми, даже създатели на думата бохеми, но се съобразяват и спазват ограниченията. В момента, в който отменят мерките, са като отвързани, поради което ми се струва, че и скоро няма да си върнем свободата на придвижване."
