"Може ли да влезем в заведението с кучето?" - пита Албена Павлова. Отказват й. "Знаеш ли какво е първото нещо, което правят, когато влезеш с куче в заведение в Германия? " - пита ме тя. "Поднасят му купичка с вода."

Само че ние сме в България и се налага Мина да отиде до вкъщи, за да прибере кучето Рая и чак след това да започнем с интервюто с Албена и Мина - майка и дъщеря в живота, а на екрана, в сериала "Столичани в повече" от две различни, воюващи семейства.

Докато чакаме, Албена ми разказва различни свои преживявания с животинки - открила две изоставени котета, още с пъпната им връв, в парка. Прибрала ги. Хранила ги с пипетка, лекувала ги, водила ги с нея на снимки. И понеже съдбата предизвиква смелите, по-късно в двора отново открива изоставени котенца и отново ги прибира. Грижи се за тях, а след време ги дава на англичанка, живееща в Родопите, която всеки месец кара с личния си бус изоставени и изхвърлени животни от България  в Германия. Намерените от Албена две котета днес живеят в къща, пълна с котешки играчки, в Хамбург. Доволна и горда от постигнатото, тя си пожелава вече да не намира изоставени животни.

А, ето я и Мина. Изоставила е кучето Рая, но само докато дава интервю. И блиц интервюто вече започва...

Каква зодия си?

Албена: Лъв.
Мина: Рак.

На кого си кръстена?

М: Аз съм кръстена на дядо Марин – бащата на майка ми, когото не познавам. Не са харесали достатъчно името Марина и затова са избрали Мина. Ако съм била момче, съм щяла да се казвам Марк или Марко.
А: Аз съм кръстена на бащата на моя баща, който се казваше Атанас.

Каква беше последната беля, която направи?
М:
Замерях хората по улицата с гранулки кучешка храна. Другата беля беше да замерям с мокър памук съседния прозорец. Беше гениално!
А: Това ти ли си го направила?!?! Аз видях на стената на отсрещния балкон нещо като бели снежни топки. Аз ще я набия след интервюто, споко! (смее се)
М: А също така веднъж срязах крачолите на дънките на брат ми, хвърлих ги на съседния балкон и му казах - представи си какво е да станеш сутринта и да видиш крачоли на балкона си.
А: Ама, ти си била много невъзпитана! (дружен смях) Последната беля, която аз направих, беше да спася две котенца, изоставени в задния ни двор. Това е беля според мъжа ми.

Лесно ли се събуждаш сутрин?

М: Не, ужасно трудно се събуждам. Ако не е майка ми да дойде да ме вика 3 пъти, няма шанс да стана.
А: Аз се събуждам трудно. Не обичам да ставам рано, но когато стана, съм страшно щастлива и доволна, защото имам ужасно много време пред себе си – да разходя кучето, да си мързелувам и да си върша работа.



Какво обичаш да хапваш най-много?

М: Много неща - боб, яйца, на баба мекиците, кекса на баба...
А: Аз обичам да ям месо и полагам огромни усилия да променя това.

Обичаш ли да готвиш?
А: Не, не обичам, но готвя – всеки божи ден.
М: Веднъж правих една баница, която не ми се получи много хубаво, защото сиренето миришеше ужасно. Но тате изяде половината.
А: Да, тате добре се представи!

Трябва ли жената да умее да готви?

А: Задължително. Нали трябва да си храни децата...
М: ...и мъжа.
А: Като бях малка и се прибирах вкъщи, там миришеше на вкусна топла храна. Това ме караше да обичам майка си още повече и да разбирам колко е хубаво да си вкъщи. Храната много привързва. Важно е една майка да може да приготви нещо вкусно за децата си, това е една много топла грижа.

Кой хвърля боклука у вас?
М:
Най-често мама, но по принцип се редуваме.
А: Тя и баща й дори да се спънат в боклука, няма да го видят.


Радваш ли се на снега?

А: Много. Зимата е сезонът, който винаги ме кара да се чувствам като малко дете. Връщам се в детството. Свързвам я с подаръци, с топлина, със семейство. Много съм щастлива, когато има сняг.
М: Аз повече му се радвам като съм вкъщи на топло.

Какви подаръци искаш за Коледа?

М: Аз вече съм си избрала – едни слънчеви очила с диоптри. Нещо, което отдавна си искам, мислех, че са много скъпи, но се оказа, че не са чак толкова.
А: Нямам конкретно желание. Може да не получа подарък на Коледа, може да го получа на 4 януари, това няма да ме направи по-малко щастлива. Уважавам много празника, радвам се, че мога аз да направя подарък на любимите си хора, но не държа на никакъв подарък.

Как изглежда според теб Баба Коледа?
М:
За сметка на Дядо Коледа може би е слаба жена.
А: (през смях) Като знам колко му е червен носа на Дядо ти Коледа, тя или го млати или той порка, за да забрави за каква жена е женен.

Какво най-много обичаш да правите заедно?
А:
Имахме едно много хубаво преживяване заедно с Мина на Часа на Земята. Трябваше да изключим електричеството за един час. Тя ми направи изключителна изненада. Донесе една книга и цял час тя чете на свещ. Беше паметно преживяване за мене! Не усетихме кога е минал часът. Прекарахме страхотно!
М: Аз помня като по-малка, че 4-5 пъти вадих една торба с гримове, която мама почти не ползва, и я гримирах.

Имаш ли домашен любимец?

М: Да. Кучето Рая. Взехме я от едно кръстовище между Ново село и Априлци. Шест малки кученца бяха оставени на пътя. Тате първоначално не беше много за, но аз и мама бяхме сигурни, че ще си вземем куче. Леля ми я кръсти Рая. Аз много се сърдех, защото казваха, че тя е най-грозното куче. Останалите кученца ги взеха по къщите наоколо.
А: Рая е уникалната порода палячо.

Кой повече се грижи за нея?
А:
По равно. Никой не е натоварен – няма насилие, няма ти си длъжна. Така е било с всички три кучета, които сме имали досега.
М: Вечер съм аз, мама е сутрин.


Послушна ли си?

А: Аз бях много непослушна като дете. Може би се дължи на това, че на улицата, на която съм израснала, нямаше момичета – бяха само момчета. Игра на ножки, лагерни колички, катерене по дървета, експедиции в пещери – невероятни пакости като от роман. Изключително палаво, щастливо и свободно детство. Единственият период, в който аз съм пушила, е бил между 6 и 8 години. Защото момчетата и на това ме научиха. Не може да си момче и да не пушиш. А аз на тази възраст бяха момче. До ден-днешен не мога да шия, да плета, нямам тези умения и никога не съм ги имала. Майка ми се прибираше от родителските срещи винаги разплакана от оплакванията за моята дисциплина. Но сега съм един много послушен и дисциплиниран човек. Явно нещата се балансират.
М: На мен понякога ми става мъчно, че сега няма как да играя на улицата като мама.

В училище как се справяш/е?

А: Как съм се справяла? Ти ме обиждаш – златен медал от Руската езикова гимназия. Ето така съм се справяла!
М: Аз се справям сравнително добре.


Кой ти е/беше любимият предмет в училище?

М: Български език.
А: Аз по всичко учех много. За да се подготвя добре за класно по математика, понеже не ми вървеше, съм решавала по 500 задачи. Трябваше да знам, не може някой да ме хване нещо да не знам. Нямам любим предмет – и по езиците ми е било приятно, и по български, и по история. Бях много амбициозна.

На море или на планина?

А: На планина – дава ми голямо спокойствие.
М: На море. Даже смятам тази година да отидем с една приятелка през лятото в Бургас, където е едната ми баба – майката на баща ми.

Левски или ЦСКА?
А:
ЦСКА.
М: Левски.

Книга или филм?

А: Книга.
М: Филм

Имаш ли си девиз или талисман?

М: Аз по принцип нося червен конец, конец от моята най-добра приятелка и гердан от моята най-добра приятелка.
А:
Аз в гимназията имах много индивидуалистичен девиз, който просто ме опияняваше Etiamsi omnes, ego non (Дори ако всички, аз не). Това много ме вълнуваше тогава – да не си като всички, да си различен, да не си в потока, да вършиш в своя посока.

Какво може да те разплаче?

М: Филм. Плакала съм и че нямам деството на майка си. И за това, че книгата за Мери Попинз свърши.
А: Когато ми липсват близките хора и за несправедливата съдба на някои животни в България.

Кой е най-добрият човек, когото познаваш?

А: Много добри хора познавам – някои са от семейството ми, други са ми приятели.
М: Ами...
А: Мама (побутвайки я с лакът).
М: И не само.


Каква ще станеш, когато пораснеш?
А: Спокойна.
М: Няма да съм мързелива.

Как си се представяш на 70 години?
А:
Здрава и с много деца - не мои, няма да раждам на 70.
М: Не съм се замисляла. Моите деца няма да са в същия град като мен най-вероятно.

Какво искаш да имаш от другата?
М:
Аз искам да съм толкова амбициозна. Не просто да направя нещо, колкото да го направя, а на макс да го направя.
А: Аз на моменти в нейно присъствие съм се чувствала изключително нервна, припряна и нечувствителна. Тя има една кротка чувствителност и търпеливост, която много ми харесва. Защото когато човек бърза, пропуска много съществени детайли и подминава много важни жестове от близките.

Какво не харесваш в другата?

А: Липсата й на организация. Може би прекалявам понякога, но човек трябва да е организиран, когато има много задачи. А тя има много задачи тази година – сега завършва 7 клас и й предстои кандидатстване, безкрайни уроци, има ангажимент с филма, иска и да спортува и изобщо няма миг за губене. Не мога да приема да я будя в 6:30, а тя в 7:29 да излиза от вкъщи.
М: (поправя я) 7:25. Аз не искам мама да е толкова нервна. Понякой път се ядосва много бързо.

Коя беше първата ти роля?

А: С прекрасната режисьорка Маргарита Младенова в „Опакометаморфози”, по сатиричните поеми на Валери Петров. Представлението демонстрираше голямо свободомислие. Взехме много награди тогава.
М: В „Комиците”.

Какво ти казват приятелите за ролята в сериала "Столичани в повече"?

М: Много беше весело или нещо такова...
А: Досега съм получила само окуражителни думи. Ако нещо в мен или сериала не им е харесало, с много любов са го премълчавали.

В коя пиеса или филм искаш да участваш?
М:
„Войната на таралежите”.
А: „Незавършена пиеса за механично пиано”.

Какво ще си пожелаеш за 2012 г.?

М: Да бъда здрава, да бъде много весела Коледа и да вляза в Испанската гимназия.
А: Да бъда здрава - аз и всичките ми близки, приятелите ми да бъдат до мен. През 2012 съм на концерта на на Red Hot Chili peppers – нямам търпение. Наумила съм си и едно пътуване в Южна Италия - с кола, на път, битническо пътуване по прашни пътища. Пожелавам си да ми се случи!