"Може ли да влезем в заведението с кучето?" - пита Албена Павлова. Отказват й. "Знаеш ли какво е първото нещо, което правят, когато влезеш с куче в заведение в Германия? " - пита ме тя. "Поднасят му купичка с вода."

Само че ние сме в България и се налага Мина да отиде до вкъщи, за да прибере кучето Рая и чак след това да започнем с интервюто с Албена и Мина - майка и дъщеря в живота, а на екрана, в сериала "Столичани в повече" от две различни, воюващи семейства.

Докато чакаме, Албена ми разказва различни свои преживявания с животинки - открила две изоставени котета, още с пъпната им връв, в парка. Прибрала ги. Хранила ги с пипетка, лекувала ги, водила ги с нея на снимки. И понеже съдбата предизвиква смелите, по-късно в двора отново открива изоставени котенца и отново ги прибира. Грижи се за тях, а след време ги дава на англичанка, живееща в Родопите, която всеки месец кара с личния си бус изоставени и изхвърлени животни от България  в Германия. Намерените от Албена две котета днес живеят в къща, пълна с котешки играчки, в Хамбург. Доволна и горда от постигнатото, тя си пожелава вече да не намира изоставени животни.

А, ето я и Мина. Изоставила е кучето Рая, но само докато дава интервю. И блиц интервюто вече започва...

Каква зодия си?
Албена: Лъв.
Мина: Рак.

На кого си кръстена?
М: Аз съм кръстена на дядо Марин – бащата на майка ми, когото не познавам. Не са харесали достатъчно името Марина и затова са избрали Мина. Ако съм била момче, съм щяла да се казвам Марк или Марко.
А: Аз съм кръстена на бащата на моя баща, който се казваше Атанас.

 

Каква беше последната беля, която направи?
М: Замерях хората по улицата с гранулки кучешка храна. Другата беля беше да замерям с мокър памук съседния прозорец. Беше гениално!
А: Това ти ли си го направила?!?! Аз видях на стената на отсрещния балкон нещо като бели снежни топки. Аз ще я набия след интервюто, споко! (смее се)
М: А също така веднъж срязах крачолите на дънките на брат ми, хвърлих ги на съседния балкон и му казах - представи си какво е да станеш сутринта и да видиш крачоли на балкона си.
А: Ама, ти си била много невъзпитана! (дружен смях) Последната беля, която аз направих, беше да спася две котенца, изоставени в задния ни двор. Това е беля според мъжа ми.

Лесно ли се събуждаш сутрин?
М: Не, ужасно трудно се събуждам. Ако не е майка ми да дойде да ме вика 3 пъти, няма шанс да стана.
А: Аз се събуждам трудно. Не обичам да ставам рано, но когато стана, съм страшно щастлива и доволна, защото имам ужасно много време пред себе си – да разходя кучето, да си мързелувам и да си върша работа.

 


Какво обичаш да хапваш най-много?
М: Много неща - боб, яйца, на баба мекиците, кекса на баба...
А: Аз обичам да ям месо и полагам огромни усилия да променя това.

Обичаш ли да готвиш?
А: Не, не обичам, но готвя – всеки божи ден.
М: Веднъж правих една баница, която не ми се получи много хубаво, защото сиренето миришеше ужасно. Но тате изяде половината.
А: Да, тате добре се представи!

Трябва ли жената да умее да готви?
А: Задължително. Нали трябва да си храни децата...
М: ...и мъжа.
А: Като бях малка и се прибирах вкъщи, там миришеше на вкусна топла храна. Това ме караше да обичам майка си още повече и да разбирам колко е хубаво да си вкъщи. Храната много привързва. Важно е една майка да може да приготви нещо вкусно за децата си, това е една много топла грижа.

Кой хвърля боклука у вас?
М: Най-често мама, но по принцип се редуваме.
А: Тя и баща й дори да се спънат в боклука, няма да го видят.

 

Радваш ли се на снега?
А: Много. Зимата е сезонът, който винаги ме кара да се чувствам като малко дете. Връщам се в детството. Свързвам я с подаръци, с топлина, със семейство. Много съм щастлива, когато има сняг.
М: Аз повече му се радвам като съм вкъщи на топло.

Какви подаръци искаш за Коледа?
М: Аз вече съм си избрала – едни слънчеви очила с диоптри. Нещо, което отдавна си искам, мислех, че са много скъпи, но се оказа, че не са чак толкова.
А: Нямам конкретно желание. Може да не получа подарък на Коледа, може да го получа на 4 януари, това няма да ме направи по-малко щастлива. Уважавам много празника, радвам се, че мога аз да направя подарък на любимите си хора, но не държа на никакъв подарък.

Как изглежда според теб Баба Коледа?
М: За сметка на Дядо Коледа може би е слаба жена.
А: (през смях) Като знам колко му е червен носа на Дядо ти Коледа, тя или го млати или той порка, за да забрави за каква жена е женен.
 

Какво най-много обичаш да правите заедно?
А: Имахме едно много хубаво преживяване заедно с Мина на Часа на Земята. Трябваше да изключим електричеството за един час. Тя ми направи изключителна изненада. Донесе една книга и цял час тя чете на свещ. Беше паметно преживяване за мене! Не усетихме кога е минал часът. Прекарахме страхотно!
М: Аз помня като по-малка, че 4-5 пъти вадих една торба с гримове, която мама почти не ползва, и я гримирах.

Имаш ли домашен любимец?
М: Да. Кучето Рая. Взехме я от едно кръстовище между Ново село и Априлци. Шест малки кученца бяха оставени на пътя. Тате първоначално не беше много за, но аз и мама бяхме сигурни, че ще си вземем куче. Леля ми я кръсти Рая. Аз много се сърдех, защото казваха, че тя е най-грозното куче. Останалите кученца ги взеха по къщите наоколо.
А: Рая е уникалната порода палячо.

Кой повече се грижи за нея?
А: По равно. Никой не е натоварен – няма насилие, няма ти си длъжна. Така е било с всички три кучета, които сме имали досега.
М: Вечер съм аз, мама е сутрин.


Послушна ли си?
А: Аз бях много непослушна като дете. Може би се дължи на това, че на улицата, на която съм израснала, нямаше момичета – бяха само момчета. Игра на ножки, лагерни колички, катерене по дървета, експедиции в пещери – невероятни пакости като от роман. Изключително палаво, щастливо и свободно детство. Единственият период, в който аз съм пушила, е бил между 6 и 8 години. Защото момчетата и на това ме научиха. Не може да си момче и да не пушиш. А аз на тази възраст бяха момче. До ден-днешен не мога да шия, да плета, нямам тези умения и никога не съм ги имала. Майка ми се прибираше от родителските срещи винаги разплакана от оплакванията за моята дисциплина. Но сега съм един много послушен и дисциплиниран човек. Явно нещата се балансират.
М: На мен понякога ми става мъчно, че сега няма как да играя на улицата като мама.

В училище как се справяш/е?
А: Как съм се справяла? Ти ме обиждаш – златен медал от Руската езикова гимназия. Ето така съм се справяла!
М: Аз се справям сравнително добре.

Продължи да четеш