Симеон Аспарухов е човек на думите и изкуството. Много бързо сваля всякакви прегради в изкуствени междучовешките отношения и някак естествено се сдобиваш с нов приятел. Симеон пише поезия, кратки разкази, импресии и миниатюри. Дебютната му книга с поезия носи името „Дни за обичане” (2017 г.) В началото на 2018 г. Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов, основават ново издателство за съвременна българска литература, насочено основно към нуждите на авторите и с идеята да предлагат адекватно промотиране, представяне и менажиране на книгите по пътя им от автор към читател. Издателството носи името „Библиотека България”.
"Колкото повече даваш за света от себе си, толкова повече ще разбереш от света за себе си." Разберете повече за Симеон Аспарухов от краткото ни видео и дългото интервю, защото си говорим за интересни неща - събуждането, стиховете, любовта, чистосърдечието, осем, Разхвърляния ум, снимката, мечтите.
СЪБУЖДАНЕТО
Будим се всеки ден, но дали изживяваме деня си пълноценно? Всички се събуждаме, ставаме, дейни сме, правим разни неща, но колко от тях са, защото искаме, и колко - защото така трябва?! Събудени са хората, които правят това, което искат и не следват чужди избори.
Събуждането не е само онова след звън от будилник. Събуждането е отваряне не само на очите, а на съзнанието. Задължително е човек да се събуди в някакъв хубав момент от живота си. Ако може не на 83 години, а по-рано. Това ми е по-интересната част от понятието. Иначе събуждането е трудно при мен - буденето ми продължава по 2-3 часа, понякога и до обяд. Причината е, че вечер си лягам късно, защото тогава си доработвам и правя по-детайлните неща.
СТИХОВЕТЕ
Не знам защо поезията се появи в живота ми, наистина не знам! Може би това е едно израстване, не като качество на писане, а като моя поглед към света. Масово се казва, че живеем в проза, но не е така – аз предпочитам да живея в поезия. Поезията е в природата - среща на две котки, които настръхват и виждаш тока, който пробягва по гръбнака чак до опашките им. Това е контактът. Контактът между две котки е поезия. Но само ако можеш да го видиш.
Стиховете се появиха късно в живота ми. Когато бях дете, отказвах да уча наизуст, да излизам пред аудитория и да декламирам. Учителите знаеха това, но знаеха и че обичам да пиша – пишех истории, есета, съчинения, измислях си сам теми и много ме поощряваха в това.
Когато човек го удари първа любовна треска или му забият шамара, наречен „Ти не си достоен за мен, за да се държим за ръце“, страданията излизат под формата на стихотворения. При мен това се случи на 13-14-годишна възраст. Пазя си тефтерите със стихотворенията оттогава - те не са за четене, нито за показване. Писал съм строфи от рода на „ти си роза сред цветята, ти си цветовете на дъгата“... Римушки! (смее се).
Реално, по-късно се появи отношението ми към поезията и така дойдоха наистина моите стихове. Те бяха записи на емоционални състояния, които разказвах сам на себе си. Нещата, които най-много си харесвам, са писани с химикалка. От 2013 г. пишех в една стара тетрадка, казва се "Мойто си". В началото тя беше речник по испански, после място за записване на цитати и мъдри мисли... Драскам... пиша... късам. Тук има дори рецепта за борш - много хубав борш с цвекло се научих да правя.
Писането е много интимен и разкриващ процес. За мен е диалог със себе си. Не се наричам поет, не си позволявам да се самоизтъквам и да си слагам титли. Просто обичам да пиша и тези опити са забелязани от разни хора – пишещи, последователи...
ЛЮБОВТА
Любовта е цвят. Носи достатъчно силен заряд, за да не търсим никакви други стимули. Любов е, когато откриеш себе си, когато можеш да обичаш, когато знаеш, че си обичан, но си щастлив повече от това, че ти самият обичаш. >>>
ЛЮБОВТА
Не е вярно, че любовта не е за всеки. Напротив – всеки трябва да я усети, да я даде и получи. Тя е най-красивият обмен на енергия между двама души. Любовта е хиляди процеси и живее в душата. Любовта не може да се разкаже само с една дума, с един роман, нито с поредица от енциклопедии. Тя е различна за всеки и се появява в различно време в живота на човек. Може би, когато той е най-достоен да я понесе в целия й спектър от тъга и радост. Любовта е от А до Я – всички възможни емоции, които един човешки организъм може да изживее. Заради любовта се плаче и се смее, страда се, убива се, значи любовта е и оръжие.
В моя живот има любов. В момента я намирам в това, с което се занимавам – писането, новите начинания, които поех, хората около мен, дори у котката ми Мишка. Любовта е слънцето, луната, звездите, песните на птиците, жиците с накацали лястовици, бързеите на реката, есента, миговете, които животът предоставя само на теб. Тя е страхотен двигател. Променя всичко...
ЧИСТОСЪРДЕЧИЕТО
Често ние, хората, се преструваме, че не виждаме, че не ни се случват сериозни катаклизми, че до нас не стигат новините за смъртта, за тайфуните, за убийствата, за пожарите, за политическата режисура, за интелектуалната кражба... Сякаш това не е част от света и сякаш не ни вълнува. Сякаш хората, които просят на улицата, не просят от нас. Хората живеят много бързо и много от нещата, които им се случват, ги пропускат. Пропускат да се научат да обичат, да слушат себе си и да бъдат сърдечни. А това е заложено изначално в човек и трябва да е най-лесното нещо. Най-простичките неща ние превръщаме в жестоки трагедии! Хора - здрави, обичани, обичащи и с дом, зорлем от мухата слон правят – разделят се, трепят се... Защо? Защото им е скучно. Защото не могат да съзерцават и да се оставят нещо да ги обземе, да се настанят в състоянието, в което са в момента.
За каква чистосърдечност говорим? И аз често отминавам проблеми, които не променят света ми в даден момент, но винаги се старая да виждам малко по-далеч от това, което е видимо. Аз съм всичко друго, но не и надувко. И това ме прави много симпатичен в моите собствени очи.
Масово има едно обездушаване, затваряне, всеки си има някакво ядро и не смее да излезе извън него. Каквито решетки и заключалки да си слагаме по вратите, такива си слагаме и на сърцата. Аз не съм си сложил, но и това е проблем, защото много често чувам за себе си, че съм невменяем, инфантилен, странен, че не съм от този свят и епоха. Напротив – аз чета днешни книги, слушам музика, която днес се прави, контактувам с хора, родени днес. Седим си сега с теб и на мен ми е много приятно, защото си говорим, но освен това, аз чувам как бяга едно малко дете, чувам полета на гълъбите, как шумолят листата... Това е есен. Това е любов, Това е чистосърдечието. Да усетиш нещата, да можеш да ги споделиш, да ги върнеш. Любовта чистосърдечието, смирението, са човещини, които е хубаво да се споделят, за да има смисъл.
РАЗХВЪРЛЯНИЯТ УМ
Зад Разхвърлян ум стоя аз - Симеон Аспарухов. Разхвърлян ум е нещото, което ме провокира да се върна в себе си. В началото това беше страница във Facebook, в която събирах мъдри мисли. Когато започнах да публикувам свои неща, си казах, че името му - Разхвърлян ум, всъщност е много интересно. В него има безкрайност. Там можех да пиша, да покажа себе си, без да ме познават. Така започна всичко. Не го бях планувал като място за поезия, камо ли за тази на Симеон Аспарухов. Всъщност Разхвърлян ум помогна на Симеон да бъде честен пред себе си и да бъде откровен към останалите.
Това е онзи ум, който ме накара да се откажа от някои неща в името на други. Разхвърлян ум ме научи да харесвам да прекарвам повече време у дома, със себе си, да намирам време за любимите неща, които обичам да правя, да слушам музика, да изследвам книгите, не просто да ги чета, за да си задавам въпроси. Научи ме на дисциплина, защото, когато човек се занимава с нещо, дори много да го обича, трябва да полага много труд.
Трябва сам да намериш огледалото си в очите на други хора, които ти вярват. Трябва да намериш думите си, които искаш да чуеш от някой друг – успех, браво и т.н. И дори да срещнеш дамо един човек, който го мисли, разбираш, че си е струвало.
Разхвърлян ум ще присъства в живота ми винаги, защото реших и начинанието, с което съм се захванал, да носи неговото име. Превърна се и в моята първа фирма. Ще се постарая да се срещам с други разхвърляни хора и заедно да не подреждаме никога, а да продължаваме да се радваме и да си разхвърляме.
ОСЕМ
8 е красиво. Безкрайност е. За китайците 8 е цифрата на парите, при гърците това е цифрата на справедливостта. 8 е възраст, в която си втори клас и училището вече ти е по-интересно, отколкото в първи. 8 е последен етаж на панелен блок. Преди него има гълъбарник. От покрива наблюдаваме града, мятаме камъчета, за да стряскаме минувачите, които минават пред блока. 8 е между двете цифри, които най-много обичам 9 и 7. Честит рожден ден на LadyZone, които стават на 8 години!
СНИМКАТА
Един прекрасен запечатан миг, който никога не може да се повтори. Снимката е много личен за мен момент, защото... >>>
СНИМКАТА
Един прекрасен запечатан миг, който никога не може да се повтори. Снимката е много личен за мен момент, защото тя е времето, в което обичам да оставам сам и да търся чудесата. Не съм фотограф, но имам милиони снимки. В училище съм снимал на лента. Вадехме снимки в малки тъмни стаички и беше много вълнуващо. Снимката присъства в живота ми много преди поезията. Тя е миг, но и вечност. Снимката е отпечатък на отрязък време и затова е безценна.
МЕЧТИТЕ
Мечтая за това правилните хора да срещат своите правилни хора. Да се радваме за случайните срещи. Да бъдем човеци, да мислим с главите си. Но не само за собствения просперитет, а с кого можем да споделим. Защото всяко нещо, от което се вълнуваме, може да развълнува и друг човек. Тогава? Тогава хайде да показваме повече вълнуващи неща, за да стигат те до повече хора.
За себе си искам една къщичка, в която да се случват хубави неща. Работилничка за още от разхвърлян ум.
Мечтая да сме здрави - това е най-важното. Има ли здраве, всичко се случва. Няма нужда да мечтаем да тънем в разкош. Човек има нужда от малко неща - да има къде да спи, какво да облече, да е нахранен и да има за кого да мисли и с кого да се вижда. Важно е да не подминаваме шансове и възможности, които ни предоставя животът, от притеснение какво ще кажат хората. Всичко идва в точния момент и в точната възраст. Всеки път, когато се доближа до специални моменти, се старая да се шмугна и да ги използвам. Защото два пъти едно и също не се дава като шанс в живота.
Най-хубавата любов е споделената любов. И най-хубавата мечта е споделената мечта. Затова, хора, бъдете хора, намирайте си вашите хора и правете заедно така, че и други хора да видят, че сте хора и те да станат и те хора!
