Отворете сетивата си, за да усетите разнообразие от вкусове и непознати аромати, нетрадиционни усещания и силни преживявания… Добре дошли в страната на пъстрите цветове и силните контрасти, на поразяващите изненади и ярките противоречия. Страната на вибриращите в ритъм и пищни цветове шумни фестивали, но и на обгърнатите във величествено спокойствие и тишина храмове.

Страната на стотици натоварени с памук и чай камиони, моторикши, двуместни мотоциклети, скутери, автомобили, каруци, биволи, камили, кучета, пешеходци и колоездачи. Един различен свят – изумяващ, провокиращ и омагьосващ. Изпълнен с мириса на ароматни пръчици, къри, подправки, вкусна, пикантна и много различна храна. Свят изпъстрен с мистерии, култури, легенди, романтичен фолклор, Тадж Махал и приказките за Хиляда и една нощ… Старт на виртуалното пътешествие из Индия с Anywhere & Rado! 

Делхи е градът на духовете и 25 милиона души. Подобно на Рим, столицата на Индия е изпълнена с мощите на изгубени империи. Модерен Делхи е хаотичен гоблен от средновековни крепостни съоръжения, мавзолеи на моголски императори, прашни пазари, градоустройство от колониалната епоха и мега молове. Националната столична територия Делхи има площ от 1 483 кв км и е разположена на река Ямуна, десен приток на река Ганг. Основните говорими езици в Делхи са хинди и урду, който възниква през 6 век пр.н.е., но се превръща във водещ регионален център по времето на Делхийския султанат (13-16 век).

През 1639 г. шах Джахан построява днешния Стар град, който между 1649-1857 г. служи за столица на Моголската империя. С нарастването на британското влияние в Индия, Делхи постепенно губи политическото си значение за сметка на Калкута, но през 1911-а властите обявяват връщането на столицата в Делхи и през 20-те години е изграден Ню Делхи, който остава столица на Индия и след като страната става независима през 1947 г.

Мандава се намира в северозападния индийски щат Раджастан, на 190 км северно от Джайпур. Градът е създаден в средата на 18 век, а Такур Навал Синг (владетел на Раджпут) е построил защитна крепост, която скоро привлякла голяма общност от търговци, заселили се по тези места. Крепостта привлича вниманието на туристите отдалеч с боядисания сводест портал, украсен с фигурите на Кришна и неговите крави.

Очарованието на крепостта Мандава се допълва от изящни дърворезби, антики и картини. Наричат я Художествената галерия на Раджистан на открито заради местните имения, в които има многобразие от изрисувани фасади и порти. В имението Гоенка има монументална фасада, изобразяваща слонове и коне, а беседките, горните етажи и външните стени са изпълнени с картини на традиционни раджастански жени и религиозни мотиви.

Столицата на щата Раджастан Джайпур е основана през 1728 г. от един от най-великите владетели на клана Качаваха – царят астроном Савай Джай Сингх. Известен също като Розовия град заради специфичната мазилка, имитираща розов пясъчник върху по-голямата част от сградите му, направена в чест на Уелския принц, дошъл на посещение тук през 1876 г.

Смята се, че Джайпур е първият град в Индия с градоустройствен план, проектиран съгласно философията на Васту Шастра (ведическите принципи на архитектура и строителство за постигане на комфорт и просперитет на гражданите). Градът е разделен на шест квартала, отделени от главните улици с широчина 34 метра. Всички улици, както и базарът, следват посока от изток на запад и от север на юг. Източната порта на града се нарича Suraj Pol (Слънце), докато западната носи името Chand Pol (Луна).

Джайпур е оформен във вид на 8-гнездна мандала, известна като Питхапада, а магазинчетата му са разположени в групи от по девет с по една напречна улица за всяка планета (числото 9 символизира 9-те планети на древния асторологичен зодиак). Една от големите забележителности на розовия град е Хава Махал или Дворецът на ветровете. Построен през 1799 г. и проектиран във формата на короната на Кришна, той включва Градския дворец и покоите на Харема на махараджата. 

Първоначалната идея на архитекта била жените от харема да имат възможността да наблюдават живота на улицата, без да има опасност да бъдат видени. Дворецът се състои от пет етажа и е изграден от розов и червен пясъчник, скрепен с негасена вар. Страната, гледаща към улицата има 935 малки прозореца, а преминаващият през тях местен бриз поддържа прохлада в двореца дори и в най-горещите месеци. Оттук и името – Дворец на ветровете. 

 

Друга внушителна сграда е крепостта Амбер, разположена на един от бреговете на езерото Маота, отразяващо като в огледало блясъка и достолепието на забележителната архитектура. Уникално съчетавайки два стила – хиндуиския и мюсюлманския – става бързо известна като Малката китайска стена, заради ограждащата я крепостна стена, удивително наподобяваща китайския оригинал. Пътят до крепостта е доста атрактивен и забавен, тъй като се случва върху гърба на слонове.

Кацнала на хълма, откъдето се открива прекрасна гледка към околността и езерото, крепостта е изградена на три нива. Най-ниското, където всъщност свършва „сафарито” със слонове, представлява широк площад, на който в миналото са се провеждали военните паради на войските на махараджата. Там са се налагали и наказанията на провинилите се войници или местни жители.

Второто ниво е за публичните дейности – работното място на владетеля, където се намира и залата за аудиенции Диван-и-Ам. Третото ниво, предизвикващо най-голямо любопитство, е личната територия на семейството. Тук е животът на харема на махараджата, който по тайни входове посещавал поредната си избраница.

Дворцовите сгради са две – зимна и лятна. Външната стена на зимния дворец е инкрустирана с огледала, доставени от Белгия. Летният дворец пък разполага с хамам. Дворцовата част е богато украсена с картини с ловни сцени, сложна дърворезба по таваните, дори сцени от Кама Сутра.

За да се влезе в личната зона на семейството, трябва да се мине през Вратата на Ганеша – порта с изключителна художествена стойност, отдалеч приличаща на разкошен килим. Най-отгоре се намира фреска с фигурата на Ганеша – божество с глава на слон, едно от петте най-важни божества в индуизма. Ганеша е символ на успеха и материалното благополучие. Известен е като богът, който премахва злото и препятствията по пътя, затова и можете да видите образът му буквално навсякъде в Индия.

Други интересни туристически атракции са колекцията от астрономически съоръжения Джантар Мантар, изградена от махараджа Джай Сингх II, храмът Лакшми-Нараян, известен с красивите си резби от мрамор, Сисодия Ранио Ка Багх – живописна градина, създадена отново от махараджа Савай Джай Сингх II за своята кралица, както и музеят Алберт Хол – едно от многото великолепни места в Джайпур, където можете да видите различни произведения, свързани с историята на града – египетско, финикийско, арабско, индийско изкуство, различни ведически ръкописи, живописни миниатюри и прочее.

Фатехпур Сикри е архитектурен комплекс, свидетелстващ за културата на индийската цивилизация през 16 век, уникален пример за най-високо качество на строителството в Индия. Старата столица на моголите, носеща поетичното име Град на победата, е строена от най-добрите архитекти на Индия и Персия в продължение на 14 години, по времето на великия император Акбар.

15 години по-късно поради недостиг на вода селището е изоставено и напълно обезлюдено. След време моголският император създава ефикасна водоснабдителна и отводнителна система. Селището остава и до днес един от културните паметници на Индия, включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Тук се намира и една от най-големите джамии в Индия – Джама Масджид и до днес е едно от свещените места на мюсюлманите. 

Макар и построен преди 400 години, Фатехпур Сикри е изключително добре запазен. Разделен е на две части – дворцова и поклонническа. В поклонническата, освен Джама Масджид се намира и Гробницата на Салим Чистий – красива постройка от бял мрамор. Точно под основната й зала се пазят тленните останки на светеца и до днес смятащи се за чудодейни. Много бездетни жени и двойки идват тук за да се помолят за дете. Хората завързват памучни конци по параваните около светилището, надявайки се на чудото, което е направило някога Акбар щастлив, дарявайки го с наследник.

 

 

Най-впечатляващата постройка във Фатехпур Сикри си остава Буланд Дарваза – Вратата на победата, считана за една от най-високите порти в света. Освен невероятната гледка, разкриваща се от тази част на града, тук може да се прочете и един надпис още от времето на Акбар: Светът е само един мост – премини по него, не строй къщи отгоре му. Светът е само един час прекаран в молитви, останалото е невидимо. Впечатляващи са също Кхас Махал, служила за частна резиденция на императора, Шахи Базар, Мина Базар, Панч Махал, Квабгах, Диван-и-Кхас, Ануп-Талао, Чаупар и Диван-и-Ам.

Град Агра е разположен по бреговете на река Ямуна. За първи път за него се споменава в известния хиндуистки епос Махабхарата под името гората Аграбан. Произходът му е далеч назад във времето, преди повече от 2500 години. Едва по времето на могулите обаче става столица на Индия. Моголската империя е ислямска държава, просъществувала на индийския субконтинент от 1526 до 1858 г. До края на 17 век обединява почти цяла днешна Индия, но от началото на 18 век започва да се разпада. Управлява се от династията на Великите моголи.

Основател на династията е Бабур, пряк наследник на Тимур. Бабур е принуден да бяга от своите врагове от Фергана (днешен Узбекистан) през Афганистан в Северна Индия. Там след битката при Панипат (1526), когато разбива по-многочислените войски на султана на Делхи, основава обширна държава. Истински основател и обединител на Моголската империя обаче е Акбар Велики (1556-1605) – внукът на Бабур, който управлява 49 г.

Един от най-емблематичните обекти не само за града, но и за цялата страна е гробницата на Мумтаз Махал, по-известна като Тадж Махал – една от най-разпознаваемите и вълнуващи световни забележителности. Нейната романтична история започва на базара на Агра, където шах Джахан среща за първи път красивата девойка Мумтаз. Било любов от пръв поглед и за двамата. 

Едва 14-годишни обаче, на двамата влюбени им се налага да чакат четири години, докато им разрешат да се оженят. Заради любовта си към Мумтаз, Джахан се проваля като многоженец и правоверен мюсюлманин. За пред хората той има харем, но не го посещава. За 19 години тя му ражда 14 деца и преживява загубата на седем от тях. На смъртния си одър го заклева да няма деца от други жени и да съгради паметник, какъвто не съществува никъде по света.

Така дворецът с изглед към река Ямуна е построен от шах Джахан, за да съхрани тялото на любимата му съпруга Мумтаз Махал, починала при раждането на 14-тото им дете през 1631 г. Това е най-добрият пример за могулска архитектура, съчетаващ елементи от персийския, турския и индийски архитектурни стилове. Въпреки че централната сграда с известния си бял купол е най-популярният образ на Тадж Махал, храмът представлява много по-голям комплекс от функционално-свързани сгради.

Строителството му започва около 1632 г. и завършва около 1653 г., като в него участват хиляди строители и занаятчии. Вътрешността на огромния купол е инкрустирана със стихове от Корана, както и с полускъпоценни камъни. Добре е да го посетите на разсъмване или привечер, когато отражението на слънцето променя цвета на купола от розово през бяло да златисто. 

Тадж Махал е мястото, където можете да останете с часове в безмълвен унес и усамотение – истинска поема от фин мрамор, скъпоценни и полускъпоценни камъни. Известен с архитектурното си величие и естетическа красота, храмът остава едно от най-прекрасните творения на човека.

Освен Тадж Махал, Агра има и редица други забележителности, с които да радва посетителите си. На по-малко от два километра от бреговете на река Ямуна се намира внушителната крепост Агра, построена от великия император Акбар през 1565 г. Тя се състои от крепостна стена от червен пясъчник и няколко постройки вътре. Същият шах Джахан, построил Тадж Махал, построява и много от основните сгради вътре в пределите на крепостта. Няколко от тях са направени от чист мрамор и са с красиви гравюри.

За да се охлаждат стаите в мраморните шатри, стените им са кухи и пълни с течаща вода. От балконите на шатрите се открива прекрасен изглед към река Ямуна и Тадж Махал. Величествените кули, бастиони, крепостни стени и порти символизират могъществото на император Акбар. Стената на крепостта има два входа. Днес в нея може да се влезе само от единия, тъй като част от Агра Форт се използва все още от индийската армия и не е достъпна за публични посещения. Останалата част е отворена за посетители, за да разкрие пред тях детайли от живота на могулите през 16 век.