За книгата
Дерек мечтае да мята водни бомбички и да кара скейтборд с най-добрия си приятел. За нещастие, родителите му имат други планове. Учителката (без особени трудности) е убедила майка му, че той трябва да чете. При това "истински книги", а не комикси.
Ако бях таен агент и животът ми бе детективски роман, щях да имам свои собствени приключения, вместо да чета за приключенията на някой друг – казва Дерек и… се оказва прав.
Обявена за детска книга на годината от престижната образователна институция Bank Street и преведена на 13 езика, първата част от поредицата "Историите на Дерек" е книга, в която всяко хлапе ще открие по нещо за себе си, ще се посмее от сърце, а може и за миг да се натъжи, защото в истинските истории наистина има от всичко по малко. А тази е истинска.
Плод на фантазията на Дерек, освен щурите игри, са само страхотните илюстрации към непознатите думички в книгата, които съвсем буквално са нарисувани от тийнейджър – синът на авторката Джейк. Ще ги откриете и в предстоящите две книги от поредицата, които носят красноречивите заглавия "Животът ми като екшън герой" и "Животът ми като автор на комикси".
За автора и отзивите >>
Авторът
Дженет Тажиян е автор на множество популярни в САЩ романи за деца и тийнейджъри. "Животът ми като таен агент" е първата книга от нейната поредица "Историите на Дерек", която вече се превърна в международен хит, преведен на 13 езика.
Отзиви за книгата
По-сърдечна версия на "Дневникът на един дръндьо", която запазва хумора, но добавя повече история в сюжета. – "Киркус ревю"
Дайте тази книга на хлапетата, които мислят, че не обичат да четат. Може да промени мнението им. – "Буклист"
Прочети откъс от книгата >>>
Откъс от "Животът ми като таен агент"
Помощ!
– НЕ ИСКАМ ДА ЧЕТА ТАЗИ КНИГА!
Откакто учителката ми заяви, че "чета с нежелание", прекарвам всяка минута в опити да избегна майка ми и нейната най-нова идея за това как да употребявам свободното си време. Не употребявам, а ПРОПИЛЯВАМ, ако питате мен.
– Библиотекарката каза, че много ще харесаш тази книга!
Майка ми прескача коша за пране, но аз съм прекалено бърз за нея. Излизам през прозореца на стаята си и се покатервам на покрива на гаража.
– По един шоколадов бонбон на страница! – провиква се тя.
– Това беше по стария курс. Тарифата се покачи.
Мама започва да се катери след мен и аз бързо се шмугвам през таванския прозорец. Няколко минути по-късно я чувам от стълбите към тавана.
– Два шоколадови бонбона на страница, но това е максимумът, Дерек!
Докато тя се опитва да ме подкупи с шоколад, аз тършувам из кашоните, за да открия пръчка, с която да си проправя път навън. Вместо пръчка, намирам куп писма, които баща ми е писал на майка ми, докато са били гаджета – гадост! – и някакви стари вестници. Разгръщам един от тях и виждам заглавието:
МЕСТНО МОМИЧЕ ОТКРИТO МЪРТВО НА ПЛАЖА.
Вестникът е от остров Мартас Винярд, Масачузетс, а датата е отпреди десет години. (Пресмятам го, като пиша с показалец в натрупания по пода прах.)
Отварям капака, през който се влиза на тавана, и увисвам надолу, като се придържам с крака. Поглеждам майка ми с главата надолу, точно както Питър Паркър и Мери Джейн в първия филм за Спайдърмен, само че не се целуваме – OЧЕВИДНО. Питам мама за мъртво седемнайсетгодишно момиче на някакъв остров, на който никога не сме ходили, но тя не разбира за какво говоря. Затова й хвърлям вестника. Когато го вдига, изражението й мигновено се променя.
>>
