Представете си блясък, много блясък и още повече светлини, безкрайни булеварди, огромни хотели с невероятно големи басейни по покривите, пирамидални структури, айфелови кули, статуи на свободата, казина, кипящи от живот, красиви жени, още по-красиви жени, музика от ротативки, тракане на топче в рулетка и току-що раздадени карти на масата за блекджек.
Добавете една ръкойка от цвета на българщината в емиграция, разбъркайте сместа добре и я оставете да къкри на бавен огън в продължение на десет години. Получената оргия за сетивата – без да се прецежда – се консумира на един дъх или пък със затаен такъв.
Като озадачаващо весел и леко циничен Вергилий, Нав ни развежда из улиците на "Града на греха", които зад всеки ъгъл крият нова изненада, нова история, ново познанство или пък спомен, замъглен от дестилат. Истории, изпълнени с шумни разговори, поглъщащи размисли, мистици и простаци и цигарен дим.
Всичко това под одобрителния поглед на огнените господа Джак, Джим и Джони. И под вещото ръководство на байрактаря на българската вегаска диаспора – Траян I Шуменски. Защото един е бат Трой, а Нав е неговият пророк… и евангелист.
Един след друг разказите засмукват читателя в шеметен водовъртеж, където границата между реалност и мистичност се размиват. Като бримките върху чорапогащника на прибираща се по светло екзотична (ма)дама. Или като следващото питие с все още неразтопена бучка лед в него. Или пък като ново залагане.
И какво като над Вегас няма звезди? Те са изпъстрили картата на улиците му, както и страниците на тази книга.
"Странните и шумни истории в тази книга ни убеждават, че не само всичко не е така просто, а просто не е така. С една рядка техника на контролирана шизофрения, авторът е едновременно обект на наблюдението и наблюдател. Цинизмът в тези текстове не е циничен, а аналитичен. В края Иван винаги избира светлината на свободния дух", казва Людмил Станев.
"Всеки път, когато се замисля дълбоко и сериозно за Иван Владимиров, стигам до извода, че най-вероятно е чисто луд. Напълно и неподправено откачен, освен ако, всъщност, Нав не е просто един от Ламедвавниците на юдейската мистическа традиция – един от 36- те абсолютни праведници, обитаващи тази планета във всеки един момент, една от 36-те напълно чисти души, без чието присъствие нашият свят би се сринал в бездната на греховете си. А, и още нещо се сещам – че такава задълбочена литературна култура, съчетана с лесно разпознаваем, бароково-бомбастичен стил, сякаш не се беше появявала на литературния ни хоризонт от ранния Парушев насам", коментира Радослав Парушев.
"Отдавна търсех някой, който да ме разсмее така, че да се замисля. И замисляйки се – да почна да се смея пак. Това са правили за мен в потъналото в прах минало такива като Кърт Вонегът, Станислав Лем, Дъглас Адамс, Тери Пратчет. Но винаги ще имам и една отделна ниша в паметта, предназначена за великия Даниил Хармс. И ето, появи се един млад мъж, мускулест (което е доволно съмнително) и ерудиран (което е обикновено досадно), който успя да върне спомените ми за тези гиганти. И най-вече – за Хармс. Това беше Иван Владимиров. Със своето писане той определено ме разсмя. И ме зарадва. Защото бляскавият талант е длъжен да бъде, освен всичко друго – и смешен. А Вегаски истории е чисто и просто блестяща книга. Вулгарна, лирична, умна, смешна, мръсна и весела. Оле!", казва Калин Терзийски.
Иван Владимиров-Нав има докторска степен по Психология на развитието от Университета на Лас Вегас. След 13 години в САЩ, където преподава, движи бизнес, пътува по света и пише, през 2020 г. се завръща у нас, за да развива образователни и културни инициативи. В момента Нав разработва семинар за когнитивно и личностно развитие и друг за намаляване на стреса и подобряване на благоденствието.
Прочетете откъс от "Вегаски истории (за мистици и простаци)", която излиза от издателство "Парадокс". >>>
"Какво искат мъжете"
В осем сутринта бат Трой се събужда на пейка пред един от големите хотели във Вегас с махмурлук от 9 по Рихтер. Слава Богу, сеща се кой е, но представа си няма как се е озовал там. Поглежда се, коженото яке е облечено на голо, а гащите му са в джоба. Последният му спомен от предишния ден е как отива да сваля една дългокрака румънка, която е в менюто му за вечеря. Тя е барманка в един бар с елементи на стрип клуб, демек с пилон.
Трой се почесва по главата в търсене на проблясък, но това, напук на всички очаквания, не помага особено. Прилага и изпитания метод срещу махмурлук – две бири в най-близката кръчма, но и това не действа. Настава една неловкост в стил имал ли Гюро глава или нямал. Какво да се прави, явно ще трябва да ползва жокер "обади се на приятел". Васото беше с него първия час в бара, след това дойде Милко, а после дойде петното.
Звъни той на всички възможни съучастници и постепенно сглобява следната картина. В бара чакал румънката с целия си арсенал от лафове и етюди. Прави се на мачо, романтик и палячо поотделно и в различни съчетания. Бат Трой е такъв виртуоз на свалките, че ако беше Далай Лама, досега с тоз хъс и вещина да е постигнал световен мир. Явно мацката се е оказала корава, щото в един момент, и след половин бутилка водка, Трой лъсва дибидюс гол на подиума и започва да танцува на пилона. Преди да го изхвърлят, успява да сащиса народонаселението с магарешка надареност и миманси в стил Остин Пауърс. После, дедуцира бат Трой, е отишъл да си допие в казиното, откъдето също са го изхвърлили, а накрая е припаднал на пейката.
След кратка рехабилитация и осеферване, Трой решава, че не може така, румънката трябва да бъде превзета немедленно (като пие много водка, Трой започва да използва русизми). Насекундно запретва ръкави и зъби и я щурмува с чисто нов ентусиазъм (още с етикет). След два дни я е минал под ножа, а след седмица вече му е омръзнала. По този начин бат Трой е прекарал несметен брой хубавици във Вегас. Сексуалността му е толкова буйна, че дори дупка в стъклен памук да му пробиеш, ще я запълни.
Тук някой ще рече, че всичко това е грозно и първично, при което аз ще го издиря и ще му забия конска доза тестостерон, пък да го видим после. Във всеки мъж генетично е заложена програмата да осемени възможно най-много жени, за да продължи гените си. Доколко тя бива изразена, зависи главно от хормоналните нива. В днешни дни тази програма може да изглежда смешна, но без нея нямаше да я добутаме дотук. Траян е закономерна проекция на еволюцията ни и ако една жена го приеме какъвто е, без да очаква повече, може да си прекара страхотно с него, защото Трой е интересен, забавен, своеобразно интелигентен и абсолютно автентичен в поведението си. В реалността повечето жени биват силно привлечени от такъв тип алфа мъжкари (поредната биологична програма). Покъртителното обаче е, че често се влюбват и очакват от подобни мъже вярност, постоянство и вечна любов. Мдаа, добрият секс е помрачил ума на не една жена, без значение колко е умна. Е, след няколко опарвания жените сменят предпочитанията.
