За първи път у нас излиза богато илюстрирано издание за Италия, плод на хиляди незабравими километри, пропътувани от авторите Румяна Николова и Николай Генов из Ботуша.

10-те най-красиви крайбрежни градчета в Италия (ГАЛЕРИЯ)

С "Голяма книга за Италия" ще прекосите надлъж и нашир една от най-красивите и интересни страни на планетата. Повече от 800 страници с над 1300 цветни снимки и богата информация ще ви отведат в десетки италиански градове, много от които остават незаслужено встрани от популярните туристически маршрути. Ще се изкачите на чудни планини, ще усетите солта на южното море и огненото дихание на вулкани. Ще опознаете една от най-великите световни цивилизации. 

Казват, че всички пътища водят към Рим. Сиреч към Италия. Защото Италия се е доказала не само като първенец по брой на туристически забележителности, но и като световен шампион в производството на... емоции.

8-те най-забележителни плажа в Италия

Книгата е не само подготвително упражнение за любителите на пътешествията, които потеглят към Италия, но и четиво за онези, които предпочитат да „пътуват“ от фотьойла вкъщи, свикнали да учат и преживяват чрез литературата. Защото има места по-света, които „опознаваме“ и без да сме били там. А който и от двата вида пътуване да сте избрали, тази книга ще ви помогне.

Ще ви предложи неочаквани срещи, ще узнаете кои са Фра Мауро и Джиролано Фракасторо, Чени ди Пепо Чимабуе, Приамо дела Куерча, Андреа Паладио, Леонардо Фибоначи, Бартоломео Булгарини, Булгаро дел Булгарис и още много други.

9-те най-красиви градчета върху хълмове в Италия

Ако не сте чували за Библиотеката „Пиколомини“, за Саркофага от Портоначо, за „Топът“ на Паганини, за прочутия „Витрувиански човек“ и Лестърския кодекс, тя е мястото, от което да научите за тях.

15 снимки от вилата на Микеланджело, която се продава за 7,5 млн. евро

Ще направите разходка не само из Древните Рим и Помпей, Доломитите и Сицилия, но и по дългата едва 300 м чаровна римска уличка „Виа Маргута“, в чиято „биография“ са вписани имената на Рубенс и Никола Пусен, Федерико Фелини и Жулиета Мазина, Ана Маняни, Джани Родари, Пикасо, Набоков... На нейния №54 е било ателието на големия български скулптор Асен Пейков. 

Ще благоговеете пред Вратите на рая и лика на нашия княз Борис Покръстител, изобразен в една веронска църква, пред безсмъртни творби на Микеланджело, Джото, Ботичели, Рафаело, Тициан, Тинторето, Донатело, Браманте, Мантеня, Перуджино в галерии, дворци и църкви... Ще надникнете в еротичната колекция на кардинал Стефано Борджия и в Музея на Джaкомо Казанова. Ще научите защо към името на цигулките Гуарнери е прибавено и „дел Джезу“.

Катания – сицилианският Феникс

Неусетно в разказа ще се очертаят имената на велики италианци, оставили значими следи в историята на човечеството. Защото земята, в която се е родила максимата „Човекът – мяра на всичко“, може да бъде обрисувана най-добре чрез Човеците, които е родила, пишат авторите и припомнят, че Галилео Галилей и Джордано Бруно дават нов поглед за Вселената.

Кой иска къща за 1 долар? Защото в Италия продават

Списъкът на учените е доста обемист – дори и създателят на ядрения реактор е италианец – Енрико Ферми. Великите пътешественици Америко Веспучи, Христофор Колумб, Марко Поло разширяват картата на познаваемия свят, а множество мореплаватели и картографи изпълват белите й полета.

6 от най-величествените катедрали в Италия

Леонардо да Винчи доказва, че няма предел за човешкото можене и ни кара да вярваме, че Бог наистина го е създал по свой образ и подобие. Вергилий, Данте, Петрарка, Бокачо превръщат словото в език на сърцето и душата. А в по-ново време го правят Алберто Моравия, Умберто Еко, Джани Родари и последната любимка на четящите, скрита зад името Мария Феранте.

Много е трудно да се каже какво поставя една страна на картата на нашето любопитство, разсъждават авторите на „"Голяма книга за Италия"“. За някои това се случва в училище – ах, този Древен Рим с неговото величие, войни, гладиатори, коварства и любов, непомерен разврат! За други Италия се ражда от неустоимия чар на Марчело Мастрояни или Раул Бова, Джина Лолобриджида или Моника Белучи. Или пък на... адзурите и „Интер“, ламборгини и ферари или Версаче и Гучи...

„Италия е като лабиринт, пише италианският журналист и писател Бепе Севернини.  Примамлив, но труден. Рискувате да влезете и да обикаляте с години“. Така се е случило и с авторите на "Голяма книга за Италия" – обикаляли са години по примамливите й пътища.

Пътеводител за виното и храната в Италия

И са приели като изповядани от тях самите думите на Робърт Браунинг: „Отворете сърцето ми и вътре ще намерите гравирано: Италия“. Книгата им е едно сърдечно обяснение в любов на земята, в която се ражда съвременната европейска култура. И макар че любовта, казват, е необяснима, те разкриват в изданието основните характеристики, с които Италия завладява своите гости.

Разбира се, първото е природата. Италианският пейзаж е създаден, сякаш да бъде рисуван и възпяван в песен и стих. Безбрежно море от хълмове опира или в назъбена стена от планински върхове, или в истинско море. Добавете 7455 км брегове с безброй чаровни усамотени плажове и цялото богатство от плодове на южна земя и море.

10-те най-живописни селца в Италия

А сред цялото това многообразие – хармонично вписани велики човешки творения. Осмелите ли се пък да нагазите в дебрите на италианската история, попадате в истинска непроходима, но толкова примамлива джунгла!

Италианска община „без коронавирус“ продава къщи по 1 евро

Растящи сред прекрасна природа и произведения на изкуствата, които са не само в музеите, дворците и църквите, но и на улицата, италианците носят вкуса и стила в кръвта си. А какво да кажем за музиката? До днес световната й терминология е италианска: алегро, анданте, престо, адажио...

Италия подарява безплатно замъци

От Монтеверди и Вивалди до Мориконе в тази земя се раждат божествени мелодии. Италия е родина на операта и белкантото. Амати, Страдивари, Гуарнери създават цигулки за звуци красиви като от най-съвършения инструмент – човешкия глас. Да добавим и не толкова известния Бартоломео Кристофори, създал пианото. 

9-те най-фотогенични места в Италия, с които да впечатлите всички в Инстаграм

Италия е родината и на по-прозаични неща като пишещата машина, термометъра и какво още, питат авторите. Познахте – на кафе-машината, разбира се. И не забравят и кулинарното изкуство, защото Италия има свои постижения, като уменията на неаполитанските майстори на пица, влезли в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, където страната е вписала стотици свои обекти. 

Алберобело: рапсодия в бяло

Долче вита, долче фар ниенте. Сладкият живот, сладкото нищо неправене – кой го може по-добре от италианците, възкликват Румяна Николова и Николай Генов, автори на "Голяма книга за Италия", възхитени от тяхната способност да забавят ритъма и да диктуват хода на времето така, че да се насладят на всеки миг, на всяка тръпка на сърцето, на всяка хапка и всяка капка, на всеки полъх и слънчев лъч... Никой не цени и не може по-добре от италианците да си осигури това, което хуманистът от XV в. Матео Палмиери нарича рer belleza di vida – всички онези неща, които са нужни, за да направиш живота си по-добър чрез красота. 

Италия за начинаещи: 22 топ дестинации

И за да може всеки, прекрачил границата на Италия, да открие възможно най-много нейни богатства и да се наслади на всеки миг, прекаран сред тях, авторите са включили в изданието богат справочник, почерпен и от собствения им опит. От него потеглящите на път ще узнаят как да си съставят маршрут, кога, къде, как е най-добре да пътуват, къде да отседнат и да се хранят, как да си осигурят посещение в световноизвестни обекти още от тук и много друга полезна информация. 

Потопете се в стихията от цветове на

И не на последно място, "Голяма книга за Италия" е необходимо издание не само за хората, които се отправят към тази страна. С многобройните си цветни фотографии и за посетилите я вече то може да бъде приятно завръщане сред изумителни шедьоври на архитектурата и изобразителните изкуства, край които са преминали като „бързия влак“ в натовареното туристически пътуване.

Прочетете избрани откъси от "Голяма книга за Италия", която излиза от издателство "Книгомания". >>>

 

ЧАО, ИТАЛИЯ!

Казват, че всички пътища водят към Рим. Сиреч към Италия. Е, ако не всички, то поне много. И сред тях два са особено важни. Първият – на ума. Защото Италия е родината на модерна Европа. Само една дума в подкрепа на това твърдение: Ренесансът. Вторият е пътят на сърцето. Защото Италия се е доказала като световен първенец в производството на... емоции. Най-младата държава в Европа е в същото време люлка на европейската цивилизация. Това сигурно ви звучи парадоксално, но Италия не съществува до 1861 г., когато става обединението на многобройните държавици на територията ѝ. Рождената дата на днешната Република Италия пък е 2 юни 1946 г. А в древността Римската империя владее огромна част от Стария континент и оставя в нея своя знак завинаги.

Има места по-света, които „опознаваме“ и преди да сме били там. Такова е Италия. Трудно е да се каже какво поставя една страна на картата на нашето любопитство. За някои това се случва в училище – ах, този Древен Рим с неговото величие, войни, гладиатори, коварства и любов, непомерен разврат! За други Италия се ражда от неустоимия чар на Марчело Мастрояни или Раул Бова, Джина Лолобриджида или Моника Белучи. Или пък на... адзурите и „Интер“, ламборгини и ферари или Версаче и Гучи...

Една вазичка от синьо като венецианската лагуна муранско стъкло и миниатюрно копие на римския Олтар на Републиката върху постамент от розов мрамор – сувенири от родителска екскурзия, събудиха преди доста години неясен копнеж по тази земя в нашите сърца. В годините се трупаха имена, които ѝ придаваха все повече плът.

Наистина кой не е чувал за Колизея и Римския форум, за Везувий и Помпей, за наклонената кула в Пиза, каналите на Венеция и балкона на Жулиета, за „Раждането на Венера“, Сикстинската капела и „Тайната вечеря“... И, когато вече бяхме пред тях, сякаш попаднахме в позната снимка. Но материалността на Италия, както на всички места, които опознаваме първо чрез литературата и изкуството, си остава изплъзваща се, потъваща в много емоционални пластове, наслагвани от прочетено, видяно във филми и картини, чуто в музика...

Италия е като лабиринт, пише италианският журналист и писател Бепе Северини. Примамлив, но труден. Рискувате да влезете и да обикаляте с години. Уверихме се, че е така. В опитите си да намерим изхода и ние постъпихме като мнозина: прибягвахме до преценките на различни пътешественици в миналото и сега, сред които Гьоте, Стендал, Марк Твен, Байрон...

Съгласихме се с Анна Ахматова, че Италия е сън, който се завръща при тебе до края на живота ти. И приехме като изповядани от нас самите думите на Робърт Браунинг: „Отворете сърцето ми и вътре ще намерите гравирано: Италия“.

А след това признание в любов да продължим по-делово. В информационния потоп днес човек търси спасение в числата. Можем да се подчиним и ние на модата и да изредим 50, 100, а защо не и 500 причини да видим и опознаем по-добре Италия. Но макар да ни убеждават, че математиката е основа на всичко, ще караме само с думи и образи. И, убедени сме, в края на тази книга ще имате вече своите основания.

Нека започнем, както са ни учили в училище, с природна картина.

Италианският пейзаж е създаден, сякаш за да бъде рисуван и възпяван в песен и стих. Безбрежно море от хълмове опира или в назъбена стена от планински върхове, или в истинско море. Добавете няколко големи и множество малки реки и приказни ледникови езера. Пръснете по хълмовете лозя и сребристосиви маслинови горички, поставете лимонови дръвчета под чадъра на пиниите, извисете тук-там кипариси и поръсете всичко с останалата многоцветна субтропична флора.

След това сложете тази картина в рамката на 7455 км брегова ивица с безброй усамотени плажове. А в нея – хармонично вписани – и велики човешки творения. Осмелете се да нагазите в дебрите на италианската история. Какви ти дебри – истинска джунгла! Но не непроходима! Пък и много примамлива... Създателите на исторически саги имат на разположение неизчерпаем източник на сюжети и вдъхновение. Любителите на екшъна и трилъра, на драмата и мелодрамата, че дори и на комедията – също. Тук наистина има за всекиго по много. Ще ви посъветваме да не пропускатe главата върху италианската история в края на книгата. Не е възможно нито да разберете, нито да оцените по достойнство това, което ще виждате навсякъде из полуострова, а също и в Сицилия, ако нямате поне тази бегла представа за бурните събития през хилядолетията. Още повече че те са определяли цялата история и цивилизация на Европа, а и не само на Стария континент.

Земята, в която се ражда максимата „Човекът – мяра на всичко“, може да бъде обрисувана най-добре чрез Човеците, които е родила. Да, именно с главно „Ч“, защото всички те са вписали имената си в Златната книга на човечеството.

Галилео Галилей и Джордано Бруно дават нов поглед за Вселената. А преди тях – Архимед, древен грък, но роден в Сицилия. И Леонардо Фибоначи, пръв въвел арабските цифри, които са всъщност индийски...

Списъкът на учените е доста обемист, но не може да не споменем поне съоснователя на радиото, Маркони, изобретателя на барометъра, Торичели, създателя на първата електрическа батерия, Волта, и на галваничния елемент, Галвани. И създателят на ядрения реактор е италианец – Енрико Ферми.

Великите пътешественици Марко Поло, Христофор Колумб, Америго Веспучи разширяват картата на познаваемия свят, а множество мореплаватели и картографи запълват белите ѝ полета.

Вергилий, Данте, Петрарка, Бокачо превръщат словото в език на сърцето и душата. А в по-ново време го правят Едмондо де Амичис, Алберто Моравия, Джани Родари, Умберто Еко и последната любимка на четящите, скрита зад името Мария Феранте.

Леонардо да Винчи доказва, че няма предел за човешкото можене и ни кара да вярваме, че Бог наистина ни е създал по свой образ и подобие.

Микеланджело, Рафаело, Ботичели, Джото, Тициан, Тинторето, Донатело, Браманте и... по-добре да спрем, защото листата на талантливите художници е километрична и постепенно ще я попълваме нататък в книгата.

Растящи сред прекрасна природа и изкуства, които са не само в музеите, дворците и църквите, но и навсякъде, италианците носят вкуса и стила в кръвта си. Дизайнът в различните му сфери също има известни италиански имена: от най-популярните в модата като Версаче, Армани, Гучи, Прада, Ферагамо до известните предимно на специалистите творци на мебели и предмети, които правят бита красив и удобен, като Занусо, Белини, Читерио, Кастилиони, Навоне.

Какво да кажем за музиката? Ами първо, тя е в самия италиански език, така красив и мелодичен. А и до днес световната музикална терминология е италианска: алегро, анданте, престо, адажио... От Монтеверди и Вивалди до Мориконе, в тази земя се раждат божествени мелодии. А виртуозът Тартини дръзва да сътвори дори и „Дяволски трилери“. Но и тях превръща в божествена музика цигулката на Паганини.

Италия е родина на операта и белкантото. Творбите на Верди, Пучини, Белини, Доницети, Маскани и гласовете на цяла плеяда звезди изписват златните страници на музикалната драма, така съзвучна на италианската душа.

 

Амати, Страдивари, Гуарнери създават цигулки с божествен звук, съперници на най-съвършения инструмент – човешкия глас. Да добавим и не толкова известния Бартоломео Кристoфори, създал пианото.

Италия е родината и на по-прозаични неща, като пишещата машина, термометъра и какво още? Познахте – на кафе машината, разбира се.

А като сме подкарали изкуствата, да не забравяме кулинарното. Някои от ястията и напитките, с които се прочува страната, не са нейно изобретение. Например пастата и сладоледът, кафето, виното. Но именно тя ги превръща в произведения на изкуството и неустоими изкушения.

Изкушенията, ех, те са навсякъде в живота на Ботуша. Долче вита, долче фар ниенте. Сладкият живот, сладкото нищо неправене... Кой го може по-добре от италианците?! Да забавят ритъма, те да диктуват хода на времето така, че да се насладят на всеки миг, на всяка тръпка на сърцето, на всяка хапка и всяка капка, на всеки полъх, слънчев лъч... И действа заразително, да знаете! Щеш – не щеш, започваш да следваш старата максима: „Когато си в Рим, прави като римляните“.

Никой не цени и не може по-добре от италианците да си осигури това, което хуманистът от XV в. Матео Палмиери нарича рer bellezza di vita – всички онези неща, които са нужни, за да направиш живота си по-добър чрез красота. При това го правят със спрецатура – „струя от нещо повече, нещо висококачествено“. Но забележете, този термин за пръв път е употребен от Балдасаре Кастилионе, типичния ренесансов придворен – писател, дипломат и войник, който го определя като „известна небрежност, чрез която се прикриват всички нарочни усилия и която кара всичко, което човекът казва или прави, да изглежда непринудено и почти случайно“. Оксфордският речник го определя като „изучавана небрежност“. Тоест не се заблуждавайте, цялата тази bellezza не им пада от небето на италианците.

Вкусът може да е вроден, но качеството, красотата се постигат с всекидневни усилия, с които не се парадира. С работа, която се върши с усмивка. Не знаем дали е вярно, но се говори, че общинските власти в Милано били я разпоредили като задължителна в обслужването. Ние мислим, че усмивката на италианците им идва отвътре, може би от слънцето е вродената им жизнерадост.

И накрая още нещо, заради което си заслужава да се отиде в Италия: митът за флиртуващите италиански мъже (все пак това е родината на Казанова, нали?) и знойните италиански красавици. Да, това са клишета. Но, да, има и истина в тях. Много приятна при това.

А сега да кажем: „Чао, Италия!“. Не, не като сбогуване, както сме възприели у нас думата. А като поздрав, както я използват в родината ѝ. Да я изречем в нейния първоначален смисъл. Защото тя идва от венецианското S’ciao, а то пък от латинското sclavus, което се превежда като „Ваш роб съм“.

Наклонената кула в Пиза е една от емблемите на Италия, както Айфеловата кула за Франция. Истинско чудо е, че камбанарията, която започва да се накланя още в началото на своето изграждане, оцелява при страховитите бомбардировки през Втората световна война, за разлика от много други здания в града. И как иначе? Тази световноизвестна забележителност се намира на „Кампо дей Мираколи“ – Полето на чудесата. Така в Пиза наричат Пиаца дел Дуомо (Площада на катедралата).

Градът възниква като етруска, а после и древноримска колония на мястото, където реките Арно и Серкио се вливат в Лигурско море и образуват лагуна. При лангобардите разцъфтява и достига своя връх през XI – XII в., когато, като морска сила, доминира западната част на Средиземно море.

Рожба на този „златен век“ е прекрасният комплекс на „Кампо дей Мираколи“. Катастрофалното поражение от Генуа през 1284 г. и затлачването на пристанището с речни наноси много скоро слагат край на разцвета. Преминаването под властта на Флоренция преобразява Пиза в тихо университетско градче, отдадено на науката.

В създадения през 1343 г. университет учи и Галилео Галилей. Казват, че от върха на наклонената кула ученият провежда своя експеримент за скоростта на падащите предмети.

Наклонената кула е красноречив пример за ефекта на дефекта. Именно недостатък при строителството ѝ ражда нейната световна известност.

Проектантът не отчел нестабилните земни пластове, които започнали да поддават още при завършването на втория етаж. Началото на строежа е през 1173 г., кулата е строена на няколко пъти. Когато наклонът от 5,5 градуса става прекалено опасен, през 1990 г. започва реконструкция. Със серия от мерки и 24 млн. евро през 2007 г. отклонението на върха на кулата е намалено успешно с 43 см. Днес може да изкачите близо 300-те стъпала догоре и да огледате Полето на чудесата отвисоко. Но само ако сте съобразили да си резервирате изкачването двайсетина дни по-рано и при благоприятно време. Другият начин е да ангажирате местен екскурзовод.

Застрашително наклонена, кулата веднага грабва погледа и макар да не ти се иска да се мотаеш много под надвеса, не можеш да преодолееш магнетизма ѝ. Но, ако трябва да сме честни, перлата на Полето на чудесата не е камбанарията, а баптистерият. Започнат през 1152 г. в романски стил, той е завършен век по-късно в духа на по-богатата на орнаменти готика, като увенчан от филигранна диадема.

Баща и син Пизано работят върху каменната резба в облицовката. Това е най-големият баптистерий в Италия – диаметърът му е 107 м.

Изумителният амвон на кръщелнята е изваян от Николo Пизано. Върху тънките колони, които го придържат, са алегоричните фигури на добродетелите. Ще се любувате на „Благовещение“, „Рождество“, „Поклонението на влъхвите“, „Разпването на Исус“, „Страшният съд“ и други библейски сцени. Инкрустираният купел е изработен от Гуидо Бигарели да Комо, а бронзовата статуя на св. Йоан Кръстител е на Итало Гризели.

Вижте и забележителната източна врата с двойката колони в коринтски стил.

Катедралата е една от най-красивите сгради в местния пизано-романски стил. Започната е от Бускето през 1064 г. повече от век преди катедралите на Флоренция и Сиена. Прекрасната ѝ фасада, с колонади и слепи аркади от сив и разноцветен мрамор, задава образ, който повлиява много следващи строежи. 

Някогашният главен вход, Портале ди Сан Раниери, гледа към Наклонената кула. Портите, дело на Бонано Пизано, са от 24 пана със сцени от Новия завет. И в катедралата са работили двамата най-талантливи ваятели на Пиза – Николo и Джовани Пизано. Тук е последният от многото амвони, които те са създали из Италия. Във великолепната си творба синът Джовани е постигнал нещо изключително трудно: изваял е отделните фигури така, сякаш те нямат връзка с основния монолитен камък. А мозайката в апсидата „Христос във величието си“ е на Чимабуе.

Четвъртият обект на Полето на чудесата е гробището „Кампосанто“, чиято почва е донесена от хълма Голгота в Йерусалим. Тук днес има 84 саркофага, а също и няколко гробници. Вътре ще видите фрески от Бенодзо Годзоли, Буонамико Бафалмако, Антонио Венециано и др.

Казват, че това поле символизира пътуването на човека към Бога. В баптистерия го кръщават във вярата, в катедралата той я празнува, в гробището очаква възкресението и вечния живот, а чрез кулата достига до божествените висини на Царството небесно.

Когато избирате време за пътуването си, имайте предвид, че всяка година на 16 юни се провежда празникът на светлината „Луминара“.

Целият град се осветява със свещи, а от цитаделата изстрелват фойерверки. На 17 юни, в деня на покровителя на Пиза, Сан Раниери, се провежда регата и костюмирано шествие.