„Панталеон и посетителките“ е сред най-обичаните, знакови произведения на Марио Варгас Льоса – многократно преиздаван и филмиран, романът представлява безжалостна сатира срещу бюрокрацията и военщината, неистова пародия на лицемерни нрави и порядки.

Службата за посетителки всъщност е евфемизъм на публичен дом, създаден да обслужва редници и офицери в труднодостъпната амазонска селва. Със секретната мисия да организира и доставя сексуални услуги на войската е натоварен не друг, а порядъчният капитан Панталеон Пантоха.

Специфичното въздействие на романа се дължи на темпераментния ритъм на повествованието, както и на документалните кадри, усилващи визуалния ефект.


Предлагаме ви откъс от романа:

– Събуди се, Панта – казва Почита. – Часът е осем. Панта, Пантита!
– Стана ли осем? По дяволите, как ми се спи – прозява се Пантита. – Заши ли ми нашивката?
– Да, господин лейтенант – козирува Почита. – Ох, простете, господин капитан. Докато свикна, ще си останеш лейтенант, душко. Да, изглежда чудесно. Но ставай де, срещата ти не е ли в...?
– Да, в девет – сапунисва се Пантита. – Къде ли ще ни изпратят, Поча? Подай ми пешкира, ако обичаш. Къде мислиш, че ще е, душичке?
– Тук, в Лима – съзерцава сивото небе, терасите, автомобилите, пешеходците Почита. – Ох, лигите ми текат – Лима, Лима, Лима!
– Хич не се и надявай за Лима – гледа се в огледалото и завързва вратовръзката си Панта. – Ако е в някой град като Трухильо или Такна, пак ще е добре.
– Виж колко е интересно това съобщение в „Ел Комерсио“ – свива устни Почита. – В Летисия някакъв тип се разпънал на кръст, за да оповести края на света. Хвърлили го в лудницата, но хората го измъкнали със сила. Мислят го за светец. Летисия е в колумбийската част на селвата, нали?
– Колко си напет като капитан, сине – подрежда мармалада, хляба и млякото върху масата госпожа Леонор.
– Сега е в Колумбия, но по-рано беше в Перу. Взеха ни я – маже масло върху препечената филийка Панта. – Налей ми още малко кафе, мамо.
– Дано да ни изпратят пак в Чиклайо – събира трохите в една чиния и прибира покривката госпожа Леонор. – Все пак там бяхме най-добре, нали? За мен е важно да не сме много далече от крайбрежието. Върви, сине, желая ти късмет и бог да ти помага.

– В името на Отца, на Светаго духа и на СИНА, КОЙТO УМРЯ НА КРЪСТА – вдига очи към нощта, свежда очи към факлите брат Франсиско. – Ръцете ми се вързани, дървото е приношение, прекръстете се заради мене!
– Полковник Лопес Лопес ме чака, госпожице – казва капитан Панталеон Пантоха.
– И двама генерали – върти очи госпожицата. – Влезте, капитане. Да, да, през кафявата врата.
– Ето го и нашия човек – изправя се полковник Лопес Лопес. – Влизайте, Пантоха, поздравявам ви с новата нашивка.
– Най-високата оценка на изпита за повишение в чин, и при това с пълно единодушие на комисията – стиска му ръката, потупва го по рамото генерал Виктория. – браво, капитане, ето така се прави кариера в служба на родината.
– Седнете, Пантоха – посочва канапето генерал Колясос. – Настанете се удобно и се пригответе да чуете нещо необикновено.
– Не го плаши, Тигре – размахва ръце генерал Виктория. – Ще помисли, че го изпращаме на заколение.
– Това, че лично висшите началници на интендантската служба са дошли да ви съобщят новото назначение, показва, че работата е специална – става сериозен полковник Лопес Лопес. – Да, Пантоха, става дума за извънредно деликатна мисия.
– Присъствието на моите началници е голяма чест за мен – удря токове капитан Пантоха. – Карамба, вие ме заинтригувахте, господин полковник.
– Ще запалите ли? – изважда табакера и запалка Тигъра Колясос. – Но не стойте прав, седнете. Как, не пушите ли?
– Нали виждате, поне веднъж разузнаването не греши – поглажда някакво фотокопие полковник Лопес Лопес. – Ето го, черно на бяло: не пуши, не пие, по жени не ходи.
– Офицер без пороци – възхищава се генерал Виктория. – Ето кой ще представи военните в рая заедно със света Роса и свети Мартин от Порес.

– Не преувеличавайте – изчервява се капитан Пантоха. – Сигурно и аз имам някой неоткрит порок.
– Ние знаем за вас повече, отколкото самият вие – вдига и пак полага върху писалището някаква папка Тигъра Колясос. – Ще се шашнете, ако разберете колко часа сме посветили да проучим живота ви. Знаем какво сте направили, какво не сте направили и дори какво ще направите, капитане.
– Можем да издекламираме служебното ви досие наизуст – отваря папката, разлиства картони и формуляри генерал Виктория. – Нито едно наказание като офицер, а като курсант – само няколко леки мъмрения. Тъкмо затова бяхте избран, Пантоха.
– И то от близо осемдесет офицери от интендантската служба – повдига едната си вежда полковник Лопес Лопес. – Имате основание да се дуете като пуяк.
– Благодаря ви, че имате толкова добро мнение за мен – очите на капитан Пантоха овлажняват. – Ще направя всичко, каквото мога, за да заслужа доверието, господин полковник.

– Капитан Панталеон Пантоха ли? – разтърсва слушалката генерал Скавино. – Едва те чувам. За какво ми го пращаш, Тигре?
– В Чиклайо сте оставили прекрасен спомен – прелиства доклада генерал Виктория. – Полковник Монтес какво не направи, за да ви задържи. Изглежда, че благодарение на вас в казармата всичко е вървяло по часовник.
– „Роден организатор, математическо чувство за ред, стриктен изпълнител – чете Тигъра Колясос. – Ръководеше полковата администрация ефективно и с истинско вдъхновение“. По дяволите, метисът Монтес май се е влюбил във вас.
– Тези похвали наистина ме смущават – свежда глава капитан Пантоха. – Винаги съм се стараел да изпълнявам дълга си и нищо повече.
– Службата за какво? – разсмива се гръмогласно генерал Скавино. – Ти и Виктория да не ме занасяте? Или забравихте, че с мен шега не бива?
– Добре де, стига сме го увъртали – поставя пръст на устните си генерал Виктория. – Въпросът изисква най-строга тайна. Имам предвид мисията, която ви се възлага, капитане. Хайде, изплюй камъчето, Тигре.
– Накратко, войската в селвата е подгонила индианките – поема въздух, премигва и покашля Тигъра Колясос. – Изнасилванията не секват и съдилищата не успяват да осъдят цялата тая пасмина. Цяла Амазония е пламнала.
– Всеки ден ни бомбардират с рапорти и донесения – пощипва брадичката си генерал Виктория. – Пристигат протестни делегации и от най-затънтените селца.
– Вашите войници се гаврят с жените ни – мачка шапката си и говори с пресеклив глас кметът Пайма Рунуи. – Преди няколко месеца обезчестиха едната ми балдъзка, а миналата седмица за малко да изнасилят и жена ми.

– Не са моите войници, а воините на родината – разтваря помирително ръце генерал Виктория. – Успокойте се, господин кмете. Армията съжалява извънредно много за това недоразумение с вашата балдъза и ще направи каквото може, за да я обезщети.
– Сега изнасилването недоразумение ли се нарича? – недоумява отец белтран. – Защото си е било чисто изнасилване.
– Двама униформени хванали Флорсита на връщане от нивата и я изнасилили на самата пътека – гризе си ноктите и скача от мястото си кметът Теофило Морей. – И то с такава точна стрелба, че сега е бременна, господин генерал.
– Вие само ми посочете тези негодници, госпожице Доротея – ръмжи полковник Петер Касауанки. – И не плачете, не плачете, ще видите как всичко ще уредя.
– Да не мислите, че ще се изправя там? – ридае Доротея. – Самичка пред всички тия войници?
– Те ще минат оттук, пред караулното – скрива се зад металната решетка полковник Максимо Давила. – Вие ще гледате през прозореца и щом откриете нарушителите, ще
ми ги покажете, госпожице Хесус.
– Нарушители ли? – пръска слюнки отец белтран. – По-скоро развратници, мръсници и негодяи. Да се погаврят с доня Асунта! Да окалят така униформата!

– Моята прислужница Луиса Канепа я изнасили първо един сержант, после един ефрейтор и накрая един прост войник – избърсва очилата си лейтенант бакакорсо. – Изглежда, й хареса, господин майор, та сега се е хванала със занаята, а сутеньор й е някакъв педераст, по прякор Многоликия. На нея пък й викат Гърдата.
– Сега ми кажете за кого от тия господинчовци искате да се омъжите, госпожице Долорес – крачи пред тримата новобранци полковник Аугусто Валдес. – И капеланът начаса ще ви венчае. Избирайте, избирайте, кого предпочитате за баща на бъдещото си детенце?
– Жена ми я сгащиха направо в черквата – седи изпънат на крайчеца на стола дърводелецът Адриано Ярке. – Не в катедралата, а в черквата „Исус Христос от багасан“, господине.
-----------------------------
Марио Варгас Льоса е сред плеядата внушителни творци на латиноамериканската проза. Льоса е всепризнат чародей на словото – есеист, публицист и ваятел на „дивни образи на съпротива, бунт и поражение на индивида“. Освен като плодовит автор, той е известен с непримиримостта си към произвола на властта - негово политическо кредо остава икономическият либерализъм.

Напомняме, че през изминалата година на българския литературен пазар се появи „Кой уби Паломино Молеро“.

За радост на почитателите му в България, Марио Варгас Льоса ще ни посети през май 2013.