Светлана Тилкова-Алена, астрологът на bTV, напусна този свят преди година, за да полети към звездите, към които цял живот бе отправила взор. Тя почина на 70-годишна възраст, след тежко боледуване от COVID -19, a тъжната новина съобщи съпругът ѝ Андрей Тилков. Разговаряме с него година след смъртта й - за това как продължава животът без нея, какво е променил, как иска тя да бъде запомнена и коя беше Светлана без астрологията, просто като човек.
"Човек трябва да се държи, да върви напред, иначе ляга и умира! Но имайки предвид, че има още доста задачи, които трябва да се свършат, няма как да стане. Покрай Светла и книгите, които трябва да се издадат, ще се държим, докато ги издадем!"
„Гласът на Вселената“ е последната книга, която той издава, а скоро ще излезе и първата част от голям неин учебник. Списание „Кармичният кръг“ е спряло след смъртта на Алена, тъй като тя е била единственият човек, създавал текстове за него и изнасял цялото съдържание на плещите си. Продължава обаче работата на сайта и в значителна част той е обновен.
ПЪРВАТА СРЕЩА - ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД
Срещат се за първи път като във филм - на на опашката на кафенето в Минно-геоложкия университет. Годината е 1985, датата 6 ноември. Приживе всяка година празнуват тази дата като специален свой личен празник. Винаги са само двамата и не канят други.
Как мина този ден сега, 2026 г, когато нея я няма?
Общо взето никак. Взех червено вино. При нас всяка вечер си имаше традиция – пийвахме си по чашка червено винце. Купих и една голяма саксия с цветя. Имам традиция с подаряването на букетите и сега горе-долу я продължавам. Всяка жена обича букети. Не непрекъснато, но за определени дати купувам. Слагам ги там, където стояха обикновено, и това е.
Какво си спомняш от първата ви среща? Щом сте празнували този ден, явно ви е бил важен.
Тя просто беше отишла, както всички ние на опашката в кафенето, да си купи сандвич. Опашката става ум да ти зайде. Помоли ме да й купя нещо. После колегите се ядосваха: „Абе, как точно пък тебе? Ние сме се наредили приятели от групата - пред теб, зад теб само мъже. Е, как пък точно тебе избра". Очевидно ми е направила силно впечатление от пръв поглед, след като само за час-два, вече разбрах как се казва тази жена, къде преподава, кога са ѝ часовете, кога приключва, въобще разузнаването го бяхме направили за нула време... А се оказа, че преподава в другия факултет – Геоложкия. Аз на пръв поглед съм скромен човек, но като си поставя цел, стигам задължително до края - като валяк. Към края на деня я чаках пред залата да я питам иска ли да пие кафе с мен. Тя, естествено, ми обясни, че съм крайно нахален.
Така ли започна - с нахалство?
Крайно нахален, да. Но на нахалника му се получиха нещата.
"ПРЕКРАСНА МЛАДА ДАМА, КОЯТО ХВАЩАШЕ ОКОТО"
Как изглеждаше тя тогава, като млад преподавател? Ти как я виждаше като влюбен човек?
Едно време имахме такъв израз: „Гадже та дрънка“. Много колеги искаха да се закачат с нея, ама не ставаше работата. Въобще. Прекрасна млада дама, която хващаше окото, както и да я погледнеш. Но надали само външният вид е бил. Нали знаеш има един особен магнетизъм, който събира хората. Между двама души като бликне искрата, тя бликва!
Все пак тя е Водолей, ти си Телец. Казват, че тези две зодии няма как да се разберат.
Светла безброй пъти казваше, че голяма част от онова, което може да се прочете в интернет като съвпадение, несъвпадение, късметлийски зодии, некъсметлийски – това са профанизирани измислици. Водолей и Телец се разбират перфектно. Защо? Защото Телецът е, както ние с нея сме си говорили, здравата основа – железобетон. Там няма нищо, което да поддаде. Основата, здравината. Водолеят е погледът в бъдещето. Телецът помага на Водолея в някои моменти да се приземи и да бъде малко по-разумен. Докато Водолеят помага на Телеца да не е чак толкова приземен към всичко, свързано с „око да види, ръка да пипне“.
Правили ли сте си хороскопи за това какво ви очаква?
Не. Светла винаги казваше: „Аз знам, няма какво да правя хороскопи за нас“.
ОТ ИНЖЕНЕРСТВОТО ДО ЖИВОТА, ПОСВЕТЕН НА РАБОТАТА НА АЛЕНА
Аз съм минен инженер. Никога не съм имал проблеми с намирането на работа. Но през 1996 г., която беше критична за целия народ, решихме, че приключваме с всякакви търговии. Вече можехме да си го позволим. И се роди идеята Светла да се отдаде на нейното си хоби, а аз да ѝ помагам. Съгласих се. В началото имаше много трудни моменти. Когато списание „Кармичният кръг“ излезе през 2000 г., разпространителите ни даваха не повече от три месеца живот. Защото, представи си, такова списание в Европа нямало и един човек не може да списва цяло списание.
Човекът от фирмата за предпечат ни обясняваше, че повече от три години списанието не може да живее. Като го питах защо, ми каза: „Няма човек с толкова много знания, че повече от три години...“. А вече станаха 25 години, всеки месец – това са 300 броя. Един човек ги пише. 300 броя. Освен това правеше хороскопи за няколко вестника, за сайтове. Това е огромна работа!
"ТЯ РАБОТЕШЕ ПО 15 ЧАСА НА ДЕНОНОЩИЕ"
Как успяваше да прави всичко това? Кога сте почивали?
В последните 6-7 години въобще не сме почивали. Няма събота, няма неделя. Тя работеше по около 15 часа на денонощие. Сутрин задължително си пиехме кафето заедно. Задачите бяха ясни, защото тя още в началото на седмицата ги е написала в един тефтер. Всичко е написано, всичко е планирала. Немски възпитаник. За около година напред всичко беше ясно. Винаги нещо излизаше, разбира се, инцидентно, но в глобален план всичко беше ясно горе-долу година напред.
Как минаваше един ваш ден?
Работа, работа. Ставаме, пием си кафето и всеки поема по своите задачи. Тя сяда на компютъра. Понякога и не ядеше, въобще не ѝ се ядеше. Вечерно време имаше правило - в началото беше в седем часа, след това стана седем и половина, сядаме на вечеря и си пийваме червеното винце. Хапваме около час и половина, максимум два, и след това започва третата смяна работа за нея, докъм един и половина. Всеки божи ден! Няма събота, няма неделя, няма почивни и празнични дни.
Ако преди 15 години можехме да си позволим един месец на Сандански – в последните години не. Ходехме за по 5 дни само до Австрия или Германия, на конгреса на германските астролози и това беше. Никакво време.
"ИСКАМ ПРОСТО ДА БЪДА ОБИКНОВЕНА, РЕДОВА ЖЕНА“
Трябва страшно много да гориш в това, което правиш, и да си обичаш работата, за да работиш така. Не ѝ ли е писвало понякога?
Случвало се е да го каже. Много пъти е казвала, че иска просто да бъде обикновена, редова жена, да ходи от осем до пет на работа и после да се връща като всички останали. Прави си сметка – от времето, в което превърна астрологията от хоби в професия, има над 280 000 хороскопа. Тук въобще не броим ей такива неща – някой да седне до нея и да пита. Не броим съветите, които е давала по интернет, някой да я попита с електронно писмо.
За какво си говорихте, когато имахте свободно време, извън работата?
Извън работа сме си говорили за абсолютно всякакви глупотевини, ако трябва да съм искрен. Но и за всичко онова във Вселената, което ни заобикаля и от което хората са твърде, твърде много далече. Отхвърлят го, не искат да го приемат, дори когато разумът им подсказва. Не искат да приемат онази реалност над нас, към която повече или по-малко, по-бързо или по-бавно вървим. Това ни бяха разговорите. Ако мислиш, че сме си говорили за политика - не. Даже в един момент беше казала: „Не искам никой да ме пита за никаква политика“.
В последните години направо се беше капсулирала. Даже вече много-много не ходехме на събития, на които я канеха. Защото си седнал на масата, върви събитието и задължително, като мине официалната част, идва някой и прикляка до Светла. Тя беше много добричка. Не пъдеше хората, отговаряше им.
Не я ли натоварваше чисто емоционално всеки да ѝ споделя своята драма и своя проблем?
Имам чувството, че в това отношение умееше да се абстрахира от психическото натоварване. Понякога ги прекъсваше, защото казваше: „Кажи по същество да ти отговоря, а не разказвай три века преди Христа какво е било“. Но помагаше на всеки.
ЧУВСТВОТО ЗА ХУМОР НА АЛЕНА
Имаше ли чувство за хумор?
Много. Много голямо. За разлика от мен. И ме търпеше, защото моето чувство за хумор е такова, че като ти изтърся нещо, започваш да си мислиш: „Сега той обиди ли ме? Присмя ли се? Какво прави?“. Докато при нея чувството за хумор си беше перфектно. Перфектно.
Как създадохте традицията всяка вечер да сядате и да пиете по чаша вино?
Обичаме червено вино. Може би защото в началото, когато започнахме да издаваме списанието, нямахме собствен предпечат. Аз се връщах някъде към седем, седем и половина и тя вече беше приготвила вечерята и чакаше. Може би традицията се създаде точно тогава. Това е било 2000 г. Тя като е приготвила вечерята, не може да изстива. Няма как да ядеш студени неща. И оттогава се е случило.
"ТЯ СИ БЕШЕ СТОПАНКАТА НА ДОМА"
Каква беше като съпруга? Ето, казваш, че е приготвяла вечерята и те е чакала. Била е грижовна?
Абсолютно. Тя обичаше да готви. Много даже. За нея готвенето беше почивка. Имаше навик да казва, че се въртележка в кухнята.
А теб не те пускаше в кухнята?
Не. Имаше го този недостатък, този лош навик, да не ме пуска в кухнята, когато тя е там.
Ти готвиш ли?
Не. Това, което ми разрешаваше да правя, е да пържа картофи и пържоли. В един момент ми разрешаваше да правя и яйца на очи. Това ми е опитът на готвач. Но тя готвеше добре. Всичко си беше точно. Както всяка българска жена домакиня. И не ѝ тежеше. Приятно ѝ беше. Могли сме да имаме домашна помощница, която да чисти, да готви, но Светла винаги е казвала, че тя си е стопанката на дома.
ЛЮБОВТА КЪМ ЖИВОТНИТЕ
И с тази грижовност решихте и животинче да осиновите?
Да. Случи се около 2001-2002 г. Директорът на резерват „Кармисош“ показа по телевизията как държи едно мече. Намерил го полумъртво в една рекичка. А горе е студено, на върха на Родопите. Майката явно бракониери са я убили. И Светла каза: „Аз искам това мече да го гушна“. Обадих се в на директора - Ботьо Арабаджиев, мечето също се казваше Ботьо. Казвам: „Съпругата ми обича животни и много би искала да дойде да го погали и да го гушне. Няма да навреди на мечето“. А той: „Няма да му навреди, но от цяла България хора искат да дойдат и няма как“. Отговорих му, че Алена ще бъде много разочарована. След кратко мълчание се съгласи.
В деня, когато тръгнахме, беше едно захлупено времето, валеше дъжд и Светла каза: „Това мече въобще няма да ни погледне. Ще се скрие някъде на топло“. Като се качихме нагоре към Лъки, изведнъж грейна слънце и дъждът спря. Излязохме на едно затворено пространство. Те го пуснаха. Такова меченце... мъничко. Светла му плесна два пъти с ръце и то се затича към нея. Дадоха й биберон с мляко и жълтък вътре да го нахрани. Три килограма мръвка, малко сладко мече!
Впоследствие осиновихме още едно мече Антоний - и два риса - един женски рис, докаран от Екатеринбург и мъжки - от Канада. Те си създадоха потомство.
При Антоний ни пуснаха вътре и му занесохме 10 сладоледа „Ескимо“. Светла седна на един камък и започна да го храни. В един момент каза: „Дай, мамо, да те целуна по челцето“. И съм я снимал точно в този момент – как го целува по челото.
Какво се случва сега с тези животни?
Ние пак им помагаме. Всяка година си превеждаме пари. Светла беше един от най-старите дарители на зоопарка - почти 20 и няколко години.
Явно много сте обичали животните?
Да, вкъщи имаме южноруска овчарка. 60 килограма. Огромен звяр. Аз се опитвах да го възпитавам, а Светла все ми се караше. Като си легнем със Светла да си почиваме следобед – бам, помежду нас. А като аз реша да легна и да чета списание, задължително идва, ляга до мене и заспива.
ЕДЕЛВАЙСЪТ, КОЙТО ОЩЕ Я ЧАКА
Тя има един еделвайс, който й е специален талисман и го е държала в чантата си. Пазиш ли го?
Още стои там. Още я чака. Всичко е както си е било. Нищо не е пипнато. Пазя нещата ѝ и нищо не съм променил. Всичко е както си е, така си стои. Целият ред е запазен. А и за какво да го променям? Няма защо.
Вижте повече във видеото.
Правиш го, защото така държиш спомена за нея или наистина не виждаш смисъл да правиш промени?
Промени няма защо да правя. Не виждам смисъл. А освен това така все едно си е до мен постоянно. Така че редът е абсолютно същият. Нищо не е променено. Нищо.
Кога ти липсва най-много?
Непрекъснато. Не мога да посоча моменти, които да са по-специални. Постоянно е.
Мислиш ли, че времето, което минава, помага?
Всеки човек си е отделна вселена. Но при мен няма какво толкова да промени, защото ние сме имали едно русло на живот, което сме си спазвали. С желание сме вървели в него, гонили сме си задачите, имали сме приятните моменти и изпитанията, разбира се. Но сега няма нещо ново, което аз да искам да дойде или да получа. Караме на изживяване вече, най-общо казано.
Има ли нещо, което не си го направил добре или не си й го казал?
По-скоро не. Защото, ако е могло да бъде направено нещо по-добре, съм щял да го направя. Няма нещо, заради което да кажа „Тогава много сбърках и можеше еди-как си да направя“. Всяка грешка, която сме допускали – а ние сме допускали грешки, включително в бизнес делата си – е била поправена рано или късно. Не е имало нещо, заради което да сме бездействали или да сме чакали времето от само себе си да оправи нещата.
Ако денонощието беше повече от 24 часа, можехме и повече да сме заедно. Но само по 24 часа сме били. В този смисъл няма нещо, заради което да съжалявам, че е пропуснато. Мисля, че и при нея е така. Каквото сме искали да кажем, сме си го казвали.
КАК ЩЕ БЪДЕ ЗАПОМНЕНА
Как искаш хората да запомнят Алена?
Аз всеки път казвам - по начина, по който тя си го беше написала - че иска бързо да бъде забравена. Много бързо. Защото колкото по-бързо бъде забравена, толкова по-бързо следващите две или три поколения ще я преоткрият. Не точно като астролога, който е бил 25 години в медийното пространство, а като човека, който е написал изключително важни неща за бъдещето на човечеството, които тогава лека-полека ще започнат вече да се случват.
Изберете LadyZone като любим източник в Google













