"Той вероятно бе най-верният и непоколебим приятел, когото някога е имал българският народ" - така авторитетният британски вестник "Таймс" описва своя дългогодишен кореспондент на Балканите Джеймс Баучер.
Ирландецът изоставя обещаваща академична кариера, за да се озове като журналист у нас в едни от най-динамичните времена на българската история (от 1895 до 1921 година). Колоритният му образ все още живее в спомените на поколенията, а талантливото му перо ни потапя в драматичните моменти от борбата на българите за национално обединение.
Много скоро след пристигането си в България, Баучер е запленен от страната и нейните хора до такава степен, че носи български народни носии, спи завит с ямурлук и пие ракия. Той завързва приятелства с хора от различни прослойки и изгражда мрежа от информатори и кореспонденти, поддържа връзка с всички големи фигури, ангажирани с балканската политика. Превръща се дори в доверен съветник на цар Фердинанд, но преди всичко остава човек със силно чувство за справедливост.
Днес, за първи път от 35 години насам, репортажите на Джеймс Баучер оживяват в самостоятелно издание, за да ни покажат погледа на един човек, дошъл отдалеч, обикнал България и борил се за нейната справедлива кауза.
Прочетете откъс от "Репортажи от България", издадена от сдружение "Българска история" в превод от Мартин Чорбаджийски.
I. УБИЙСТВОТО НА СТАМБОЛОВ И РЕПРЕСИИТЕ СРЕЩУ МОХАМЕДАНИТЕ
17 юли 1895 г.
ПОСЛЕДНИ СВЕДЕНИЯ
ОПИТЪТ ЗА УБИЙСТВО НА Г-Н СТАМБОЛОВ
София, 16 юли
Убийствата на г-н Белчев и д-р Вълкович намериха продължение в смъртоносното нападение срещу г-н Стамболов миналата нощ. Този изтъкнат патриот, на когото България дължи своето съществуване като свободен народ, сега лежи в почти безпомощно състояние и смъртта му се очаква всеки момент.
Вчера следобед проведох дълъг разговор с г-н Стамболов, който, изглежда, бе в по-добро здраве и настроение, отколкото преди това. След като положи всички усилия, за да склони правителството да му издаде разрешение да напусне страната в търсене на лек за болестта, от която страда, той възприе метод на лечение, препоръчан от приятел лекар, който се беше оказа успешен, тъй като симптомите на диабет почти бяха изчезнали.
Малко след интервюто, проведено в неговия дом, г-н Стамболов се отправи към "Юнион клуб", който се намира на същата улица, за да се присъедини към свои приятели в игра на карти, единственото развлечение, на което бе в състояние да се наслади през последните 14 месеца. Той напусна клуба малко след осем вечерта в компанията на бившия си колега г-н Петков и след като извика фиакър (малка четириколесна карета - б. ред.), се отправи към дома си. Навън все още беше светло и по улицата имаше доста хора, включително неколцина жандарми.
Файтонът е изминал едва дузина крачки, когато г-н Стамболов забелязва, че към него се затичват трима мъже, въоръжени с ятагани, ножове и пистолети. Той изскача от фиакъра и същевременно вади револвер от джоба, но преди да успее да възстанови баланса си, е по- разен по главата от ятаган, който прорязва шапката му, нанасяйки ужасяваща рана. Нападателите го заобикалят, нанасят поредица от удари с ножове по глава- та му и почти съсичат двете му ръце, които вдига, за да се предпази. Тогава захвърлят оръжията си и бягат, оставяйки г-н Стамболов във видимо безжизнено състояние.
Междувременно г-н Петков изскача от каляската, но, падайки на земята, получава нараняване на китка- та. Преди да се изправи на крака, e уцелен по челото с нож, хвърлен от един от нападателите, който го ранява, макар и не сериозно. При приближаването на мъжете водачът на файтона веднага обръща конете и тръгва в противоположна посока. Предполага се, че е съучастник. Посочва се, че един от нападателите е последвал файтона и е скочил вътре.
Личният телохранител на г-н Стамболов, мъж на име Гунчо, който се е намирал отпред, до водача, изважда револвера си и скачайки долу, започва да преследва един от нападателите, като отправя няколко изстрела. Той обаче е пресрещнат от полицейски инспектор, който го поразява с меча си. Беглецът се измъква. На действията на инспектора се гледа с дълбоко подозрение, тъй като е личен враг на г-н Стамболов.
Прислужникът на г-н Стамболов, който е бил на улицата, вика друг фиакър, в който поставя своя господар и го кара у дома. Посочва се, че някои от жандармите в квартала не са оказали каквото и да е съдействие. Г-жа Стамболова показва впечатляваща сила на духа и самообладание, като веднага вика медицинска помощ. Раните по главата на г-н Стамболов, наброяващи близо 20, са особено сериозни, като черепът е повреден на няколко места. Както съобщих снощи, бе сметнато за необходимо да се ампутират и двете ръце. Операцията, на която присъствах, се извърши в 10 ч вечерта. На пациента не бяха дадени болкоуспокояващи поради голямата му слабост. Г-н Стамболов, който бе в пълно съзнание, понесе операцията с голяма смелост и разговаряше с хората около него. Неговото състояние късно снощи бе особено критично и силите му, изглежда, го напускаха. Тази сутрин обаче станахме свидетели на благоприятна промяна и следният бюлетин бе издаден:
По-късно.
Предприетите до този момент действия по преследването и залавянето на нападателите на г-н Стамболов все още не са се увенчали с успех. Голям брой хора бяха арестувани снощи, но освободени скоро след това. Изглежда странно, но мнозина от тях са приятели на г-н Стамболов, сред тях са и някои служители от редакцията на неговия вестник – "Свобода". Г-н Петков също бе арестуван и задържан за няколко часа. Телохранителят на г-н Стамболов Гунчо, въпреки рани- те, причинени от полицейския инспектор, бе отведен в затвора, но след намесата на един от дипломатическите агенти бе изпратен в болница, където се погрижиха за раните му. Изглежда, властите са сметнали за необходимо да го държат далеч от контакти с приятелите на г-н Стамболов.
Съобщението, че един от извършителите на престъплението е заловен, не е потвърдено. При завръщането си у дома г-н Стамболов каза, че е разпознал двама от нападателите – Хальо и Тюфекчиев. Посочва се, че първият, ранен от телохранителя на г-н Стамболов, е изчезнал. Вторият е бил арестуван, но, изглежда, е освободен този следобед, тъй като разполага с алиби. Тюфекчиев, за когото се твърди, че е един от убийците на г-н Белчев и съучастник в убийството на г-н Вълкович, е от македонски произход и е известен като смъртен враг на г-н Стамболов.
Издаден бюлетин тази вечер посочва, че има леко подобрение в състоянието на г-н Стамболов. Сърдечната дейност е стимулирана чрез инжекции и пациентът е все още в съзнание. Въпреки това, шансовете му за оцеляване остават ниски и дори да оживее, никога няма да може да възстанови предишното си състояние.
Каквото и да стане, тежка отговорност лежи върху онези, които му отказаха разрешение да напусне страната и които, задържайки го като затворник, пренебрегнаха необходимите мерки за неговата безопасност.
