"Ръкописът на Войнич" - увличаща история за една от истинските мистерии на нашето време

Средновековен ръкопис, мистериозен шифър, неразкрити тайни и една смъртоносна надпревара с времето

Създаден през първата половина на петнайсети век в Северна Италия и открит столетия по-късно сред вещите на починал йезуитски генерал, "Ръкописът на Войнич" е книга, която владее въображението на криптографи и любители на мистерии от цял свят. Тя е написана от анонимен автор на непознат език, с азбука, която остава неразгадана и до днес, а съдържащите се в нея странни рисунки на несъществуващи растения и звездни карти интригуват и объркват многобройните специалисти, докоснали се до този енигматичен ръкопис.

За едноименния си роман писателят Ръсел Блейк, автор на десетки бестселъри, се вдъхновява от историята на недешифрирания ръкопис, който в свое интервю нарича "една от истинските мистерии на нашето време". Той изпраща обаятелните си герои на вълнуващо и напрегнато пътешествие, отвеждайки ги от сърцето на Италия към Близкия Изток. В смъртоносна надпревара с времето един любител криптограф и дъщерята на негов мъртъв колега ще направят всичко възможно да разплетат мистерията на средновековната книга, сблъсквайки се с покварени църковни служители, заговори и предателство.

Още за книгата и автора >>

За книгата

В силно охранявано подземие се пази в тайна една свещена реликва, а религиозният орден, който ревностно я крие от света, според Църквата не съществува. Когато една нощ неизвестен похитител влиза с взлом и успява елегантно да открадне светинята, в последвалия водовъртеж от събития в световен мащаб се оказва замесен и доктор Стивън Крос. Любител криптограф със страст към предизвикателствата и неразкритите тайни на света, той намира интелигентен партньор в дъщерята на свой починал колега и с нейна помощ разгадава тайната на единствен по рода си средновековен ръкопис, написан на език, останал неразгадан до наши дни. Откритие, което би променило историята, каквато я познаваме, и заради което нелегални религиозни ордени и агенти, спонсорирани от финансови магнати, са готови да убиват.

Майсторски написан, "Ръкописът на Войнич" поднася на истинските трилър ценители една вълнуваща и увличаща история, чиито разтърсващи обрати и исторически откровения са точно по вкуса им.

За автора

Ръсел Блейк е автор на повече от 30 книги, многократно отличавани като бестселъри от The New York Times и USA Today. Неговите произведения се препоръчват от The Wall Street Journal, The Times и The Chicago Tribune.

Откъс от книгата >>

Днес

Пътят за Лука, Италия

Доктор Стивън Арчър Крос имаше много лош ден.
Мобилният му телефон в поставката на таблото зазвъня точно когато той за малко не заби луксозното си порше кабриолет от 2009 г. в движещото се пред него рено, което спря рязко заради някакъв едва влачещ се фолксваген „Вестфалия“, покрит с избелели лепенки. Шофьорите зад него набиха спирачки и гневно надуха клаксоните, сякаш нарочно се е наговорил със собствениците на реното и очукания микробус отпред. Стивън караше със смъкнат гюрук и чувстваше сърдитите им погледи в тила си, докато чакаше възможност да изпревари хипарите.

Накрая един от шофьорите зад него се смили и му даде знак да кара. Стивън даде мигач и заобиколи блокираните автомобили, за да се присъедини към дългата върволица от зяпачи, злорадстващи над съдбата на още един нещастник на пътя. Висок мъж с къдрава кафява коса и избеляла тениска на рок групата „Грейтфул Дед“, стоеше на банкета и разпалено говореше нещо по мобилния си телефон. По изражението му личеше, че не му се случва за първи път фолксвагенът да го изостави на пътя.

Стивън даде газ и подмина задръстването, като погледна електронния часовник на таблото, докато сменяше скоростите. Видя за миг отражението си в огледалото – вятърът рошеше светлокестенявата му коса над ситните бръчици, започнали да се появяват по загорялата от слънцето кожа около кафявите му очи. Не беше зле за четиридесет и пет годишен мъж, помисли си, особено като се има предвид какво бе преживял.

Пътят пред него се разчисти и скоро той вече караше със сто и двайсет. След като преодоля временното затруднение с трафика, Стивън насочи вниманието си към телефона и пропуснатото обаждане.

Натисна копчето за набиране. Обади се секретарката му Гуен.

– Алооу – каза с британски акцент, йоркширският ? произход личеше дори само от една дума.
– Извинявай, не можах да вдигна. Бях малко зает.
– Колко зает може да си в ден като днешния?
– Ще се изненадаш колко много неща правя. Казвай какво става.
– Преди няколко минути получих много странно обаждане. Един господин настояваше спешно да говори с теб.
– Аха... представи ли се?
– Уинстън Туейн. Говори ли ти нещо?

Стивън се опита да си спомни кой може да е този Туейн. Звучеше му познато, дори имаше чувството, че е от категорията „много важни“, но след като разрови паметта си за няколко секунди, не се сети за нищо конкретно. Но това не беше гаранция – напоследък беше доста разсеян, още откакто...

Не, да не мисли сега за тези неща!

– Не ми говори нищо. Какво искаше? – попита той.
– Било въпрос от изключителна важност.
– Изключителна, а? Хубаво. Дай ми номера.
– Не остави. Каза, че пак ще се обади. Звучеше като янки. Мисля, че се обаждаше от чужбина.

Стивън се замисли над думите на Гуен – повечето хора, които се обаждаха по „въпроси от изключителна важност“, обикновено оставяха номер за обратна връзка. Особено онези от Щатите, ако предположението на секретарката му беше правилно. А тя обикновено беше права за тези неща. Гуен управляваше офиса от самото начало на софтуерния му бизнес преди три години и половина. Имаше обезпокоителната способност да преценява хората и рядко грешеше.

– Настъпи неловко мълчание.
– Все още ли смяташ да скачаш? – попита Гуен.
– Да.
– Да скочиш от напълно изряден самолет?
– Точно така.
– И да падаш с десет метра в секунда, със скоростта на...
– Стига. Трябва да затварям – сряза я Стивън.
– Ами, чао тогава и запомни: който високо лети...
Гуен затвори.

Докато криволичеше между колите по магистралата за Лука – град на около половин час северозападно от Флоренция, Стивън изведнъж си спомни името Уинстън Туейн.

– Проклятие – измърмори.
Уинстън Туейн.
Вероятно най-авторитетният криптолог в света.