"Повече от музика" от Аби Хименес е остроумен, изпълнен с любов и музика роман, който излиза на книжния пазар у нас на 29 юни. Прекрасно написаният сюжет включва хумор, романтични емоции и нотка тъга, която Слоун изживява, за да премине през предизвикателствата на живота и да намери себе си отново. В четивото всяка глава включва песни, а плейлистът за книгата е достъпен в Spotify и Apple Music.



Колко често се случва непознато куче да скочи внезапно в колата ви? Слоун още не подозира, но тази случайна и доста комична среща с четириногия Тъкър ще промени живота й из основи. След множество неуспешни опити да се свърже със собственика му, Слоун решава да го задържи... Докато не получава обаждане от вбесяващия, но изключително привлекателен музикант Джейсън. Той е на турне в Австралия и иска да прибере любимеца си веднага щом се върне.

Колкото повече разговарят, толкова повече се разпалват искрите между тях. Тя не е сигурна, че е готова за нова връзка. Той е решен да я спечели. Но Джейсън е в разгара на кариерата си, а музикалната индустрия и истинската любов сякаш са несъвместими...

Аби Хименес обича да пие кафе и да пише любовни истории. През 2007 година открива собствена пекарна за сладкиши, която събира посетители от цял свят. Книгите ѝ пленяват сърцата на хиляди читатели и бързо се превръщат в бестселъри.

Прочетете откъс от "Повече от музика" от Аби Хименес, която излиза от издателство "Ера". >>>

 

Слоун

Песен: Ocean Eyes,

Изпълнител: Billie Eilish, Албум: Common Culture

Разгледах снимките на Тъкър с Джейсън.

Отново.

Разгледах ги още щом ми ги изпрати вчера. При всичките глупости, които наговорих на Джейсън, се оказа, че аз съм воайорът. Джейсън беше страхотен. Не, беше повече от страхотен. Имаше брада, гъста кестенява коса, секси усмивка, горещи сини очи. Шест опасни плочки на корема на плажа. Гледала съм много криминални предавания и като завършен съдебен психолог можех да се произнеса за скрийншота на началния екран на телефона му. Часът показваше, че е в Австралия – значи не беше излъгал. Музикантското му начало изглеждаше достатъчно убедително. На екрана се виждаха прекалено много музикални приложения. Липсваше „Тиндър“ или други сайтове за запознанства. Имаше „Юбер“, „Туитър“ и „Ютюб“. Всички стандартни социални медии. Купища нотификации – но той току-що беше кацнал и каза, че не е имал обхват в продължение на няколко седмици, така че в натрупалите се известия имаше смисъл и всъщност правеха историята му достоверна. Като цяло нямаше ярки червени флагчета, които да сигнализират за „патологичен лъжец“ или „масов убиец“. И беше доста очарователно, че снимката на Тъкър беше на началния екран на телефона му.

Погалих кучето между ушите и разроших козината му.

– Защо не ми каза, че баща ти е толкова красив?

Той се гушна в мен и ме остави да го целуна по главата. Щеше да ми е, меко казано, мъчно, че ще се разделим след две седмици. Тъкър ме промени. Чувствах се добре. По-точно – така не се бях чувствала от векове. И разбрах, че с времето умората, която идва със скръбта, се беше превърнала в умора, произтичаща от бездействие и гаден хранителен режим, състоящ се предимно от кофеин и захар. Тъкър ме беше съживил. Той осмисли дните ми. И сега, след няколко седмици, щеше да ме напусне. Изпитвах паника при мисълта да остана сама, сякаш нямаше да знам как да продължа да живея като това ново и по-добро „аз“. Бях толкова близо до мисълта да го задържа. Но след като приключих разговора с Джейсън, се замислих над думите му – бил е извън града и не е знаел, че Тъкър се е изгубил. Аз не съм крадец на кучета. Ако изпитвах някакво съмнение, че истинските му стопани ще продължат да го пренебрегват, щях да го задържа, без да се колебая. Но не можех да го отнема от някого, който наистина го обича.

Джош дойде откъм гаража, бършейки ръцете си с парцал.

– Всичко е готово. Бойлерът работи.

Усмихнах му се.

– Благодаря.

– Трябваше да ни позволиш да ти го купим – каза той, като ме погледна.

Джош ми беше като по-голям брат. Брандън щеше да се радва, ако знаеше, че най-добрият му приятел се грижи за мен така, както той самият някога. Аз обаче не обичах да се възползвам

от това. Достатъчно беше, че Джош поправи безплатно половината от нещата, които се развалиха у нас, нямаше нужда да ми купува нови. Сама купих и организирах да доставят бойлера, преди още да му кажа, че старият се е развалил. В противен случай Джош щеше да ме изпревари.

– Всичко е наред. Имам пари – излъгах аз. – Възложиха ми няколко допълнителни неща тази седмица.

За един дълъг миг Джош продължи да ме оглежда, но окото ми не трепна.

– Добре. – Той погледна телефона си. – Е, ще се прибирам и ще освободя детегледачката. Кристен вече се е заела с вечерята. Всички обичаха да ме хранят. Според мен, си мислеха, че ако не го правят, ще умра от глад. Преди шест месеца бях взела твърдо решение и вече веднъж седмично си разрешавах вечеря. Джош и Кристен идваха всеки ден, но беше започнало да става нелепо. Имаха бебе и собствен живот, а аз не исках да се чувствам като тяхна отговорност. Кристен никога не би го казала, но мисля, че това беше облекчение за нея. Или защото си мислеше, че се оправям, или защото се радваше, че не се налага да идва тук всеки ден. Бях напълнила фризера си с постни храни и изненадах и двамата, когато не умрях от недохранване.

– До скоро. – Джош ме прегърна, погали Тъкър по ушите, усмихна ми се и трапчинките му се появиха на лицето, и си тръгна.

Кучето отново сложи глава в скута ми и аз се взрях в него.

Взех мобилния си телефон, докоснах иконката на камерата и щракнах.

– Обзалагам се, че Джейсън би искал да види някои от снимките ти от ваканцията – казах аз, като написах няколко думи с палците си и изпратих снимката.

Слоун: Всички сме изморени след девет километра поход.

Оставих телефона и отпуснах глава на дивана. Тогава той изпиука.

Джейсън: Обзалагам се, че му е харесало.

Още едно изпиукване.

Джейсън: Няма ли и твоя снимка?

Завъртях очи. Секси или не, той беше един непознат. Не исках да му изпращам свои снимки.

Слоун: Според теб външният ми вид има ли някакво значение за способността ми да гледам кучето ти?

Трите малки точки започнаха да подскачат, което показваше, че пише отговор. Усмихнах се. Щеше да ми хареса да си бях поговорила с него вчера. Седнах и сгънах крака под себе си, докато чаках отговора.

– Баща ти си пада по флиртовете – обясних на Тъкър. Той ме погледна с онези меки медножълти очи и положи брадичка в скута ми.

Джейсън: Виждала си мои снимки. Какво толкова странно би имало да свържа името с образ? Гледаш най-любимото ми същество на света, а дори не те познавам.

Усмихнах се. Той отбеляза точка. Но чакай да видиш.

Слоун: Ти си непознат. Може да си разбойник.

Точките отново започнаха да подскачат.

Джейсън: Да, наистина.

Засмях се.

Джейсън: Харесваш ли да играеш на игри?

Накъде отиваше този разговор?

Слоун: Зависи.

Джейсън: От какво?

Слоун: Зависи от това, дали накрая някой ще свърши пиян или гол. Не харесвам тези игри. Винаги се оказвам трезвената, която разкарва всички пияни и голи по домовете им.

Джейсън: Не такъв вид игра. Емотикон „Усмивка“

Слоун: А какъв?

Джейсън: Всеки ден ще ти задавам по един въпрос, за да те опозная по-добре. И ако не искаш да отговориш, трябва да ми изпращаш снимка.

Поклатих глава, докато пишех.

Слоун: За какви въпроси говорим? С отговори „да“ или „не“, с отметки в квадратчета?

Джейсън: Хаха! Не, съвсем проста работа. Истински въпроси. Мога да питам за каквото си искам, а ти трябва да отговориш искрено.

Слоун: Значи и аз мога да ти задавам въпрос всеки ден?

Джейсън: Разбира се.

Слоун: И ако не искаш да отговориш?

Джейсън: Ще отговоря

Слоун: Ами ако не искаш, ще трябва да ми позволиш да гледам Тъкър един ден повече. Настъпи пауза между съобщенията. Докато чаках, вентилаторът на тавана непрекъснато тракаше над мен.

Джейсън: Имаме сделка.

Слоун: Имаме сделка.

Въпросите му щяха да са извратени. Бях почти сигурна. Искаше снимка, така че вероятно щеше да ме попита за неща, на които смяташе, че няма да отговоря. Но играта беше твърде примамлива. И ми хареса идеята да разпитам този добре изглеждащ загадъчен мъж за него самия. Беше някак забавно.

Джейсън: Готова ли си за първия ми въпрос?

Слоун: Готова съм.

Джейсън: Защо не рисуваш това, което искаш?

Загледах се в съобщението. Не очаквах точно това. Дали искаше да ме метне? Дали моята странност по отношение на изкуството ми се беше усетила в краткия ни разговор вчера? Издишах дълбоко. Вече ми се искаха отговори, в които да отмятам кутийки „да“ и „не“. Реших да го отклоня в друга посока.

Слоун: Наистина ли те интересува? Точно това? Сякаш стреляш на халост. Да получиш втори опит.

Джейсън: Не искам втори опит.

И тогава,

Джейсън: Все пак нямам нищо против снимка.

Свих устни.

– Чудесно – измърморих на себе си.

Слоун: Не рисувам собствени творби, откакто годеникът ми почина преди две години. Точките започнаха да скачат. После спряха. После започнаха отново.

Джейсън: Съжалявам.

Настъпи пауза между съобщенията, докато той отново не започна да пише.

Джейсън: Понякога най-трудният период е преходът.

Примигнах при съобщението.

– Да... – прошепнах на себе си.

Точките отново започнаха да подскачат.

Джейсън: Твой ред е сега. Какво ще ме питаш?

Зарадвах се, че сменя темата. Не исках да говоря за това. Чудех се какво да попитам и реших, че ще се пошегувам малко с него.

Слоун: Как би преживял зомби апокалипсис?

Точките скачаха няколко минути. След това избръмча съобщение, но се появиха само три думи.

Джейсън: Обаждам ти се.

Телефонът звънна.

– Да? – започнах с вдигането на телефона, без дори да поздравя.

– Моят отговор е твърде дълъг, за да го събера в съобщения.

– Толкова много си мислил за зомби апокалипсиса, а?

– Нима ти не си? Това е сериозна ситуация – каза той строго.

– Само въпрос на време, наистина.

Разбрах, че се усмихва, когато продължи да говори.

– Оцеляването е свързано с това да се отиде там, където има най-малка заплаха от други хора и зомбита. Ще трябва да стигнем до някакво отдалечено място.

– Ние ли?

– Аз и ти.

– Откъде знаеш, че съм квалифицирана достатъчно, за да бъда в твоя екип за оцеляване при зомби апокалипсис?

– А не си ли?

Подсмихнах се.

– Разбира се, че съм. Но ти не знаеш дали е така. Винаги ли възлагаш важна работа на хора, без да провериш тяхната квалификация? Май често го правиш.

Придърпах едно одеяло върху мен и Тъкър и грабнах студеното си кафе, притискайки се по-дълбоко в дивана.

– Права си. Напълно права. Дали някой ще бъде допуснат в моя кръг от близки хора за оцеляване, зависи от задоволително изчерпателно интервю, илюстрация на уменията за оцеляване и задълбочен физически тест. Ще провеждам физическия лично.

Разсмях се силно.