Фразата „Смисълът на живота” (превод: Паулина Мичева, 160 стр., цена: 12 лв.) за мнозина е странно понятие, подходящо за сатиричния поглед на „Монти Пайтън“ или Дъглас Адамс. Но в това кратко въведение към темата известният критик Тери Игълтън прави задълбочен и същевременно забавен анализ на въпроса за смисъла на живота.
Мнозина от нас се борят с чувството за безсмислие, като запълват живота си с всевъзможни неща – от футбол до секс, Кабала, сциентология, Ню Ейдж експерименти или фундаментализъм. От друга страна много образовани хора вярват, че животът е еволюционен инцидент, без по-дълбоко, сложно значение. „Смисълът на живота” на Тери Игълтън минава през отговорите, предлагани от философията и литературата през вековете, чак до кризата на смисъла в съвременната епоха. И след като ни отвежда до ръба на бездната от безсмислие, Игълтън ни успокоява и предлага своето решение как можем да преоткрием смисъла в нашия живот.
Професор Тери Игълтън (Терънс Франсис Игълтън) e британски литературен теоретик, нареждан сред най-влиятелните литературоведи от последните три десетилетия. През 1992-2001 г. е професор по английска литература в Оксфорд, днес преподава в Ланкастърския университет. Автор на повече от 40 книги, сред които знаковата „Увод в литературната теория“.
Следва откъс от книгата.
Тери Игълтън - „Смисълът на живота“
Из ПРОБЛЕМЪТ СЪС СМИСЪЛА
„Какъв е смисълът на живота?“ е един от редките въпроси, в които почти всяка дума е проблематична. Това включва дори първата дума, тъй като за неизброимите милиони вярващи смисълът на живота не е какъв, а Кой. Един всеотдаден нацист може да се съгласи с това по свой собствен начин, тъй като е намерил смисъла на живота в лицето на Адолф Хитлер. Смисълът на живота може да ни бъде разкрит едва в края на вечността, под формата на Месия, на когото явно му е нужно известно време, докато се появи. Или пък Вселената може да е атом върху нокътчето на палеца на някакъв космически гигант.
Истински спорната дума обаче е „смисъл“. В днешно време сме склонни да вярваме, че значението на една дума е в нейната употреба в специфична жизнеспособна форма; но самата дума „смисъл“ има доста голям брой подобни употреби.
Ето някои от тях:
Poisson на френски означава „риба“.
Значи ли това, че ти се иска да го удушиш?
Тези облаци означават дъжд. Когато тя говореше за „нахапаното от бълхи клето магаре“, това означаваше ли онова в ограждението?
Какъв е смисълът на тази позорна афера?
Смисълът беше ти да го направиш, не тя.
Ваната с ароматна лавандула означава много за него.
За украинците това очевидно означаваше, че ще правят бизнес.
Значението на този портрет е безценно за вас, нали?
В действията на Лавиния вероятно имаше добронамерен смисъл, но не и в тези на Юлий.
Когато покойникът е попитал сервитьора за отрова, дали няма вероятност думите му да са означавали просто риба, но да е говорил на френски?
В случайната им среща изглежда имаше някакъв смисъл.
Неговите изблици на гняв не значат нищо.
Смисълът бе Корделия да върне тирбушона до неделя по обед.
Може да се каже, че тези употреби на думата попадат в три категории. Едната е свързана с намерение за нещо или със замисъл (с нещо наум); всъщност думата „смисъл“ (meaning) е етимологично свързана с думата „ум“ (mind). Друга категория e свързана с идеята за означаването, докато третата включва първите две категории заедно, чрез посочване на намерението да се означи нещо като акт.
„Значи ли това, че ти се иска да го удушиш?“ е очевидно запитване за намеренията ти или какво си имал предвид в съзнанието си по това време, както и при „Смисълът беше ти да го направиш, не тя“. За да изглежда, че в случайната им среща има някакъв смисъл, в нея трябва да се привиди едно мистериозно намерение, вероятно от страна на съдбата. „В действията на Лавиния вероятно имаше добронамерен смисъл...“ означава, че тя има добри намерения, дори те невинаги да се превръщат в ефективни действия. „Смисълът бе Корделия да върне тирбушона...“ означава, че тя си е мислила (или се е очаквало) да го направи. „За украинците това очевидно означаваше, че ще правят бизнес“ е изказване за техните решителни цели или намерения. „Значението на този портрет е безценно за вас, нали?“ е повече или по-малко синоним на „Смята се, че портретът е безценен“, което означава, че е такъв „в мислите“ на познавачите. Това не представя идеята за намерение. Но повечето от другите примери го правят.
За разлика от тях „Тези облаци са знак за дъжд“ и „Ваната с ароматна лавандула означава много за него“ не се отнасят за намерения или състояния на ума. Облаците не „възнамеряват да означават“ дъжд; те просто са знак за него. Тъй като ваната с ароматна лавандула не притежава собствен ум, когато казваш, че тя означава много за някого, заявяваш точно това – че е от голямо значение за този човек. Същото важи и за „Какъв е смисълът на тази позорна афера?“, с което се пита какво означава аферата. Не, забележете, какво се опитват да обозначат лицата, участващи в нея, а какво е значението на самата ситуация. „Неговите изблици на гняв не означават нищо“ отразява един обективен факт, а не че въпросният човек се опитва да изрази нещо чрез тях. Това не е въпрос за намеренията му. Третата категория, както видяхме, се отнася не само до намеренията или само до означаването, а до акта „възнамерявам да означа нещо“. Това включва въпроси като „Това означаваше ли онова „нахапаното от бълхи клето магаре?“... или „Думите му наистина ли означаваха отрова?“.
Важно е да се направи разграничение между смисъла като зададено значение и смисъла като акт, който има за цел да означи нещо. И двете значения могат да бъдат намерени в изречение като „Имах предвид (възнамерявах) да поискам риба, но думата, която излезе от устата ми означаваше отрова“. „Какво искаш да кажеш?“ означава „Какво възнамеряваше да означиш?“, докато „Какво означава думата?“ пита каква означаваща стойност се съдържа в дадена езикова система. Тези две различни възприятия на „смисъла“ понякога са наричани от студентите по лингвистика смисъл като акт и смисъл като структура. Що се отнася до последния случай, значението на думата е функция на езиковата структура – тъй че думата „риба“ получава своето значение от мястото, което има в системата на езика, от отношенията, които има с други думи в тази система, и т.н. Тогава, ако животът има смисъл, той може да е този, който самите ние му придаваме активно, по подобие на поставянето на набор от черни точки с някакво значение върху лист хартия; или може да има смисъл независимо от нашата дейност, което по-скоро е аналогично с идеята за смисъла като структура или функция. Ако задълбаем малко повече обаче, тези две възприятия на „смисъл“ изобщо не са толкова различни. Всъщност бихте могли да си представите между тях връзка от типа кокошката-и-яйцето. „Риба“ означава люспесто водно същество, но само защото това е начинът, по който думата е била използвана от безброй много хора, говорещи английски език. Самата дума може да се разглежда като един вид хранилище или наслояване на цяла поредица от исторически актове. Обаче аз мога да използвам думата „риба“ за въпросното люспесто водно същество, защото това означава думата в рамките на структурата на моя език.
Думите не са просто мъртви люспи, чакащи живите говорители на езика да вдъхнат в тях живот. Това, което мога да изразя (в смисъла на намерението ми да кажа нещо), е ограничено от значенията, които имам на разположение в говорения от мен език. Не мога да се изразявам с думи, които са напълно безсмислени, макар че, както ще видим в един момент, мога да означавам нещо с тях. Нито пък мога да искам да кажа нещо, което е изцяло извън обхвата на моя език, както човек не може да иска да става мозъчен хирург, ако по принцип няма понятие какво е това мозъчен хирург. Не мога просто да накарам една дума да означава това, което искам да кажа. Дори ако мислено си представям ярък образ на пушена херинга, докато изговарям думите „Световната здравна организация“, значението на това, което казвам, все още е „Световна здравна организация“.
Ако мислим за смисъла като за функция на думата в езикова система, тогава за всекиго, овладял тази система, може да се каже, че разбира смисъла на думите. Ако някой ме пита откъде знам смисъла на израза „път към гибелта“, може да е достатъчно да отговоря, че знам английски. Но това не означава, че разбирам конкретната употреба на фразата. Защото тя може да се използва при различни обстоятелства, отнесена към различни неща; и за да знам какво означава в този смисъл на думата „означава“, трябва да взема предвид какво значение е възнамерявал да вложи конкретният говорещ или говорещи в конкретния контекст.
Накратко, трябва да видя как конкретно е приложена фразата; и няма да е достатъчно просто да знам значението на отделните думи в речника. А невинаги е лесно да се открие на каква дума се позовава или каква дума избира човек в дадена ситуация. Една от думите на австралийските аборигени за „алкохол“ е „поклон“ (ducking), защото аборигените първо са приели думата в контекста на тостовете в чест на „краля“, които са вдигали колониалните им господари. Възможно е да се каже за някого: „Разбрах думите му; но не ги проумях“. Запознат съм достатъчно със значенията, които използва, но не разбрах начина, по който ги използва – какво имаше предвид, какво отношение влагаше, какво искаше да разбера от думите му, защо искаше да го разбера и т.н. За да проумея всичко това, трябва да сложа отново думите му в конкретен контекст; или – което на практика е същото – трябва да ги схвана като част от наратив. И докато става дума за това, да сте запознати със значението на думите от речника не помага особено. Следователно в тази ситуация говорим за смисъла като за акт – като за нещо, което хората правят, като социално приложение, като разнообразие от начини, понякога двусмислени и взаимно противоречащи си, в които те всъщност влагат определен знак в специфична житейска форма.
Тогава каква светлина хвърлят тези различни значения на „смисъла“ върху въпроса „Какъв е смисълът на живота?“. Първо, „Какъв е смисълът на живота?“ очевидно се различава от „Какъв е смисълът на потлача?“. Първият въпрос пита за смисъла на едно явление, докато вторият пита за значението на една дума. Тук не думата „живот“ е проблемна, а самото явление. От друга страна си даваме сметка, че когато някой проплаква: „Животът ми е безсмислен“, той няма предвид, че животът му няма смисъл по начина, по който съчетанието от знаци & $ ₤ % няма смисъл. По-скоро е безсмислен по начина, по който няма смисъл следното изявление: „Уверявайки Ви най-искрено в нашето уважително внимание сега и завинаги, оставаме Ваши покорни и предани слуги...“.
Хората, които смятат, че животът им е безсмислен, не се оплакват, защото не могат да кажат от какъв материал е изработено тялото им или защото не знаят дали са в черна дупка, или под океана. Хората, чийто живот няма смисъл в този смисъл на думата, са психотични, а не просто отчаяни. Те имат предвид, че в живота им липсва значимост. Липсата на значимост означава липса на идея, същина, цел, качество, стойност и посока. Такива хора имат предвид не че не могат да разберат живота, а че няма за какво да живеят. Не е проблемът в това, че тяхното съществуване е неразбираемо, а че то просто е празно. Но за да осъзнаят, че са празни, се изисква доста сериозно тълкуване, и по-специално, тълкуване на смисъла. „Животът ми е безсмислен“ е екзистенциално изявление, не логично. Човек, който чувства, че животът му е безсмислен, е по-вероятно да посегне към хапчетата за самоубийство, отколкото към речника.
