Откъс от „Фатална изневяра”

След „Фатална жена” в репертоара на Джон Лескроарт идва ред и за „Фатална изневяра” (ИК „Сиела”). Въпреки съвпадението в двете заглавия, новият роман на американския писател е самостоятелна книга, която не е част от предишни или тепърва започващи поредици.

Кейт Джеймисън е обсебена от женен мъж, с когото тъкмо се е запознала. След като разказва на най-добрата си приятелка Бет Тъли за влечението си, опитната инспектор Тъли, която е виждала не една и две разрушителни последици от изневери през дългогодишната си кариера в полицията в Сан Франциско, проявява истинска загриженост към Кейт. Обезпокоената Бет не може да повярва, че именно нейната приятелка, с която се познават от толкова време, е попаднала в такава ситуация, в която щастливият ѝ брак и двете ѝ прекрасни деца нямат силата да я накарат да спре да мисли за Питър Аш.

За много кратко време увлечението на Кейт по Питър приема чудовищни измерения – то се превръща в неконтролируема мания, която води до бурни страсти. Кратката авантюра не пречи на Кейт да продължи живота със съпруга и децата си постарому. Няколко месеца по-късно обаче тялото на Питър е намерено на брега, а случаят е възложен на инспектор Тъли. Защо Питър е убит? Кой е убиецът му? Какво се случва с двете приятелки? А с брака на Кейт?

„Фатална изневяра” разкрива катастрофалното въздействие, до което може да доведе едно маниакално увлечение и същевременно ни показва колко малко всъщност познаваме приятелите и близките си.

Автор на корицата на българското издание е Живко Петров.

Откъс от „Фатална изневяра”, Джон Лекроарт

– Не знам какво точно се случи. В събота бяхме поканени на вечеря в къщата на съдружника на Рон. Познаваш ли Джеф и Бина Кук? Не? Е, това няма значение. Не става въпрос за тях. Освен нас бяха поканили още една двойка, която не познавахме. Приятни хора. Нормални. Като нас, имам предвид като мен и Рон. Съпругът е адвокат, а съпругата е красива жена, две деца, ипотека, обичайното.
– Добре. И?
– След като се навечеряхме, се разположихме удобно в дневната, за да довършим виното си и да поговорим, както обикновено се случва на подобни събития. Нищо сериозно, само повърхностни теми. След което всички си пожелахме приятна вечер и си тръгнахме.
Връхлетя ги неочакван повей на вятъра, който остави след себе си облаче прах и боклуци. Когато отмина, Бет се обърна към приятелката си.
– Пропуснах ли нещо?
– Нали ти казах? Нищо не се е случило.
– Освен онова, което е завладяло съзнанието ти.
Кейт се опита да напъха още по-надълбоко ръцете си в джобовете на якето.
– Двамата с Рон се прибрахме и си легнахме, но час по-късно се намирах в дневната, увита в юрган и с изцъклени очи. Не можех да изгоня мисълта от главата си, че желая да правя секс с онзи мъж. Искам да кажа, че тя се беше насадила като някаква огромна и непреодолима... знам ли, нужда. Не можех да се отърва от нея и оттогава не ми излиза от ума. Имам чувството, че ме поглъща изцяло. Не мога да мисля за нищо друго. Подлудява ме.
– Може би просто си разгонена, скъпа.
Кейт поклати глава.
– Няма нищо общо с разгонването. Двамата с Рон... е, три пъти през изминалата седмица. Казвам ти, че не е това проблемът.
– Нещо случило ли се е между двама ви – теб и онзи мъж – по време на вечерята?
– Не. Нищо. Това се опитвам да ти обясня. Едва сме говорили един с друг. В интерес на истината, дори нямаше някаква основателна причина да го забележа или пък той мен. Той не е по-красив от Рон, а жена му е просто сладка.
– Ти си нещо повече от просто сладка, Кейт. Сигурен съм, че те е забелязал.
– Добре де, може и да е. Но на практика е просто поредният мъж. Един нормален, средностатистически човек, попаднал пред погледа ми. – Кейт се извърна на пейката и сложи ръка върху тази на Бет. – Не си мисли, че не осъзнавам колко абсурдно е всичко това.
– Не си направила нищо, нали? С него?
– Не. Господи, не. Не можах... имам предвид, не че бих сторила подобно нещо. Бих наранила Рон и бих объркала живота на децата. Наясно съм с това, разбира се. Не бих позволила да се случи. Вероятно дори не биваше да ти казвам, но не знам какво да правя. Никога досега не ми се е случвало нещо подобно, не и откакто се омъжих. Обичам Рон. Наистина. А не знам нищо за този мъж. Даже не ми направи кой знае какво впечатление. Но после някак си, след като се прибрахме у дома, мисълта беше в главата ми и... – Жената сложи ръце върху челото си, след което ги прокара през косата си. – Не знам какво беше това. И още е.
– Е, аз знам, Кейт, наистина. Това е нещо глупаво и опасно.
– Наясно съм. Навярно затова ти го споделям. Защото искам да го чуя от твоята уста.
– Добре. Вече го чу – отвърна Бет. – Разбираш ли, че съм права?
– Да.
– Добре. Защото съм изключително сериозна, Кейт. Това не е нещо, с което да си играеш. Можеш да си пофантазираш малко, няма проблем. Но ако нещата загрубеят, поговори с Рон.
– Това е добър съвет.
– Естествено, че е. Вече не сме в гимназията. Подобни неща могат да разрушат живота на много хора.
– Разбрах те. Наистина. Убеди ме. Няма да правя нищо глупаво. Не би било много трудно, тъй като дори не знам фамилията на мъжа или как да се свържа с него.
– Добре. Продължавай в същия дух.
– Ще го сторя.
– Обещаваш ли?
– Кълна се в бога. – Кейт се прекръсти. – Да пукна, ако лъжа.