Смъртоносен вирус. Карантина. Един свят, затворил врати. И трилърът, който предвиди всичко това. Броени месеци след световната му премиера романът на известния американски журналист и писател Лорънс Райт "Краят на октомври" излиза на българския книжен пазар.
Още с излизането си в САЩ през месец април този приковаващ вниманието съспенс незабавно се превърна в бестселър номер едно на "Ню Йорк Таймс" и получи високи оценки и от критиката, и от читателите. Романът пресъздава с изключителна точност опасностите на една пандемия, поставила света на колене, но и разобличава манипулациите и мръсните игри, които остават скрити за обикновения човек.
Авторът Лорънс Райт печели световна популярност с документалната книга "Ал Каида и пътят към 11 септември", с която през 2007 г. печели редица литературни и журналистически награди, включително и "Пулицър". Книгите, филмите и журналистическите му разследвания провокират широки обществени дебати по темите за радикалния ислям, сциентологията, тероризма и глобалното затопляне.
Идеята за новата му книга "Краят на октомври" се ражда още през 2010 г., когато режисьорът Ридли Скот му предлага да напише сценарий за апокалиптичен филм. Тогава журналистът споделя, че според него най-вероятният начин човечеството да бъде заличено е чрез глобална пандемия. Лентата така и не се реализира, но на Райт му трябват още седем години да започне работата по трилъра.
През това време той интервюира водещи вирусолози, микробиолози и епидемиолози от най-големите американски лаборатории и центрове за изследвания. Оказва се, че това са същите експерти, които в момента разработват ваксините срещу COVID-19. Райт предава финалния ръкопис на издателите си през 2019 г., а поразяващото сходство на историята с реалността ги подтиква да публикуват книгата с няколко месеца по-рано от предвиденото.
Според британския "Гардиън" трилърът е "зловещо близо до реалността", от "Kirkus Reviews" го определят като "дълбоко смущаващ", а "Publishers Weekly" нареждат Райт сред най-добрите писатели в жанра. По думите на самия автор "Краят на октомври" се предлага като израз на почит към смелостта и находчивостта на мъжете и жените, посветили живота си в служба на общественото здраве.
Историята започва, когато в бежански лагер в Индонезия са обявени 47 смъртни случая с остра хеморагична треска. Когато Хенри Парсънс – микробиолог и епидемиолог – заминава да проучи причината от името на Световната здравна организация, открива нещо, което ще има зашеметяващи последици по целия свят: заразен мъж е напът да се присъедини към милионите поклонници на ежегодния хадж в Мека.
Хенри обединява сили със саудитски принц, също лекар, в опит да поставят под карантина милионите богомолци в свещения град. Руска емигрантка, издигнала се до заместник-министър по вътрешната сигурност на САЩ, се бори да намери отговор на това, което може да е акт на биологична война, докато и без това разпадащите се глобални отношения започват да рухват пред лицето на надигащата се пандемия.
Джил, съпругата на Хенри, и децата им са изправени пред все по-намаляващите си шансове за оцеляване в Атланта. Болестта се разпростира из САЩ и заплашва да унижощи милиони животи. И Само Хенри е способен да я спре.
Лорънс Райт е американски журналист и писател. Работи в "Ню Йоркър" и е автор на десет книги, включително In the New World, Remembering Satan, The Looming Tower ("Ал Каида и пътят към 11 септември"), Going Clear, Thirteen Days in September, The Terror Years и God Save Texas и др. Заглавията му са отличени с множество награди, включително и "Пулицър" за "Ал Каида и пътят към 11 септември". Освен това той е драматург и сценарист, свири на клавир в блус бандата от Остин "ХуДу". В момента живее със съпругата си в Остин, Тексас.
Прочетете откъс от "Краят на октомври" от Лорънс Райт, която излиза от издателство "Ентусиаст". >>>
I Конголи
1 Женева
Вголяма заседателна зала в Женева парламентът от здравни служители се събра за последната следобедна сесия относно извънредните инфекциозни заболявания. Хората бяха неспокойни, изтощени от срещите, продължаващи по цял ден, и се притесняваха дали ще успеят да хванат полетите си. Терористичните атаки в Рим бяха изправили всички на нокти.
− Необичаен клъстър на смъртни случаи сред младежи в бежански лагер в Индонезия − тъкмо казваше предпоследният говорител на конференцията. Ханс Ня-кой-си. Нидерландец. Висок, арогантен, добре хранен. По яката му се стелеха неподрязани русо-сиви коси, а мъхчетата по раменете му проблясваха под светлината на пауър пойнт презентацията.
На екрана се мерна карта на Индонезия.
− През първата седмица на март са издадени четиресет и седем смъртни акта в лагер Номер 2 в Конголи, Западна Ява.
Ханс посочи мястото с лазерната си показалка, последваха слайдове на бедстващи бежанци в ужасяваща мизерия. Светът беше залят от хора, прокудени от домовете си, милиони се тъпчеха в набързо направени лагери, ограждаха ги като затворници, дажбите храна бяха недостатъчни, а медицинските услуги оскъдни. Нямаше нищо изненадващо, че на подобни места избухват епидемии. Холера, дифтерия, треска денга − в тропиците все дремеше по нещо.
− Висока температура, отделяне на кървави секрети, бързо предаване, изключителна смъртност. Но това, което наистина отличава това огнище − каза Ханс, докато на екрана се показваше таблица, − е средната възраст на жертвите. Обикновено инфекциите се появяват на случаен принцип в различните поколения, но тук пиковата смъртност е във възрастова група, за която се очаква да е най-здравата част от населението.
В голямата зала в Женева парламентът от здравни служители се приведе напред, за да проучи любопитния слайд. Повечето смъртоносни болести убиват съвсем младите и много старите, но вместо обичайната U-образна графика тази напомняше грубо на W, като средната възраст на починалите беше двайсет и девет години.
− На базата на непълни доклади от първоначалното избухване оценяваме цялостната смъртност на 70 процента − съобщи Ханс.
− При деца или при бебета...? − наруши озадачената тишина Мария Савона, директор по епидемиология в Световната здравна организация.
− Най-вече в посочената група − отвърна Ханс.
− Евентуално предаване по полов път? − попита една японска лекарка.
− Надали − каза Ханс. Той се наслаждаваше на себе си. Сега лицето му се появи в лъча на проектора и хвърли обемиста сянка върху следващия слайд.
− Броят на съобщените смъртни случаи през следващите седмици остава постоянен, но общият брой на случаите спада значително.
− Значи, става дума за единичен случай − заключи японката.
− С четиресет и седем трупа? − възкликна Ханс. − Голяма оргия ще е била!
Японската лекарка се изчерви и прикри уста с ръка, докато се подсмихваше.
− Добре, Ханс, доста време ни карате да гадаем − намеси се нетърпеливо Мария.
Ханс изгледа залата триумфално.
− Шигела (1) − каза той, но го посрещнаха с недоверчиви въздишки. − Може да се обясни, но при обърнат вектор на смъртността. Това обърка и нас. Това е често срещана бактерия в по-бедните страни, причинява безброй случаи на хранително натравяне. Разпитахме здравните власти в Джакарта и те заключиха, че в подобна гладуваща среда единствено младите са достатъчно здрави и яки, за да се доберат до ограничените хранителни ресурси. В този случай обаче тяхната сила се е оказала тяхна гибел. Екипът ни заключи, че вероятният източник на патогена е бил сурово мляко. Предлагаме това като предупреждение за това как демографските стереотипи могат да ни заслепят и да не забележим факти, които иначе биха били очевидни.
Ханс беше изпратен с вяли формални аплодисменти и Мария повика на подиума последния говорител.
− Кампилобактер (2) в Уисконсин − започна мъжът. Изведнъж властен глас го прекъсна.
− Развилняла се хеморагична треска убива четиресет и седем души за седмица и после изчезва без следа? Двеста глави се извърнаха, за да проследят откъде идва бумтящият баритон. Ако съдите по гласа му, бихте помислили, че Хенри Парсънс е едър мъж. Не. Той беше нисък и слаб, превит от детски рахит, който го беше оставил леко изкривен. Чертите на лицето и професорският му глас надскачаха така скромната фигура, но той имаше излъчването на човек, който осъзнава собствената си стойност, въпреки невзрачния външен вид. Онези, които знаеха историята му, говореха за него с нещо като развеселено страхопочитание, зад гърба му го наричаха „Хер Доктор“ и „малкия бич с девет опашки“. Той беше способен да докара стажантите до сълзи, ако не подготвеха проба както трябва или пропуснеха симптомите на нещо, което, в интерес на истината, имаше значение само за него, но именно Хенри Парсънс оглави международен екип при избухването на епидемията от вируса ебола в Западна Африка през 2014 г. Той издири първия документиран пациент, носещ заболяването − така наречения нулев пациент − момченце на осемнайсет месеца от Гвинея, заразено от плодоядни прилепи. Имаше много такива истории за него и още повече можеха да бъдат разказани, ако беше потърсил признание и признал заслугите си. В безкрайната война срещу новопоявяващите се болести Хенри Парсънс не беше дребосък, а гигант.
Ханс Някой-си присви очи и откри Хенри сред сумрака на горните редове.
− Не е толкова необичайно, д-р Парсънс, ако вземете предвид околната среда като фактор за причината.
− Вие използвахте думата „предаване“.
Ханс се усмихна, доволен, че може да поднови играта. − Отначало индонезийските власти подозираха вирусен агент.
− И какво ги накара да променят мнението си? − попита Хенри.
− За ебола ли си мислите? − заинтригува се Мария.
− Ако случаят беше такъв, бихме наблюдавали миграция към градските центрове − каза Ханс. − Тук нямаме такава. Беше необходимо само да се елиминира източникът на заразяването и инфекцията изчезна.
(1) Шигела е род грамотрицателни бактерии, причинители на дезинтерията. − Бел. ред.
(2) Кампилобактер е род грамотрицателни бактерии. Към него принадлежат 14 вида бактерии, повечето от които причиняват заболявания. − Бел. ред.
