Списъкът с псевдоними, използвани от писателите, е толкова богат и разнообразен, колкото и самата история на литературата. Всеки автор си има свои причини да подпише определена своя творба с измислено име. Стивън Кинг например искал да провери дали книгите му биха били толкова успешни, ако са написани от Ричард Бахман.
Някои автори пък искат да се пробват в други жанрове, без да развалят репутацията си - например възможно е автор на научна фантастика да даде воля на Даниел Стийл, която също живее в него. Опит да се изследва нов писателски глас с минимални последствия.
Разбира се, използването на псевдоним невинаги е избор на автора. Имало е време, когато жените са смятали, че ако пишат с истинските си имена, творбите им няма да бъдат взети насериозно. Въпреки че от тогава е минало много време, белезите от тези предразсъдъци все още се таят в умовете на много писателки.
Ето някои съвременни авторки, използвали псевдоним, но след това се оказва, че с истинските си имена си спечелват дори повече популярност:
Джоан Роулинг (Дж. К. Роулинг; Робърт Галбрейт)
Ако някой се съмнява дали все още няма двойни стандарти в издателската индустрия, значи не е запознат с манията по Хари Потър. А в това ни е трудно да повярваме. Истината е, че издателят на Дж. К. Роулинг й заявил - ако иска романът й да стане наистина популярен, трябва да го подпише с мъжки псевдоним. Вместо това тя решила да използва инициали (които дори не са съвсем нейни, защото Джоан няма презиме), а всички знаем, че историята на Хари Потър е харесвана до степен на мания - дори и след като става ясно, че е написана от жена. Последната закачка на Роулинг е романът "Зовът на кукувицата", който тя подписва с псевдонима Робърт Галбрейт. Разбира се тя бързо бива разкрита, но така или иначе - книгата е наистина приятен криминален роман.
Сестрите Бронте (Кърер, Елис и Ектън Бел)
Емили, Ан и Шарлот Бронте публикуват сборник с поезия, наречен "Поеми от Кърер, Елис и Ектън Бел". Шарлот обяснява, че решението им се основава на желанието им да бъдат взети насериозно, защото "имахме беглото впечатление, че авторките са уязвими, вследствие на предразсъдъците". Книгите с поезия не успяват да привлекат особен интерес, но всяка от сестрите става успешна със следващите си издания, които са подписани с истинските им имена.
Нора Робъртс (Дж. Д. Роб)
Робъртс вече е известена писателка на розови романи и дори има бестселъри, когато решава да се пробва в света на детективския жанр.Така или иначе издателят й отказва да издава подобни книги с нейното име, затова двамата решават да направят компромис - псевдонимът Дж. Д. Роб. С това име на кориците, те издават поредица, наречена "В смъртта". Възможно е Нора да е избрала толкова "безполово" име, за да е сигурна, че ще достигне по-широка публика в жанр, силно доминиран от мъжете. Сериите набират сериозна фенска маса и когато почитателите разбират кой всъщност ги е написал, те приветстват и двете идентичности на Робъртс.
Мери Ан Евънс (Джордж Елиът)
Авторката представя на света своя псеводним Джордж Елиът с есето "Глупави новели от писателки", с което се подиграва на съвременните тогава дами в литературата. Смята се, че тя е избрала да напише това есе под псевдоним, не само за да се разграничи от пишещите дами, но и за да е сигурна, че работите й ще са валидни и никой няма да я сметна за поредната авторка на розови романи (освен това тя е поддържала афера с женен мъж). След като първата й публикувана книга - "Адам Беде", се оказва успешна, Мери Ан решава да излезе на светло. Това не повлиява на популярността й сред читателите - тя продължава да пише и издава още 6 много успешни романа.
Луиза Мей Олкът (А. М. Бърнард)
Авторката на "Малки жени" започва писателската си кариера под псевдонима А. М. Бърнард, който "пише" кратки разкази. Темите им са значително по-мрачни и пикантни от тези, с които се занимава в по-късната си кариера. Въпреки че творбите й под псевдоним са комерсиално успешни, тяхната главна цел е да носят приходи за оцеляване на Олкът, за да може спокойно да се занимава с писането, което наистина я интересува. Това в крайна сметка води до раждането на "Малки жени" и Олкът се превръща в една от най-обичаните авторки в историята. Олкът става активно съпричастна към движенията за правата на жените и в последните си творби защитава техните позиции.
