"Интервю със себе си. Апокалипсис" – най-личната изповед на Ориана Фалачи, излиза в ново издание на български. Фалачи, която със своите крайни статии е предизвиквала полемики и скандали, разтрисали Западния свят, никога не спира да омагьосва читателите с езика си, с майсторството на писането си и силата да защитава това, в което вярва.

Ориана Фалачи е прекарала целия си живот в търсене на истината и справедливостта. С изключителната си смелост тя се е борила с цензурата на източни и западни диктатури – както по-късно се бори с политическата коректност и лицемерието, завладели Европа. Била е преследвана, книгите ѝ са били забранявани, а самата тя за малко не губи живота си.

Кариерата на Ориана Фалачи е изпълнена с тежки сблъсъци с фашизма, с жестокостта на войната, с фанатизма, с куршумите на военни хунти. Като един от най-храбрите журналисти, които никога не са престъпвали принципите, в които вярват, тя е спорила лице в лице с някои от най-жестоките диктатори на съвремието ни – Кадафи, Арафат, Хосейни.

Известна като едно от най-острите пера на Запада в съвременността, Фалачи никога не се е поддавала на цензура и на заплахи и е отказвала да се сломи пред наложената политическа коректност. В "Интервю със себе си. Апокалипсис" виждаме едно различно лице – не само Ориана Фалачи журналистът, а Ориана Фалачи жената, гражданин на света.

Изправени пред една от най-съкровените ѝ изповеди, ние четем как тя отговаря на собствените си въпроси. В рамките на този монолог Фалачи успява да припомни както някои от най-вълнуващите моменти от своя живот и кариера, така и да подчертае плашещите тенденции, пред които западната цивилизация се изправя.

Ислямизацията на Европа, липсата на или недостатъчното лидерство във водещите европейски сили, задушаващата сила на политическата коректност и разцеплението в различните идеологии от двете страни на политическия спектър – за всичко това предупреждава Ориана Фалачи в "Интервю със себе си. Апокалипсис".

Интервю, в което един брилянтен ум, оставил несравнима следа в съвременната история, разпитва сам себе си в търсене на отговори по въпросите, които го тревожат. Не изповед, а завещание, в "Интервю със себе си. Апокалипсис" Фалачи се бори за един свят, в чието име е отдала целия си живот.

Прочетете откъс от "Интервю със себе си. Апокалипсис" от Ориана Фалачи, която излиза от издателство "Сиела". >>>

 

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

С всеки изминал ден списъкът на отвлечените, а след това обезглавени, заклани или за техен късмет – убити с един изстрел в тила, се увеличава и става все по-трудно да ги включа в посвещението. Докато книгата е в печатницата, други биват отвлечени, обезглавени или заклани. Това непрекъснато се повтаря и когато книгата вече е в ръцете на читателя – списъкът не е пълен. „Силата на разума“ излезе с посвещение на загиналите в Мадрид, а два месеца по-късно трябваше да добавя Ник Бърг, Пол Джонсън, Ким Сун – двамата американци и южнокорееца, с които ритуалът, извършен с журналиста Даниъл Пърл, бе повторен – касапите на Аллах ги обезглавиха с трион. Вече трябваше да спомена и Фабрицио Куатрооки, и готвача Антонио Амато, и моряка Матео Ванцан – италианците, убити в името на Най-Милосърдния Бог. Вярвах, че за известно време това ще е достатъчно, но след две седмици дяволската въртележка отново се задвижи. Разбрах, че за да бъде списъкът изчерпателен, трябва да го попълвам при всяко ново издание – нещо невъзможно, и затова се налагаше да спра.

Не трябва да храня илюзии – и този път ще се случи същото. Съзнавайки това, сега посвещавам последната книга от моята малка трилогия на човешките създания, които от миналия юни до днес, ноември 2004-та, касапите на Аллах избиха така, както в древността варварите принасяха човешки жертви на своите жадни за кръв богове. Единствената разлика е, че човешките жертвоприношения от древността не са били записвани с видеокамери. За да си ги представим, трябва да се доверим на археологията. Сега вече има видеозаписи. Почти винаги. Във всеки случай, част от тях се излъчва редовно от нещото, което наричам Министерство на информацията на „Ал Кайда“ – телевизионния канал „Ал Джазира“. Изцяло те могат да бъдат видени на сайтовете в интернет, които насърчават Свещената война. Също така всеки може да си купи запис на пазара в Багдад – там тези филми на ужаса и на чудовищните деяния на ислямския тероризъм са истински бестселъри. Само една сергия продава шестстотин и петдесет копия за дванайсет часа. От този факт разбираме, че в добрите семейства на иракската столица предпочитаното забавление е да се наслаждаваш на спектакъл, при който в името на Най-Милосърдния Бог маскирани, с покрити глави палачи прочитат смъртна присъда и после прерязват гърло или отсичат глава с назъбен нож. Особено приятно е, ако преди ножът да стигне до гласните струни, жертвата умолява, стене отчаяно, плаче както Ким Сун: „Не искам да умирам. Моля ви, не го правете, не искам да умирам“. Затова видеото на Куатрооки, загинал с достойнството на герой от Възраждането, така и не бе пуснато в продажба. Сайтовете, насърчаващи Свещената война, никога не го излъчиха. „Ал Джазира“ също не го показа и продължава да отказва да го предаде на нашите власти. (Дали това е само за да не се изложат „борците“ и вместо гордост привържениците им да изпитат срам, или на записа има някого, който не трябва да бъде видян? Например някой помагач антиглобалист. Или неочакван и незаподозрян член на „Ал Кайда“, настанил се в нашето общество с редовно разрешително за престой и с редовен договор за работа, който твърди, че принадлежи към умерения ислямизъм, но редовно пътешества между Рим и Багдад.)

Новият списък започва с американеца, когото не успях да включа миналия път: деветнайсетгодишния Марийн Кийт Матю Маупин, ликвидиран с изстрел в тила на 28 юни 2004 година. Продължава с двамата българи – шофьора Георги Лазаров, обезглавен на 13 юли, и колегата му Ивайло Кепов, застрелян на 14 юли. Следват двама пакистанци: техникът Азат Хюсеин Хан, заклан на 26 юли, и шофьорът му, Саджид Наем, убит същия ден. После идва турският шофьор Мурад Юче, заклан на 2 август, а на 5 август е обезглавен колегата му Осман Алисан. (Шофьорите са лесни жертви, тъй като ги залавят, имитирайки пътни проверки.) После идва ред на италианския публицист Енцо Балдони, убит неизвестно кога и неизвестно как. Изглежда, това се е случило на 26 август след побой с ритници и приклади, докато се е опитвал да се освободи. Списъкът включва дванайсет непалци, избити на 31 август, защото са отишли в Ирак, за да спечелят малко пари, чистейки чуждата мръсотия. Дванайсет синове на един народ (всичките будисти), на видеозаписа се вижда, че не свеждат глави. Не се вайкат, не молят, очакват екзекуцията с достойно спокойствие. Нашите телевизии отразиха този факт с няколко бързи кадъра. Вестниците не се постараха дори да споменат имената им. Но аз ги търсих. Намерих ги и ги съобщавам: обезглавеният е Лалан Сингх Коири. Хвърлените на земята и избити с картечница са Будан Шах, Рамеш Кхада, Мангал Лимбу, Пракаш Адхикари, Санаджана и Маной Кумар Тхакур (тези са двама братя), Раджендра и Гянендра Кумат Шреста (и тези са братя), Ихок, Жит и Мангал Бахадур Тхапа (тези тримата са братовчеди). Възрастта им е между двайсет и две и двайсет и девет години.

Списъкът включва сто и петдесетте деца и сто деветдесет и деветимата възрастни (в по-голямата част учителки, учители и родители), които между утрото на 1 септември и залеза на 3 септември чеченските „бойци“, водени от Абдулах Шамил абу Идрис, преименуван вече на Шамил Басаев, ликвидираха в училището на Беслан, подпомагани от трима араби и две жени. Два дена и две нощи децата са втренчени отчаяно в подредените гранати и насочените към тях автомати „Калашников“. Децата, които успяха да оцелеят при жестоката жега и глада, пиейки собствената си урина. Децата, които, докато бягаха боси и полуголи от полуразрушения салон, приличаха на птичета, литнали от дърво, върху което са се спуснали лешояди. И наистина, докато бягаха, брадатите лешояди стреляха по тях, сякаш са на лов за фазани. (Момиченцата са избити в един клозет, след като са били изнасилени едно по едно. От тези животни, чиито имами дрънкат с толкова страст за етика, свян и добродетелност.) Включвам и египетския шофьор Насер Жума, обезглавен на 5 септември като предполагаем шпионин. В списъка са и тримата кюрди, обезглавени на 5 септември като неверници и предатели. (Трима неизвестни войници, за които се знае само, че членуват в Демократичната партия на Кюрдистан. За тях сайтовете в интернет предлагат запис – на него се вижда как палачът връзва ръцете им, после ги мята като вързопи на земята, бавно реже главите им и след това ги слага на гърбовете. Закрепва ги със скоч.)

Включени са и тримата западни инженери в Багдад, отвлечени от домовете им, докато са закусвали: американецът Юджийн Армстронг, обезглавен на 20 септември, американецът Джак Хенсли, обезглавен на 21 септември, англичанинът Кенет Бигли, обезглавен на 7 октомври. Бедният Бигли, омотан като куче с вериги, затворен в клетка за кучета, умоляваше Блеър да го спаси и не спираше да плаче. В един момент той успява да избяга с помощта на надзирател, чувствителен към звънтенето на монетите. Уловен е отново след няколко минути. На продажния надзирател му прерязват гърлото, а на затворника – главата. Поредното безчестие. Към него трябва да добавим иракската полицайка Надя Абдулуахаб Матлак, застреляна на 27 септември като неверница и шпионка, иракския инженер Барех Дауд Ибрахим, обезглавен на 2 октомври, защото е работил за американска фирма, иракския търговец (живеещ в Италия и женен за италианка) Аджат Ануар Вали, застрелян същия ден заедно с шофьора си, турчина Ялмаз Дабжа. Трябва да прибавим и сънародника му Махер Кемал, обезглавен на 10 октомври заедно с шофьора си Лукман Хюсеин, защото и той работел за американците. Освен това четиресет и деветима новобранци, убити на 20 октомври един по един с изстрел в тила. Атентат, извършен няколко дни след убийството на други трийсет и седем души, ликвидирани по същия начин, и още двайсет и двамата полицаи, един от които бе обезглавен, избити почти едновременно с картечен откос. (Но май се загуби бройката на убитите новобранци. На полицаите – също. След първите два случая ритуалът се повтаря и повтаря, превръщайки се в смразяващо всекидневие, и днес смятат, че жертвите са стотици.) Към списъка ще трябва да добавим и журналистката Лика Абдул Разак, застреляна като шпионка. Ще запишем и трийсет и четирите деца от Багдад, разкъсани от автомобил бомба, докато са чакали на опашка, за да получат вода и бонбони от морските пехотинци. И младия турист от Япония Шосей Кода, обезглавен на 31 октомври, защото е имал глупавата идея да отиде в Ирак и да-види-със-собствените-си-очи-това-което-става-там. И двете съвсем младички сестри от Пиемонт, Джесика и Сабрина Ринаудо, разкъсани от ислямистки експлозив в Таба, в Египет заедно с още двайсет и деветима туристи (почти всички от Израел), решили да прекарат ваканцията си на Червено море.

Ориана Фалачи, ноември 2004 година