Има картини... красиви картини, чийто създатели са просто неизвестни. Студени букви, изписващи име на неизвестен човек. Няма образ! Букви, които би трябвало да говорят, но те не казват нищо на този, който се наслаждава на картината... ако изобщо се сети да погледне към тях.
В света на изкуството цари голяма борба! Битки за себедоказване, битки за подхранване на егото, битки за оцеляване, битки за уважение, битки за внушаване на идеи, битки за постигане на реализация... Но в свят, в който естетиката отстъпва място на модерността (комерсиалността), на откачените, дори грозновати идеи, на шокиращите изяви, на шоуто преди всичко, обикновеният творец с високи идеали е обречен да загуби много от тях.
Преди не се бях замисляла за това колко трудно е да бъдеш автор. Имах идеали, имах цели, имах мечти... Но не съм сляпа. Виждам много като мен. Създатели на нова красива реалност, на духовна храна, на естетическа наслада. Всички те имат идеали, имат цели, имат мечти... Как всички те могат да бъдат разпознати като автори?
Аз съм художник! Художник без име. Все още неразпозната, все още картините ми са безмълвни. Те са емоционални, но неми. Чудя се как да бъда някой? Много едва „прохождащи” творци си задават същия въпрос... Започва едно упорито излагане на картини във фейсбук, в различни сайтове и с повечко късмет в малки галерийки или на улицата, продавани за мизерни пари. Главната цел е да бъде показвано името, което стои зад картината, но за жалост често то е подминавано.
Да, когато се наслаждавам на някоя изложба на неизвестни автори и чета имената под картините, те не говорят. Няма образ! Не виждам нищо! - само букви. Автор: НИКОЙ, но с голям талант (надяващ се след 1-2 изложби да стане някой). Това ли е съдбата на твореца?
Възхищавам се на тези, които са успели да пробият стените на човешката незаинтересованост и закоравялост. Възхищавам се за това, че са победили в своите битки... и това не е само заради таланта, а заради упоритостта, с която са „издрапали” до върха. Може би някои от тях помагат на тези, които са последвали примера им. Чудя се какво е чувството да си някой? Изкуството ти да бъде разпознато?
Художникът свиква със съдбата си! Има няколко варинта на развитие: да бъде признат, да бъде отхвърлен или да получи своите „15 минутки слава” и след това да бъде забравен.
Въпреки всичко, образователната система обучава хиляди таланти, чийто мечти са да бъдат НЯКОИ, чийто цели достигат висините, чийто страсти поддържат техния дух и желание за творчество. Някои от тях ще се откажат от съдбата си, други ще се борят със зъби и нокти, за да докажат името си, а трети ще се примирят да бъдат никои, които създават красота и радват хората, но без признание.
Светът изобилства от възможности, но творецът трябва да е упорит, смел и силен в чувствата си. Да приема критика и отхвърляне, да не губи целта си и да не забравя от къде е тръгнал, когато името му проговори.
Аз упорито продължавам да върша това, което обичам – да рисувам, пиша и танцувам, надявайки се, че някой ден, някой ще ме разпознае. Ще види образа ми зад творчеството, което създавам. Това е моята мотивация. Моят шанс за успех е точно толкова голям, колкото и на многобройните художници около мен.
Действам със замах, изразявам себе си, такава каквато съм – емоционална, истинска и вечно променяща се...
Аз съм художник! Моята мечта е да бъда някоя! Моята мечта е буквите да проговорят, а изкуството ми да бъде разпознато. А мечтите са за тези, които вярват в идеали!
Автор: Таня Димитрова
Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство
Материалът е подготвен от семейния портал mamatatkoiaz.bg
