На 30 юни 2027 г. София ще посрещне една от най-обичаните рок групи в света. Foo Fighters ще излязат за първи път на българска сцена, а мястото е Националният стадион „Васил Левски“. Концертът е част от турнето Take Cover, което организаторите определят като най-мащабното в историята на бандата. Към Дейв Грол и компания в София ще се присъединят и специалните гости Slowdive и Reclus.É.

Очакването е за близо тричасово рок шоу, в което ще има както големи хитове, така и по-рядко изпълнявани песни и изненади. А когато става дума за Foo Fighters, списъкът с любими парчета е дълъг. В него има песни за любовта и раздялата, за приятелството, за личните битки, за новото начало и за онова особено чувство, че музиката може да те изправи на крака дори когато всичко изглежда изгубено.

Историята на групата започва през 1994 г. в Сиатъл. След смъртта на Кърт Кобейн и края на Nirvana техният барабанист Дейв Грол започва да записва собствени песни. Първият албум на Foo Fighters излиза през 1995 г. и в него Грол свири почти всички инструменти сам. Първоначално проектът не е замислен като начало на нова голяма рок група, а по-скоро като начин музикантът да се върне към живота и музиката след тежък период. Но песните намират своята публика и скоро Foo Fighters се превръщат в истинска банда.

През годините формацията печели 15 награди „Грами“ и събира десетки номинации. Ето 12 от песните, които най-добре разказват историята ѝ.

„This Is a Call“ – първият знак, че започва нещо ново

Още с дебютния си албум Foo Fighters заявяват, че няма да бъдат просто поредният проект на бившия барабанист на Nirvana. „This Is a Call“ открива първия им албум от 1995 г. и представя характерната комбинация на групата – мощни китари, запомняща се мелодия и глас, който може да премине от почти нежен тон към истински рок вик. Песента има особено значение и за самия Дейв Грол. Тя е част от онзи първи музикален опит, в който той поема контрола върху почти всичко – от композирането до изпълнението на инструментите. В албума се усещат едновременно пънк енергията, с която е свързан от времето си в Nirvana, и любовта му към мелодичния рок.

„Big Me“ – песента, заради която феновете започват да хвърлят бонбони по групата

„Big Me“ е едно от най-популярните парчета от дебютния албум, но голяма част от славата му се дължи и на видеоклипа. В него Foo Fighters пародират рекламите на бонбоните Mentos, като създават собствен измислен продукт – Footos. Клипът е забавен, самоироничен и напълно различен от сериозните, мрачни визуални образи, с които тогава често се свързва алтернативният рок. Шегата обаче има неочаквано продължение. Феновете започват да хвърлят истински Mentos към музикантите, когато групата изпълнява песента на живо. За Дейв Грол това се превръща в доста болезнен проблем – твърдите бонбони не са особено приятни, когато полетят към лицето ти от публиката. В интервю той разказва, че именно това е една от причините „Big Me“ за известно време да изчезне от концертните сетлисти. Така една от най-леките и забавни песни на Foo Fighters получава доста необичайна концертна история.

„Monkey Wrench“ – когато една връзка започне да прилича на затвор

През 1997 г. излиза „The Colour and the Shape“ – албумът, който изстрелва Foo Fighters към следващото ниво. Сред най-силните песни в него е „Monkey Wrench“. Тя започва с китарен риф, който сякаш не оставя място за спокойно дишане, а постепенно прераства в мощен припев. Дейв Грол е обяснявал, че песента е свързана с усещането да живееш във връзка, която вече не работи, и да се чувстваш като затворник в нея. Той я описва като история за отношения, обречени да се разпаднат. В този смисъл „Monkey Wrench“ не е просто поредният бърз рок хит, а музикален изблик на натрупано напрежение. Именно тази сурова емоция я превръща в една от най-разпознаваемите песни на бандата.

„Everlong“ – една от най-красивите рок любовни песни на 90-те

Ако има песен, която много хора свързват с името Foo Fighters, това е „Everlong“. Тя също е част от „The Colour and the Shape“ и показва другата страна на групата – мелодичната, романтичната и почти интимната. Историята на създаването ѝ е любопитна. Грол разказва, че открива основния китарен риф, докато работи по „Monkey Wrench“ в студио във Вашингтон. По време на пауза между записите започва да експериментира с китарата и така се ражда идеята за песента. По-късно, по време на коледната почивка, записва сам демо версия, която според него звучи доста сурово и неофициално. В крайна сметка именно от тази първоначална идея се оформя една от най-големите класики в каталога на групата. „Everlong“ е песен за силната връзка с друг човек – онази близост, при която сякаш всичко си идва на мястото. С годините тя се превръща в задължителен момент от концертите на Foo Fighters, а акустичните изпълнения на Грол показват колко силна може да бъде дори без цялата мощ на електрическите китари.

„My Hero“ – истинските герои не винаги са известни

Още една песен от „The Colour and the Shape“, която се превръща в рок химн, е „My Hero“. Тя често е възприемана като послание към големите музикални идоли, но Дейв Грол е обяснявал, че идеята му е по-различна. За него героите не са задължително известни личности, спортисти или рок звезди. Понякога това са най-обикновени хора – приятели, близки и хора, които са оказали влияние върху живота ти.

В интервю Грол разказва за хора от собственото си детство, които са му помагали, учили са го на нови неща и са били пример за него. Той дори признава, че в песента има елемент, свързан с Кърт Кобейн, но подчертава по-широката идея – че истинският герой може да бъде човек, когото познаваш отблизо, а не някой, когото целият свят боготвори. Точно това прави „My Hero“ толкова въздействаща. Тя не е за недостижимите супергерои, а за хората, които ни дават сила в ежедневието.

„Learn to Fly“ – търсенето на нещо, което те кара да се чувстваш жив

През 1999 г. групата издава албума „There Is Nothing Left to Lose“, а сред най-големите му успехи е „Learn to Fly“. Песента има по-светло и ведро звучене, което я превръща в един от най-разпознаваемите хитове на Foo Fighters и достига до широка публика. Грол е обяснявал, че заглавието не трябва да се разбира буквално. Песента не е за летене с машина или за извънземни, а за търсенето на вдъхновение – за онова усещане, което те кара отново да се почувстваш жив. Тази идея стои и зад цялото ѝ настроение: понякога човек просто има нужда да намери посока и причина да продължи напред. Клипът също има своята история. В него музикантите се появяват в комични роли и превръщат пътуването със самолет в истинска поредица от абсурдни ситуации. Видеото печели награда „Грами“ през 2001 г. в категорията за най-добър кратък музикален клип. Така „Learn to Fly“ става не само един от най-големите хитове на групата, но и едно от най-успешните ѝ визуални приключения.

„All My Life“ – когато мелодията отстъпва място на чистата рок енергия

С „All My Life“ от албума „One by One“ Foo Fighters показват колко тежко и агресивно могат да звучат. Песента започва с напрегнат китарен риф, а после се разгръща в мощна композиция, която е сред най-обичаните концертни моменти на групата. Интересното е, че първоначално „All My Life“ е била инструментална композиция. В интервю за Kerrang! Грол разказва, че тя преминава през няколко различни версии, преди да намери окончателния си вид. В началото е била по-дисонантна и шумна, а самият той не е бил сигурен как да добави вокалите. В крайна сметка се получава парче, което съчетава тежък звук и припев, който публиката може да изпее с пълно гърло.

Песента носи на Foo Fighters награда „Грами“ за най-добро хардрок изпълнение през 2003 г. и е сред композициите, които доказват, че групата може да бъде едновременно радиофрендли и безкомпромисно рокендрол звучаща.

„Times Like These“ – за новото начало и надеждата

„Times Like These“ е от албума „One by One“ и има особено място в историята на групата. В нея Дейв Грол пее за моменти, в които животът те поставя на кръстопът и трябва да решиш накъде да продължиш. В по-късно интервю за NPR той обяснява, че песента е написана в период, когато самият той се е чувствал именно така – изправен пред избор, който изисква надежда и ново начало. С времето композицията придобива още по-широко значение. Тя е изпълнявана в различни обществени и благотворителни контексти и се превръща в своеобразен химн за преодоляването на трудни периоди. През 2021 г. Грол избира именно нея за участието на Foo Fighters в телевизионната програма по повод встъпването в длъжност на президента Джо Байдън. Причината е посланието за надежда и възможността да започнеш отново.

„Best of You“ – песента, която почти не влиза в албума

Един от най-силните припеви в репертоара на групата принадлежи на „Best of You“ от двойния албум „In Your Honor“ (2005). Това е песен за вътрешната борба, за освобождаването от неща и хора, които те ограничават, и за решението да не позволиш на обстоятелствата да те пречупят. Любопитното е, че тя почти остава извън албума. Групата записва толкова много демо версии, че Грол дори забравя за нея. Мениджърът им Джон Силва обаче настоява да се върнат към песента и да ѝ дадат още един шанс. Резултатът е един от най-големите хитове на Foo Fighters.

Вдъхновение за текста идва и от пътуванията на Грол по време на кампанията на американския политик Джон Кери през 2004 г. Музикантът е впечатлен от хората, които среща – от техния ентусиазъм, надежда и желание да променят нещо. Самият той обаче е уточнявал, че песента не е политическо послание, а по-универсална история за страстта, смелостта и борбата за нещата, в които вярваш.

„The Pretender“ – мощен звук и един от най-големите им успехи на „Грами“

„The Pretender“ излиза през 2007 г. като част от албума „Echoes, Silence, Patience & Grace“. Песента е сред най-енергичните композиции на Foo Fighters и постепенно изгражда напрежение, което избухва в един от най-разпознаваемите припеви на групата. Тя е номинирана за три награди „Грами“ през 2008 г. – за запис на годината, рок песен на годината и най-добро хардрок изпълнение. Печели в последната категория. Това е още едно доказателство, че Foo Fighters могат да създават не само големи концертни хитове, но и музика, която получава признание от индустрията.

„Walk“ – да се научиш отново да вървиш напред

„Walk“ е сред големите песни от албума „Wasting Light“ (2011). Заглавието може да се прочете като метафора за ново начало – за моментите, в които трябва отново да се научиш да правиш крачка напред, да си върнеш силата и да продължиш. Самият албум има специална история. Вместо да използва най-модерното студио и сложна дигитална техника, групата записва в гаража на Дейв Грол с микрофони и аналогова лента. Песента „Walk“ печели две награди „Грами“ през 2012 г. – за най-добро рок изпълнение и за най-добра рок песен. За Грол това признание е особено важно, защото показва, че не е необходимо всичко да бъде съвършено изгладено, за да има силно въздействие. Понякога именно човешкото присъствие и суровата енергия правят една песен специална.

„Run“ – когато рокаджиите се превърнат в бунтовни пенсионери

През 2017 г. Foo Fighters издават „Run“ – първия сингъл от албума „Concrete and Gold“. Песента е изпълнена с характерната за групата енергия, а видеоклипът ѝ е един от най-забавните в дискографията им. В него музикантите са преобразени като възрастни обитатели на дом за пенсионери. В началото всички изглеждат примирени с ежедневието си, но постепенно рокендролът събужда бунтарския им дух. Следва истински хаос, в който възрастните герои се разбунтуват срещу правилата и отказват да се държат „както подобава“. Песента печели „Грами“ за най-добра рок песен през 2018 г. И ако има нещо типично за Foo Fighters, то е именно това съчетание между сериозна музикална енергия и чувство за хумор. Групата може да излезе на сцената с един от най-тежките си рифове, но същевременно да не се взема прекалено насериозно.

Какво да очакваме от Foo Fighters в София?

На 30 юни 2027 г. на Националния стадион „Васил Левски“ ще излязат Дейв Грол, Нейт Мендел, Крис Шифлет, Пат Смир, Рами Джафи и Илън Рубин. Това е съставът, обявен за турнето Take Cover. Специални гости в София са британската shoegaze група Slowdive и Reclus.É. Концертът е първото гостуване на Foo Fighters в България и е част от европейската и британската част на турнето им. По информация на организаторите шоуто ще включва около три часа музика – достатъчно време за големите хитове, за любими песни на дългогодишните фенове и за някоя неочаквана изненада. Общата продажба на билетите започва на 20 ноември 2026 г. от 10:00 ч. в Ticket Station, като цените стартират от 66 евро. За онези, които са израснали с „Everlong“, „Learn to Fly“ и „Best of You“, това ще бъде среща с музика, която е съпътствала цели поколения. А за по-младите фенове – възможност да чуят на живо група, която продължава да доказва, че истинският рок не се нуждае от формула, за да бъде вечен.

Изберете LadyZone като любим източник в Google