"Дневник на чумавата година" – една от емблематичните творби на Даниел Дефо – отново достига до българските читатели. Издателство "Апостроф" публикува това ключово произведение на английския писател в първо самостоятелно издание у нас с оригиналния превод на Васил Атанасов.
Макар книгата да описва Голямата чумна епидемия в Англия от средата на XVII век, аналогията със съвремието е неизбежна. Неслучайно британският вестник "Телеграф" пише: "Изненадващо, "Дневник на чумавата година" е задължително четиво за хората, изправили се пред пандемията от COVID-19." А британският "Гардиън" допълва: "Написана през 1722 г., тази е книга е актуална и днес. Особено днес".
През 1665 г. чумата покосява Лондон и отнема почти 100 000 живота. По това време Даниел Дефо е само дете, но по-късно извиква спомените си, за да създаде ярка хроника на епидемията и жертвите ѝ. Според мнозина книгата се базира на записките на неговия чичо Хенри Фоу, който води обстойни дневници в разгара на трагичните събития в родния му град.
Разказана от първо лице, "Дневник на чумавата година" не е документално четиво, но е една от малкото художествени творби, които историците приемат за достоверен източник на информация за тези времена.
В книгата следваме героя на Дефо, Х. Ф., по улиците на преобразения град – пътищата са призрачно празни, по вратите на заразените къщи са изрисувани червени кръстове, колите на мъртвите са се запътили към изкопаните в гробищата ями. Срещаме и ужасените жители на града, в който освен болестта върлуват страхът, изолацията и звуците и миризмите на човешкото страдание. И всеки един човек има история, която трябва да бъде разказана.
Шокиращо яркото описание на съсипания от болестта Лондон прави "Дневник на чумавата година" най-убедителният разказ за Голямата чумна епидемия, който някога е писан.
Даниел Дефо (1660–1731) е сред най-популярните английски писатели и е един от най-значимите представители на Просвещението. Той е многостранен творец с над 500 книги на различни теми. Автор е на памфлети, сатири, есета по политически, икономически и социални проблеми и е известен като един от първите романисти, помогнал жанра да се популяризира в Англия. Наред с "Дневник на чумавата година", сред най-прочутите му романи са "Робинзон Крузо" и "Мол Фландърс".
Прочетете откъс от "Дневник на чумавата година" от Даниел Дефо. >>>
Беше началото на септември 1664 г., когато и аз, и някои мои съседи узнахме при най-обикновен разговор, че чумата отново се появила в Холандия; предната година тя се бе широко разпространила там, особено в Амстердам и Ротердам, където някои казваха, че дошла от Италия, други, че била донесена от Изтока заедно със стоки, пренесени с търгуващите с Турция италиански кораби, трети от Крит, четвърти от Кипър. Впрочем откъде беше дошла, нямаше значение, всички обаче бяха съгласни, че в Холандия чумата се бе появила отново.
По онова време нямаше вестници, които да раз- пространяват слухове и новини и да ги украсяват с измислици, което доживях да видя. За такива неща узнавахме от писмата на търговците и хората, които си пишеха с приятели в чужбина, и каквото чуехме от тях, се разнасяше от уста на уста, така че новините не достигаха до цялата нация, както е днес. Изглежда, че правителството е знаело истината и на няколко пъти е обмисляло как да предотврати пренасянето на чумата, но всичко е било държано в тайна.
И тъй, слухът отново заглъхна и хората го забравиха като нещо, което не ги вълнува много; всички се надяваха, че мълва- та ще се окаже невярна. Това положение продължи до края на ноември или началото на декември 1664 година, когато двама души (твърдяха, че били французи) умряха от чума в Лонг Ейкър, или по-точно към горния край на Друри Лейн.
Семейството, където двамата живеели, се опитало да потули случая, но тъй като вестта се била разнесла из махалата и съседите започнали да говорят за това, тя дос- тигнала до властите. Загрижени, те наредили на двама лекари и един хирург да посетят къщата и да проучат случая, което и било сторено. След като открили ясните признаци на болестта и по два- та трупа, те обявили официално, че мъртвите са умрели от чума. Това било съобщено на енорийския писар и той докладвал в кметството. Вписали го в седмичното съобщение за смъртността по обичай- ния начин, а именно:
Чума ‒ 2 случая Засегнати енории ‒ 1
Тази вест много разтревожи хората ‒ смут обхвана целия град, още повече че през последната седмица на декември още един човек умря в същата къща, все от същата болест. Поотдъхнахме си в продължение на около шест седмици, през които никой не умря от чума, и затова почнаха да говорят, че болестта била преминала; но след това, струва ми се, беше към 12 февруари, в една друга къща, все в същата енория, умря друг човек от същата болест.
Това привлече вниманието на хората към този край на града и тъй като седмичните съобщения показваха увеличение на погребенията в енорията Сейнт Джайлс повече от обикновено, хората почнаха да подозират, че чумата върлува между жителите ѝ и че мнозина са умрели от чума, макар че семействата са гледали да прикрият това, доколкото им е било възможно. Това здраво уплаши лондончани и малцина се решаваха да минат по Друри Лейн или по други улици, където предполагаха, че има чума, освен ако имаха неотложна работа там.
Ето как нарастваха смъртните случаи в съобщенията: обичайният брой погребения на седмица в енорията Сейнт Джайлс ин дъ фийлдс и Сейнт Андрюс беше от дванадесет до седемнадесет или деветнадесет, с по един-два случая повече или по-малко. Щом чумата се яви в енорията Сейнт Джайлс, хората забелязаха, че броят на погребенията значително нарасна.
