Текстът е продължение – виж първа част >>

Развълнуваха ме тези прояви, защото когато си далеч от родината (по различни причини, нямам предвид само имигрантите), и всичко българско и родно ти липсва, такива събития насред центъра на една европейска, но и все пак чужда страна, те докосват и ти стоплят душата. Защото, когато най-ценното нещо, което си прибрал в шкафа, е една българска мартеница или картичка с български букви, да чуеш родния си език, да видиш картини от България на видео екран, близо до едно от най-известните и посещавани места в света – Айфеловата кула, не само те кара да се чувстваш горд, че „И ний сме дали нещо на света”, но и ти помага да се отърсиш от чувството на незначима буболечка и да се превърнеш в красива пеперуда или волна птица.

Да си направим малка разходка до Африка и Доминиканската република, където се е говорил български език и по топлия пясък са писани български букви.

От няколко години Българското училище в Париж „Васил Левски” паралелно с учебната си дейност осъществява културни прояви в далечни точки от земното кълбо -Африка, Южна Америка, Югоизточна Азия. Тази година в столицата на Африканската държава Того – Ломе са представени българския език и култура.

 

 

За пръв път малките африканчета от Елементарното училище N3 са научили за България, за нашата азбука и са произнесли без акцент на български език „Добър ден”. Българскитe букви, изписани на пясъка в училището, предизвикали всеобщо удивление, както сред децата, така и сред учителите. На следващия ден темата на съчинението в един от часовете е била: „Какво знаем за България?”

 
Една още по-далечна дестинация – Доминиканската република, е мястото, където се е разнесла българска реч, говорило се е за българската култура, традиции и език. Там, недалеч от областта Ла Романа, децата и техните учители от българското училище в Париж са посетили местното училище „Ла Малена“. Образованието в Доминиканската република е задължително между 7 и 14 г. Но тъй като няма достатъчно учители, училища и средства, децата от малките селца и градчета се налага да ходят на училище в по-големия град. Когато обаче бедността е голяма и пътните разходи от 7 долара на ден понякога са непосилни, много от децата не ходят на училище.

 

 

Г-жа Ерон с вълнение споделя топлите си спомени от там: „Малките доминиканчета бяха много симпатични. Те с любопитство слушаха нашия разказ за България, за българския език и българската култура. Те повтаряха с огромно желание буквите от нашата азбука. И тъй като нашето посещение се оказа на 21 март – първия пролетен ден, те на красив български език повтаряха „Честита пролет“.

 
В началото на тази година, недалеч от Айфеловата кула в Париж, децата от Българското училище представиха своето училищно предаване „Час по България“. Представяйки българската азбука, история, култура и фолклор, те отново доказаха, че българският народ е най-гордият народ, запазил вярата, езика и единството си през всичките години.

 

 

Малчуганите рецитираха стихотворения, посветени на България. Вечните песни „Моя страна,моя България“ и „Една българска роза“, изпълнени от всички присъстващи на празника, накараха не едно сърце да трепне. През цялото време на видео прожектор се сменяха изгледи от красивата ни родина. Родителите от своя страна също се включиха в празника като представиха основни ястия от традиционната българска кухня. Пожеланието е едно – да не губим стремежа към възпитаване на нашите деца в родолюбие и към опознаване на своите корени.

Неотдавна ученици, учители и родители решават да се включат в познавателната игра „Познавам ли моята България“. Тя е интерактивна игра, създадена да провокира интереса на децата към културно-историческото наследство и природните забележителности на България, да обогати познанията им за богатата ни история, да повиши националното им самочувствие и любовта към родината. „Децата с помощта на своите родители дни наред изрязваха и сгъваха съставните части, за да се получат накрая едни истински 3D макети” - разказват от училището.

 

 

И допълват: ”Всички макети - Храм-паметникът „Александър Невски“, Царевец, „Златната църква” в гр. Велики Преслав, Троянският манастир, Фарът на Шабла – гр.Шабла, Александровите къщи – гр. Златоград, Замъкът Чèрвен – гр.Русе, Храмът „Св.Висарион Смоленски“ – гр.Смолян, Град Клисура – старата църква „Св.Никола”, изглеждаха като истински, когато малките ни палавници ги поставяха върху картата на България, разказвайки за тези исторически и природни забележителности.”
 

Продължи да четеш