52 мисловни грешки, които всички правим

Излезе световният бестселър на Ролф Добели, едно комплексно и увлекателно четиво, което ще ви посвети в изкуството на правилното мислене!

Книгата

„Изкуството на правилното мислене: 52 мисловни грешки, които по-добре оставете на другите“ (превод: Жанина Драгостинова) е уникална книга, защото представя постиженията на съвременната психология на достъпен език и с чувство за хумор. Мисловните грешки в смисъла, в който авторът използва това понятие, са систематичните отклонения към рационалността, към оптималното, логичното, разумното мислене и поведение. Например много по-често се случва да надценим знанията си, отколкото да ги подценим. Опасността от загуба много по-бързо ни подтиква към действие, отколкото изгледът нещо да спечелим. По-бързо забелязваме намръщените физиономии, отколкото усмихнатите...

„Мозъкът ни е устроен за живот на ловци и събирачи. Днес обаче ние живеем в напълно различен свят. Това води до систематичното допускане на мисловни грешки, които могат да се окажат катастрофални за вашите пари, кариера, щастие. Ако сме наясно с това колко е лесно да се заблудим, ще бъдем много по-добре въоръжени за срещата с тези заблуди”. Ролф Добели поставя най-коварните ни „мисловни грешки“ под лупа и така ние разбираме:
- защо систематично надценяваме знанията си (и смятаме другите за по-глупави, отколкото всъщност са);
- защо нещо не може да бъде правилно, само защото милиони хора го приемат за правилно;
- защо следваме теории дори и когато вече е доказано, че те са неправилни.
А когато знаем всичко това, можем да предположим, че наполовина сме го избегнали или поне правилно преодолели.”

Авторът

„Настоящата книга може да не е пълното ви щастие, но все пак е някаква застраховка срещу самопричиняването на прекалено голямо нещастие”, настоява авторът.

Ролф Добели е роден през 1966 г. в Люцерн, Швейцария. Работил е като главен изпълнителен директор в различни дъщерни дружества на групата на Swissair. С приятели създава фирмата getAbstract, най-големият световен търговец на популярна икономическа литература. Живял е в Хонконг, Австралия, Англия и дълги години в САЩ. Основател и куратор на ZURICH.MINDS – общество на водещи личности от областта на науката, културата и икономиката.
Текстовете на Ролф Добели са не само поучителни, но и занимателни и доставят истинско удоволствие при четенето. Авторът майсторски съчетава литературния си талант с този на предприемача. От излизането си през 2011 г. досега книгата е неизменно в списъка на бестселърите на списание „Шпигел“, продадени са повече от милион екземпляри. Според Добели успехът на „Изкуството на правилното мислене“ се дължи на това, че за първи път някой представя постиженията на съвременната психология на достъпен език и с чувство за хумор.

Откъс от книгата >>>

Заблудата за оцеляването
Защо трябва да посещавате гробища

Накъдето и да се обърне Рето, вижда рокзвезди. Появяват се по телевизията, печатат ги на кориците на списанията, влизат в програмите на концертите и във фен страниците в интернет. Няма как да не чуеш парчетата им – в моловете, от собствения си плейлист, във фитнеса. Рокзвездите са навсякъде. Много са. И са много успешни. Примамен от успеха на безброй герои на китарата, Рето основава своя група. Ще се справи ли? Вероятността това да се случи е на милиметър над нулата. Както много други и той сигурно ще се озове в гробището на провалилите се китаристи. Там могат да се открият 10 000 пъти повече музиканти отколкото по сцените на шоубизнеса, но нито един журналист не се интересува от провалилите се – с изключение на падналите звезди. Това прави гробището невидимо за външни лица.
Заблудата за оцеляването (Survivorship Вias) означава: тъй като във всекидневието успехите са по-видими от неуспехите, вие систематично надценявате изгледа за сполука.
Като външни лица (какъвто е Рето) попадате в плен на илюзия. Не преценявате точно колко незначително малка е възможността за успех. Зад всеки успял писател се крият сто други, чиито книги не се продават. Зад всеки от тях са притихнали още сто други, които изобщо не са намерили издателство. А зад всеки от тези пък стоят още сто, които държат в чекмеджето си започнат, но недовършен ръкопис. Ние обаче чуваме само за успелите и не можем да преценим колко невероятен всъщност е писателският успех. Същото важи за фотографи, предприемачи, художници, спортисти, архитекти, Нобелови лауреати, телевизионни водещи и кралици на красотата. Медиите нямат интерес да копаят из гробищата на провалилите се. Те не отговарят за тях. Което означава: захванете се с този мисловен процес, ако искате да притъпите малко заблудата за оцеляването.
Заблудата за оцеляването ще ви спипа най-късно при темата „пари“: ваш приятел основава нова фирма. Вие спадате към кръга на потенциалните инвеститори. Преценявате шансовете: би могло да излезе следващият „Майкрософт“. Може пък да имате късмет. Как изглежда реалността? Възможният сценарий е фирмата изобщо да не се откъсне от стартовата позиция. Следващата най-близка възможност е банкрут след три години. Повечето от фирмите, които надживяват първите три години, се свиват до средно или малко предприятие с не повече от десетина служители. Извод: позволили сте си да бъдете заслепени от медийното присъствие на успешните фирми. Значи да не поемате рискове ли? Не. Но го правете със съзнанието, че малкият дявол заблудата за оцеляването украсява вероятностите така, както се украсява шлифован кристал.
Да разгледаме индекса Дау Джоунс. Той се състои само от оцелели. В нито един борсов индекс не присъстват провалилите се или неразвилите се фирми – тоест мнозинството. Борсовият индекс не е представителен за икономиката на една страна. Също както и отразеното в пресата не е представително за цялата съвкупност от музиканти. Огромното количество книги със съвети как да успеем също трябва да ви настрои скептично: провалилите се не пишат книги и не изнасят доклади за провала си.
Заблудата за оцеляването създава твърде деликатна ситуация, ако вие сам сте част от групата на „оцелелите“. Дори и ако успехът ви се опира на чиста случайност, ще откриете общи неща с другите успели хора и ще ги обявите за „фактори на успеха“. При посещение на гробището на провалилите се (лица, фирми и др.) обаче ще установите, че и те са използвали мнимите „фактори на успеха“. Когато достатъчен брой учени изследват определен феномен, обикновено поради чиста случайност няколко от изследванията дават статистически релевантни резултати – например за връзката между консумацията на червено вино и по-голямата продължителност на живота. Така тези (фалшиви) изследвания веднага достигат висока степен на популярност. Заблуда за оцеляването.
Но стига философстване. Заблудата за оцеляването означава: вие систематично надценявате възможността за успех. За да има противодействие: посещавайте възможно най-често гробищата на някога многообещаващи проекти, инвестиции и кариери. Тъжна, но здравословна разходка.

Продължава >>>

Илюзията за тялото на плувеца
Добър или лош университет е Харвард?
Не знаем

Когато есеистът и борсовият играч Насим Талеб решил да предприеме нещо срещу упоритите си килограми, огледал различните видове спорт. Практикуващите джогинг му се сторили сухи и нещастни. Отдадените на бодибилдинг изглеждали широкоплещести и глуповати. Колоездачите, ах, с ужасно натежали прасци!
Плувците обаче му харесали. Притежавали добре оформени, елегантни тела. И така той решил два пъти седмично да влиза в силно хлорираната вода на местния плувен басейн и истински яко да тренира. Минало известно време, докато забележи, че е паднал в плен на илюзия. Професионалните плувци нямат това съвършено оформено тяло, защото дълго тренират. Обратното е: те са добри плувци, защото са така устроени. Оформеното им тяло е критерий при селекцията, а не резултат от активността им.
Манекенките рекламират козметични продукти. Затова на потребителките им се струва, че чрез козметичните продукти ще се разкрасят. Но не козметичните продукти превръщат момичетата в манекенки. По случайно стечение на обстоятелствата манекенките са се родили хубавици и само заради това те влизат в обсега на интересите на рекламиращите козметични продукти. Както при плувците и тук красотата е критерий при селекцията, а не резултат.
Когато разменяме местата на критерия при селекцията и резултата, падаме в плен на илюзията за тялото на плувеца. Без тази илюзия половината от рекламния бизнес не би функционирал.
Но не става дума само за секси тела. Харвард има славата на елитен университет. Много успели личности са учили в Харвард. Означава ли това, че Харвард е добър университет? Не знаем. Може университетът и да не предлага страхотно ниво, но респектира умните студенти от цял свят. Същото преживях в университета в Санкт Гален. Реномето му е отлично, но преподаването (преди двайсет години) беше посредствено. Поради някакви си причини – добра селекция на студентите, климата в тясната долина, храната в мензата? – въпреки всичко много от абсолвентите станаха хора.
Курсовете по бизнес администрация в цял свят привличат със статистиките на доходите на завършилите ги. Пред проявилия интерес се пресмята как доходът на следвалите тази специалност средно би се повишавал с еди-какъв си процент. Простата сметка трябва да покаже, че високите студентски такси за кратко време ще бъдат изплатени. Мнозина се хващат. Не искам да обвиня университетите, че са фалшифицирали статистиката. Но въпреки това техните твърдения нямат стойност. Хората, които не се стремят към учене на бизнес администрация, са устроени по съвсем различен начин от тези, които искат да учат бизнес администрация. За получилата се по-късно разлика в доходите има хиляди различни причини от притежанието на диплома по бизнес администрация. Ето тук отново проява на илюзията за тялото на плувеца: критерият при избора се бърка с резултата. Ако се чудите дали да продължите образованието си, потърсете други причини, различни от възможността за повишаването на доходите.
Когато попитам щастливи хора къде е разковничето към щастието им, често чувам изречения от рода на: „Човек трябва да вижда чашата полупълна, а не полупразна“. Като че ли тези хора не могат да допуснат, че са се родили щастливци, а смятат, че просто в момента са склонни във всичко да откриват нещо положително. Че способността да се чувстваш щастлив до голяма степен е вродена и през време на целия живот си остава константна величина, щастливците не искат да приемат.
Илюзията за тялото плувеца съществува и като самоилюзия. Ако щастливците пък и напишат книги, измамата става перфидна.
Затова: поразходете се из литературата за самопомощ. Написана е изцяло само от автори с естествена тенденция към щастието. На всяка страница те раздават съвети. Че съществуват милиарди други хора, при които тези съвети не действат, не става ясно – защото нещастниците не пишат книги за самопомощ. Извод: навсякъде, където се рекламира нещо желано – железни мускули, красота, високи доходи, дълъг живот, аура, щастие, – огледайте се внимателно. Преди да влезете в плувния басейн, хвърлете един поглед към огледалото. И бъдете честни към себе си.

Продължава >>