Без да омаловажавамe великите мъжки гласове – баси, баритони и тенори, прославили страната ни по света, искамe да изкажeм възхищението си от големите постижения на жените в областта на това така трудно, но най-красиво певческо изкуство – оперното пеене. Не са малко българките, които завладяха и продължават да владеят сърцата на милиони почитатели на оперното изкуство. Редом до незабравимите имена на Елена Николай, Илка Попова, Катя Попова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска и мн. др., се издигнаха имена като това на Александрина Пенданчанска, Дарина Такова, Красимира Стоянова, Петя Иванова, Ина Кънчева, Веселина Кацарова, Соня Йончева и др., които за удивително кратко време покориха европейските и световни оперни сцени.
Тук се спираме накратко само на една малка част от плеядата талантливи, блестящи и обичани оперни певици. Радостно е, че бъдещето на операта е в ръцете на такива, влюбени, красиви и отдадени на това великолепно и неувяхващо изкуство, българки:
Александрина Пендачанска
Александрина Пенданчанска е родена през 1970 година в София. Завършва Музикалното училище с профил "Пиано и пеене". Неведнъж певицата е говорила с благоговение за своята майка и вокален педагог – сопраното Валери Попова, за силната си духовна връзка с нея. "Тя беше една изключителна душа – много крехка, ранима, фина, деликатна и светла”, споделя Александрина в интервю за книгата на Галя Йончева "Оперни пътеки”.
Едва на 17 години Пендачанска прави своя сценичен дебют с ролята на Виолета от операта Травиата на Дж.Верди. А на 19 – печели първа награда в международния оперен конкурс "Антонин Дворжак”. Оттогава насетне следват още много награди, участия и договори с най-големите оперни театри във Виена, Париж, Берлин, Ню Йорк, Рим, Брюксел, Вашингтон, Хамбург, Москва, Торино, Неапол, Санта Фе, Брегенц, Монте Карло, Пезаро, Тел Авив и много други. Впечатляващо е и завидното майсторство, с което Александрина Пендачанска интерпретира моцартовия оперен репертоар.
Петя Иванова
Петя Иванова е родена през 1974 година. Завършва държавната музикална академия в София. Следват награди в претижни международни конкурси. Репертоарът й включва многобройни партии от опери на най-значимите оперни композитори. Тук са впечатляващият женски образ на Лучия от едноименната опера на Доницети, злощастно влюбената Джилда от "Риголето" на Верди, Розина от "Севилският бръснар” на Росини, страстната Мюзета от Бохеми на Пучини, обречената Виолета от "Травиата" на Верди, фатално влюбената Лакме от едноименната опера на Делиб, Олимпия от "Хофманови разкази" на Офенбах, Церлина от "Дон Жуан" на Моцарт и т.н. Петя е колоратурно сопрано, впечатлила с нежността и чистотата на вокалите си критици и оперни меломани по цял свят.
Веселина Кацарова
Веселина Кацарова е световноизвестна българска оперна певица с швейцарско гражданство от 1997 година. Нейният забележителен мецосопран е обект на най-високи оценки от страна на музикалните критици по света. От 4-годишна учи пиано. На 14 започва да посещава музикалната гимназия „Кристина Морфова“. От 1984 учи пеене. Завършва Музикалната академия в класа на Реса Колева. Дебютира в Старозагорската опера с Хабанера от операта „Кармен“ на Жорж Бизе.
Сред многобройните ѝ грандиозни успехи е участието на Залцбургския музикален фестивал от 1992 година, когато замества Мерилин Хорн в ролята на Танкред от едноименната опера. Българката печели вниманието на публиката и получава роли в Лондон (Росиан), Мюнхен (Черубино), Залцбург (Зерлина), Флоренция (Идаманте), Цюрих (Шарлот от Вертер), Париж (Ромео от Капулети и Монтеки). Участва и в САЩ — в Ню Йорк (Ромео) и в Чикаго (Идаманте). Към най-успешните ѝ роли е тази на Сесто от „Милосърдието на Тит“, която играе за първи път на Залцбургския музикален фестивал през 1997 и играе междувременно в Цюрих, Баварската държавна опера в Мюнхен, Операта „Бастилия“ в Париж, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон и отскоро в Филхармонията на Гастайг в Мюнхен.
Ина Кънчева
Ина Кънчева е родена през 1974 година. Своеобразен старт за бъдещата й кариера е Детският радиохор, ръководен от акад. Хрито Недялков – училище и вдъхновение за младата певица. Учи в Държавната музикална академия, печели стипендии за Европейският оперен център, Манчестър, Фондация Арена ди Верона, Академия Киджана, Център за усъвършенстване "Пласидо Доминго". Участва в майсторските класове на Монсерат Кабайе, Ирина Гаврилович, Райна Кабаиванска, Лео Нучи, Анна Луиза Кова и др.
Млади музикални дарования, конкурс "Панчо Владигеров", "Музикант на годината" 2002, международните конкурси "Монсерат Кабайе", "Мануел Аусенси", "Спирос Аргирис", DEBUT, "Виоти", As.Li.Co, са само една малка част от претижните награди, на които Ина е лауреат. Успех й донасят изявите й в ролите на Виолета в "Травиата", Графиня Адел в "Граф Ори", Лучио Чина в "Лучио Сила", Микаела в "Кармен" и мн.др.
Соня Йончева
Соня Йончева е родена през 1981 година. Сетрата на финалиста от "Стар Академи” Марин Йончев учи пиано и пеене в музикалното училище в родния си град Пловдив. През 2003 година печели конкурса "Карузо”, организиран от Мирела Френи и Николай Гяуров в Милано. Завършва Женевската академия. Соня гастролира на най-престижните оперни сцени по света - "Метрополитен" в Ню Йорк, "Ковънт Гардън" в Лондон, в Италия, Франция, Германия, Испания и др. Печели награда след награда. През 2010 година Соня Йончева е лауреат на най-престижния конкурс "Опералия", който се организира от и в Миланската Скала, под патронажа на Пласидо Доминго. Това е най-високото признание за един оперен певец. Соня бе и единствената българка, поканена да пее на концерта по повод 70-годишнината на големия тенор. Тя е пяла и със Стинг в проекта Welcome to the voice. От няколко години младата оперна прима е и рекламно лице на часовниците "Ролекс". Повод за огромна радост и гордост за България е и следващият й пореден грандиозен успех – американската модна библия „Вог” обяви Соня Йончева за „Новата изгряваща звезда на световната опера” след впечатляващото й изпълненине в ролята на Виолета в „Травиата” на сцената на Метрополитен.
С големия си талант и дарба на изключителни изпълнителки и творци тези очарователни жени и още много млади артисти продължават българската традиция да внасят безценните си гласове в световната съкровищницата на оперното изкуство. Защото всеки един от тях е еталон не само за българската, а и за световната духовност.
Как да не се гордеем с тези удивителни жени-посланици на духа, прославящи с дотойнство името на България!
