На 16 април – денят, в който през 1925 г. комунистите взривяват църквата „Света Неделя“, режисьорът Виктор Божинов публикува снимка във Facebook профила си, от която става ясно, че след „Възвишение“ той ще екранизира и този роман на Милен Русков.
Това е конкретният повод да споделя с вас 20 любими пасажа от книгата, която четох бавно и напоително, така както самият Русков пише романите си – след няколкогодишни проучвания и с изключително внимание към говора и правописа в историческата епоха, която описва.
„Чамкория“ излезе през май 2017 г. и бързо се „възвиси“ чрез трамплина, който „Възвишение“ даде на своя автор. Явор Гърдев постави едноименния моноспектакъл в Театър 199 само седем месеца след премиерата на романа за шофьора Бай Славе, който вози със своя омнибус пътуващите по линията София – Самоков – Чамкория.
Не съм комунист. Аз съм социалдемократ, широк социалист. Ние винаги сме биле легални. Комунистите, ако не са учители, те са главно фабрични работници. Там са така – един учител, един работник, един учител, един работник.
***
Че ти пратят некои биячи македонци да те обработят от главата до петите. Я колко черносотници има от В.М.Р.О.-то в София, дето по цел ден се чудят какво да правят. Обикалят от сутрин до вечер локалите и се чудят кого да претрепят, че да изкарат некой лев и да отидат да се обръснат!
***
Впрочем при Чирпанското землетресение бая ми провърве. Само ми се напукаха стените на къщата и ми паднаха едни керемиди от покрива. Изобщо в София тогава нищо особено не се случи, на повечето хора само им е паднал по некой тиган на главата, но и това не ги е оправило...
***
Във Видинско така говорят. На щело и не щело место едно „съм“ блъскат отпред. Че се върне от обед и че каже: „Ходил съм да обедвам и съм изел три кебапчета.“ Ти му викаш: „Виждаш ли го там трамвая?“. А той че ти отговори: „Да, видел съм го.“ Така говорят там. Абе мани ги!
***
Аз него го познавам още от времето, когато основаха с Николай Петрини съвместно предприятие за търговия с автомобили. Но фалираха. После Петрини влезна в политиката, стана земледелски депутат, а още по-после влезна в Единния фронт, та Обществена безопасност го изгори в пещите си и сега се води за изчезнал.
***
Аз работим точно за кирия, най-буквално – карам хора и стоки, вземам кирия. Те сега я мешат с „кяр“ тая дума, но кирия си значи точно това: превоз на хора, стоки и товари срещу заплащане. Е това е кирия!
***
Требва некакси да вземем Бедна книжка. Оказа се, че требва да си пуснем заявление и да си извадим Махленско свидетелство за семейното положение и матриалното състояние. Викам: „Ама така ли се казва това свидетелство?“. А оня чиновник ме гледа подозрително и казва: „Да, Махленско свидетелство с трима свидетели от твойта махла, които да гарантират, че си беден и немаш доходи над допустимите.“
***
Сакенцето чудесно ми стои, леко така ми разширева раменете, джазира ме, косата гъста, намазана с брилянтин и назад сресана... Абе добре стоим! Джазирал съм се направо!
***
Цел ден се чудиме с другарите от пиацата дали да вземем тоя приспособен „Форд“ или не. Комуната вика „в никакъв случай, това е бракма – българска каросерия „Херкулес“ от Варна, отвънка е лист ламарина, а отвътре е дърво“. Ходих и до „Бенц“ да видим, а и до „Даймлер“. Там нема омнибуси. „Можем да поръчаме“, казват. Но там всичко е толко скъпо, че не си струва.
***
- Абе, Мински, защо навсекъде пишеш „министр“, „театр“? А не „министър“, „театър“?
- Това е въпрос на изисканост – вика той, - на добър стил. То е като разликата между катър и катр. Едното е френско, а другото е толкова българско, че нема накъде.
Това катр прочее го знам аз. У София има една обущарница „О катр сезон“.
***
Лулчев, понеже е малко темерут и ренде, или пък много се смущава, знам ли го, та още при първата среща изръсил на Царя: „Вие не сте за мене никакъв Цар.“ Но Борис нали е финяга, казал: „Знам, господин Лулчев. За Вас Христос е цар.“ И така замазал положението елегантически. Абе Царят е финяга, тачим го!
***
Обаче аз че кажем, че дворцовите военни – това адютанти, това флигел-адютанти, това секретари на Царя – неслучайно са такива. Тия са класа над останалите военни! Ето – майор Коста Панов, тоя бог на елеганцията, па капитан Иван Багрянов… братче, тия са класа над ония корнишони по поделенията! Какво говориш!
***
Гледай какво нещо: никой не знае името на човека, измислил зъболекарската упойка, а всеки знае, да речеме, Ленин. При все че толкова много хора имат полза от упойката. А каква толко полза имат от Ленин, можем ли да знам?
***
Аз прочее доста се интересувам от думите. Четем вестници, да си обогатевам речника. От Димо Казасов колкото думи съм научил, здраве му кажи! Димо Казасов пише и не спира нито миг! Той не спи тоя човек, той само пише! Па като му остане малко свободно време, в некой преврат участвува. Па после мине в опозиция. Защото иначе какво да пише? Ти не можеш просто така да възхваляваш правителството – това е скучно.
***
Инспектор Лупов оглежда внимателно местопрестъплението и намира два билета от лотарията. Неизползувани… И казва: „Тука има foul play.” Понеже нали бил на обучение в „Скотланд Ярд“, там така казват и на него също му станало навик. И казва: „Кой българин би оставил дори един лотариен билет неизтрит? Нема такъв българин!“ И мен веднага ми светна и си викам: „Еее, па разбира се! Той, ако требва, че убие майка си и баща си, но че изтрие и последния лотариен билет! Гнила работа е това!“
***
А прочее македонците понеже нищо не могат да работят по градовете, немат градски професии, та се занимават главно с трепане нахора. Тия убийства, дето ги приписват на Цанков и на военните, полвината всъщност са ги извършили македонците. По нареждане на военните, разбира се. Срещу пари и други видове заплащане. Как иначе че стоят по цел ден у кръчмите да пеят македонски песни и да се тумкат юнашки в гърдите?
***
Хубаво викаше навремето Стамболийски: Маните я тая затънтена Македония, нас слънчевото Беломорие ни требва! Требва ни излаз към Средиземноморската цивилизация, това е излаз към Европа. Така викаше. Но на, ходи, та се подмазва на Англия, на Франция, даже на Сърбия се подмазва, стана и той накрая за резил, белким ги некак прилъже, но напразно, изпусна Кавала и Дедеагач! Ти изпусни тия места с оръжие, пък после се надевай с подмазване да си ги получиш! Доста има да почекаш!...
***
И сега се движим по правия път с 25 км максимално разрешена скорост. В населените места 12. Два часа и полвина излиза до Чамкория в едната посока, дори ако спазвам максимално разрешената скорост.
***
Животните също имат неподозирани умения. Да речеме кучето Тричко на Комуната. Това прочее е странно име за куче. Питал съм го: „Защо така го кръсти?“ А той вика: „Той преди се казваш Троцки, но след преврата го прекръстих. Не можем да викам по улиците „Троцки, Троцки“. Ше ме арестуват.“
И Комуната разправя за това куче Тричко, че можело да пърди умишлено. Като му кажеш „Пръдни, Тричко“, пърди.
***
Жената види ли реклама, сметай, че на петия път вече е подкована като некой от Дружество „Юнак“, къде вади кръста от ледената река на Йордановден. Край, промит мозък! Никакъв довод не стига до него… На жената така действува рекламата. Рекламите сигурно са ги измислили заради жените. И сега заради рекламите тя си купува от време на време „Прошеково пиво“ и много й харесва.
