"Не мисли, че няма втори шанс. Животът винаги ти предлага втори шанс... Той се нарича утре.", "Тедрадката", Никълъс Спаркс

                                                                           ~~~

"И това ме оставя с убеждението, че чудесата, без значение колко необясними са те, могат да бъдат реални и да се случат без оглед на естествения ред на нещата." - "Тедрадката", Никълъс Спаркс

                                                                           ~~~

"Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно." – "Любов", Елиф Шафак

                                                                           ~~~

"Години след войната, след женитбите, децата, разводите, книгите той дойде в Париж с жена си. Обади й се по телефона. Аз съм. Позна го веднага по гласа. Той каза: Исках само да чуя гласа ви. Тя каза: Аз съм, добър ден. Беше притеснен, страхуваше се както по-рано. Гласът му затрепери изведнъж. И заедно с треперенето изведнъж тя си припомни за Китай. Той знаел, че е започнала да пише книги, узнал го от майката, срещнал я в Сайгон. И също така за братчето, натъжил се заради нея. А после не знаеше какво повече да й каже. И после й го каза. Каза й, че всичко е както преди, че я обича още, че не би могъл никога да престане да я обича, че ще я обича до самата си смърт."- "Любовникът", Маргьорит Дюрас

                                                                           ~~~

"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."- "На изток от Рая", Джон Стайнбек

                                                                            ~~~

"С удоволствие бих и звъннал, но се насилвах да не го правя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я приема като неочакван, носещ щастие дар, който се бе появил и пак щеше да изчезне- нищо друго... Съзнавах, че във всяка любов има желание за вечност и че в това се крие вечната любовна мъка." - "Трима другари", Ерих Мария Ремарк

Продължава >>

"То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може." – "Трима другари", Ерих Мария Ремарк

                                                                            ~~~

"Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира
се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много
по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен
похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен
две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога
да мълчи. Защото е моята роза." -"Малкият принц", Антоан дьо Сент Екзюпери

                                                                             ~~~

"Има легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла чучулигата и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата."- "Птиците умират сами", Колийн Маккълоу

                                                                             ~~~

"Какво друго? Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се налага да се тревожиш дали не е по-умна от теб: защото със сигурност е така. Обичам я. Такъв късмет е, Ван Хутен, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - само можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя."- "Вината в нашите звезди", Джон Грийн

                                                                             ~~~

"...Когато не откриваш ясна причина за любовта си към някого, означава, че наистина го обичаш...
Често пъти обичаш хора, които изпълняват капризите ти, които са като теб. Чувстваш се сигурен с тях. Да обичаш хората, които са като теб, всъщност е лесно.Трудното е да обичаш хора, които не приличат на теб, които не изпълняват всяко твое желание. Трудното е да обичаш някого, не защото те прави щастлив, а просто защото съществува, защото не прилича на никого другиго, защото си е такъв, какъвто е..."- "Музика край леглото ми", Кюршат Башар

                                                                             ~~~

"Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти." - "Брулени хълмове", Емили Бронте