Нали си спомняте Мария Попова? Представяли сме ви я като една от българките, за които трябва да знаем и с която се гордеем изключително много. Преди време от huffingtonpost.com направиха номинации за достойните и интелигентни дами в интернет пространството. Е, измежду всички тях попадна и Мария.
Оттогава следим с интерес нейния блог Brain Pickings, в който тя винаги предлага преинтересни материали, които четем със затаен дъх. Попаднахме на интересен пост от май тази година, в който главен герой е чаят, а авторът, който представя своите 11 златни правила за перфектната чаша чай, е небезизвестният писател и журналист Джордж Оруел.
Преди да се впуснете в превода на златните му правила, имайте предвид, че той е британец, а британците боготворят и смятат пиенето на чай за най-британския сред британските ритуали. А, и го пият задължително с мляко – нещо, което за нас изглежда повече от странно.
Правилата на Оруел са извадка от есето „A Nice Cup Of Tea”, написано през 1945 г. и включено в антологията от 1968 г. George Orwell: As I Please, 1943-1945: The Collected Essays, Journalism & Letters, Vol 3. Приятно четене и успях с чая :)
На първо място - трябва да се използва индийски или цейлонски чай. Китайският чай има преимущества, които не трябва да бъдат пренебрегвани в днешно време – той е икономичен и не може да се пие без мляко – но той не е достатъчно стимулиращ. Човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен, след като пие от него. Всеки, който е използвал фразата „чаша хубав чай” знае, че става дума за индийски чай.
На второ място - чаят трябва да се прави в малки количества – това е, в чайник. Чаят, направен в големи съдове винаги е безвкусен, докато чаят направен в чайник има текстура и вкус. Чайникът трябва да е направен от порцелан или керамика. В сребърните чайници чаят не става хубав, а в емайлираните става още по-лош, но пък е достатъчно любопитно, че в калаените чайници (които са рядкост в днешно време) чаят не става толкова лош.
На трето място - чайникът трябва да се затопли предварително. По-добре е да го поставите върху печката, отколкото да го направите по обичайния начин – да го полеете с топла вода.
На четвърто място - чаят трябва да бъде силен. За чайник, който побира един литър и ако ще го пълните почти догоре, шест препълнени супени лъжици са чудесно количество чай. Във времена на недостиг това не е идея, която може да се реализира всеки ден, но аз твърдя, че една чаша силен чай е по-добра от двайсет чаши слаб чай. Всички истински любители на чая не само обичат той да е силен, но и с всяка изминала година той да става още по-силен – факт, който се признава от пенсионерите.
На пето място - чаят трябва да се постави направо в чайника. Без цедки, торбички или други приспособления, които да „затварят” чая. В някои страни чайниците имат малки кошници, висящи под чучура, които улавят листата, за които се предполага, че са вредни. Всъщност можем да консумираме такива листа в значителни количества, без това да ни навреди.
На шесто място – водата от чайника трябва да се изсипе в каната за чай, а не обратното. Водата трябва да е кипяща, когато това стане, така че чайникът трябва да се държи на огъня, докато дойде време за наливане. Някои хора казват, че трябва да се използва вода, която е кипната току-що, но аз никога не съм забелязал да има някаква разлика.
На седмо място, след като чаят е направен, някой трябва да го разбърка, или по-добре да раздруса чайника добре, след което да остави листата да се отаят.
На осмо място - трябва да се пие от чаша за закуска – това е цилиндричният тип чаша, не плоска от плиткия вид. Чашата за закуска побира повече, а с другия вид чаша нечий чай е винаги наполовина студен преди да започне да пие изобщо.
На девето място - трябва да се махне каймакът от млякото преди то да се използва за чай. Чай, който е с каймак, винаги има лош вкус.
На десето място - в чашата трябва първо да се налее чаят. Това е един от най-спорните въпроси ; със сигурност във Великобритания във всяко семейство съществуват две гледни точки по темата. Тези, които поддържат тезата „първо млякото” сигурно имат доста силни аргументи, но аз твърдя, че моят собствен аргумент не може да се обори. Чрез поставянето първо на чая и сипването на мляко след това, разбърквайки, можеш точно да регулираш количеството мляко, докато в другия случай е възможно да се сипе твърде много мляко.
На последно място – чаят трябва да се пие в руски стил – без захар. Знам много добре, че по този въпрос съм сам. Но все пак как можеш да се наричаш истински почитател на чая, ако унищожиш аромата му със захар? Тогава би било също толкова логично в него да се слага черен пипер или сол. Чаят е писано да бъде горчив, както и бирата. Ако го подсладите, вие вече не дегустирате чай, а захар. Можете да направите подобна напитка чрез разтваряне на захар в топла вода.
Превод и редакция: Бистра Момова
