Продължаваме с още няколко шедьовъра – част от световната литературна класика. Книги, с които, ако не сте запознати, е време да го направите:
"Отнесени от вихъра" (1936 г.) от Маргарет Мичъл
Едва ли има жена, която да не се е докоснала до непокорния и своенравен характер на темпераментната Скарлет О'Хара и до чара на красивия и арогантен Рет Бътлър. Една голяма любовна история, развиваща се на фона на Американската гражданска война между Севера и Юга. Вълнуващо и любимо на редица поколения четиво, превърнало се в класика в жанра.
Цитати:
— "Единствено земята значи нещо на тоя свят — викна той, като възмутено размахваше здравите си къси ръце, — защото тя е вечна, хубаво го запомни! Тя е едничкото, за което си струва да се трудиш, да се бориш… да умреш дори."
"Тя вирна брадичката си и светлите й очи, оградени с черни мигли, заискриха на лунната светлина. Елен никога не й беше казвала, че желанието и осъществяването му са две различни неща; животът не я бе научил, че в едно състезание бързината не винаги е гаранция за победа. Тя лежеше сред сребристите сенки, обладана от нарастваща смелост, и градеше планове, възможни само на шестнайсет години, когато животът е тъй приятен, че поражението изглежда невъзможно, а красивата рокля и нежната кожа се смятат за оръжия, всесилни да спечелят благоволението на съдбата."
— "Ах, Рет, защо трябва да има войни? Толкова по-добре щеше да е, ако янките се бяха съгласили да заплатят за негрите… По-добре дори да им ги бяхме отстъпили безплатно, отколкото да се бием за това.
— Не е до негрите, Скарлет. Те са само оправдание. Войни ще има винаги, защото мъжете ги обичат. Жените не, но мъжете ги обичат дори повече, отколкото обичат жените."
"Каква полза, за Бога, да правиш жертва, ако никой не узнае за нея? Какво бреме бяха скромността и деликатността!"
"Любовникът" (1984 г.) от Маргьорит Дюрас
Разказ за любовта, попаднала насред бунището от ограничеността и бездушието на една епоха. Изповед на авторката, поразяваща с оригиналния си и неподправен изказ, характерен само за Дюрас. Сюжет, който пленява и разтърсва. История разказваща за бурната любов между французойка (младата Дюрас) и китаец. Четиво, изпълнено със страст, в което с безжалостно настървение се преплитат бунтът и примирението, копнежът и раздялата.
Цитати:
"Бих могла да се заблудя, да повярвам, че съм красива като красивите жени, като заглежданите жени, защото наистина ме заглеждат много. Но знам, че въпросът не е в красотата, а в нещо друго, например в мисловната нагласа. Изглеждам, каквато си поискам, красива също, ако от мен се иска да бъда такава, красива или миловидна, миловидна, не повече, всичко каквото поискат, мога да стана. И да го повярвам! Да повярвам, че съм очарователна дори..."
"Вече имам опит. Знам нещо. Знам, че не дрехите правят жените по-красиви или по-малко красиви, нито грижите за красотата, нито скъпите мазила, нито редките, скъпи накити. Знам, че въпросът е другаде. Не знам къде точно. Знам само, че не е там, където жените си мислят."
"Градът шуми наблизо, толкова наблизо, че се чува триенето му в дървените щори. Чува се, все едно някой ходи из стаята. Милвам тялото му сред този шум, сред този вървеж. Морето, безкрайността, която се слива в едно, отдалечава се, завръща се."
"Птиците умират сами" (1977 г.) от Колийн Маккълоу
Няма домашна библиотека, на чиито рафтове да липсва екземпляр на великия роман, разказващ за любовта между младата Меги и свещеника Ралф Де Брикасар. Центърът на сюжета се върти около радостите и несгодите на фамилия Клийри — бедни новозеландци, достигнали до Австралия и станали управители на едно от най-големите локално имения. Забележително заглавие от златната колекция световни бестселъри, което всеки трява да прочете.
Цитати:
"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва, заслушан, и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата."
"Казваш, че ме обичаш, но нямаш представа какво е любов; само редиш думи, които си научил наизуст, защото ти се струва, че звучат добре!"
"Отнесе ли я до леглото, или я отведе? Струваше му се, че я е отнесъл, но не беше сигурен; знаеше само, че тя вече е там, че ръцете му я намират, докосват, че и нейните ръце го намират, докосват. О, боже! Моя Меги, моя Меги! Как са могли да ме накарат да те мисля за светотатство?"
"Магьосникът от Землемория" (1968 г.) от Урсула Ле Гуин
Ле Гуин е едно от големите имена на фентъзи литературата. „Магьосникът от Землемория” e първата книга от цикъла „Землемория”. Изумителен и неподправен стил, мъдрост и философия, красота и въображение, вплетени в историята за едно малко момче, което случайно разбира за необикновената си сила. Намира своя учител, който го превръща във велик магьосник. Преди голямата трансформация обаче момчето трябва да разгадае тайната на собствените си илюзии, с които живее. Едва тогава, когато изчисти и усъвършенства съзнанието и изчисти чувствата си, ще може да прави чудеса. Невероятно четиво, с което Гранд дамата на фентъзито успява да ни потопи в един колкото приказен и фантастичен, толкова и близък до чувствата и емоциите ни свят.
Цитати:
"Запалиш ли свещ, вече хвърляш сянка..."
— "Когато разпознаваш корена, листата и цвета на четирилистничето по всяко време на растежа му по вида, мириса и семената му, тогава можеш да научиш истинското му име, тъй като ще познаваш същността му. Твоето предназначение какво е? Или моето? Полезна ли е Гонтската планина или пък Открито море? — След около половин миля Оджиън продължи: — За да чуеш, трябва да мълчиш."
"Бях забравил колко Светлина има в света, докато ти, приятелю, не ми я върна."
