Ето го и чаканото продължение на първата част от Кристина Симова. Благодарим й! Виж как и ти можеш да станеш част от екипа ни!
Здравейте, това е продължение на интересната трагикомична история за жените шофьори, след която ще сложа своя скромен коментар и може би ще дам един нов отговор на въпроса защо всъщност жените сме толкова лоши шофьори.
Едва няколко дни след първата случка, отново ми се наложи да ползвам услугите на друг таксиджия, тъй като много закъснявах за място, което и без друго не знаех къде се намира. Влязох в колата, отново седнах на предната седалка до шофьора, който отново беше мъж , този път на около четиридесет и пет години. Беше пиков час , около 17:30 – 18:00 ч. и задръстването беше неизбежно. Първият светофар ни спря, бяхме четвъртата кола в колоната, пред нас автомобилът се управляваше от жена, която сладко-сладко си разговаряше със своята приятелка до нея. Беше тежко време, горещо, задушно, все пак беше краят на юни, движехме се бавно и тромаво. Светна зелено, колите тръгнаха, жената пред нас се забави с тръгването с около секунда – две. Според мен беше умишлено и разбираемо, тъй като и без друго нямаше да стигнем далеч в това задръстване. Но поради причината, че се виждаше, че зад волана стои жена, нашият шофьор започна да свири, ама от това продължителното свирене, нали се сещате, агресивното. Добре, че момичето не обърна внимание.
В същия момент една пътуваща кола срещу нас, управлявана от мъж, рязко зави наляво и без да даде мигач, ни пресече пътя и спря точно в средата на нашата лента, уж да ни изчака да минем, но това нямаше как да стане, тъй като той буквално беше на метър от нас, в средата на нашата лента. Таксиджията бързичко с лявата си ръка му даде път и знак да минава по-чевръсто. Хм...
- Добре де, на този защо не му свирнахте, пресече Ви пътя, наложи се да спрете рязко...? - попитах в недоумение аз.
- Е... ся да правя проблеми , да слезе ... вземе да стане панаира...
Страхът си е сериозна работа, така си е. Веднага след това отново бяхме спрени от следващия светофар и пред нас беше същата жена, която и сега не промени начина си на тръгване. Отново се забави с тръгването с около секунда, при което шофьорът нямаше търпение да натисне клаксона. И то отново от онова сериозното свирене, да се чуе хубаво:
- А бе ти днес ще тръгнеш ли като хората... !!!
Ами то е ясно защо жените сме лоши шофьори. Защото мъжете се страхуват един от друг, набират агресия на пътя отново един на друг, но не си я изливат помежду си, защото ще вземе някой да се ядоса , та видиш ли станал боя и някой си изпатил. И нали тази агресия трябва да се излее някъде и ето къде идваме ние жените, които все сме ви виновни, все нещо не сме направили както трябва, а дори и да сме го направили, както си му е редът, то за всеки случай пак може да отнесем някоя и друга обида или клаксон.
Освен, че ме изнерви много тази ситуация, както и предходната подобна история, която ви разказах, ми доказаха следното твърдение:
Няма жени и мъже, има лоши и добри шофьори, има бавни и бързи реакции, има умно и нелепо шофиране и от всеки един пол си има представители за всяко от изброените. Моля Ви не си го изкарвайте на нас, само защото ви е по –лесно и по-безопасно. Нелепо е и е смешно, не ви прави чест и не е коректно.
