Текст, посветен на мъже и жените, и къде се крие любовта и щастието. Благодарим на Магдалена Замфирова! Стани и ти автор при нас - ето как.

Често в приятелски разговори се раждат истините за живота – неща, които човек знае, но някак не си дава сметка за тях, докато не бъдат наречени с истинските им имена. Така, седнали на по чаша топло питие в столичен бар с приятелки, обсъждайки вечната тема Мъжете – Жените – Мъжете, приятелка се ядосваше за вечното разминаване между хората. Ти харесваш мъж, той харесва друга, теб пък те харесва трети, на когото ти не откликваш и тази история се върти в лентата на живота до безкрай.

За неудобните обувки и... неудобните мъже?!>>

Самообвиняваме се, ядосваме се, изразходваме толкова много излишна енергия, тъй като просто не можем да осъзнаем вселенския разум, който определя божественото случване. Светът – съвкупност от човешки съдби и случвания, необятни за човешкия ум; съвкупност, която не може да бъде обзета от човешкия ум. Колко по-леко бихме живели, ако се доверим на този вселенски разум. Само ако го сторим бихме се оттървали от безпокойството, от самообвиненията, от глупавите нападки към мъжете – всеки път, когато нещата не се получат така, както искаме. Упорстваме и отказваме да приемем, че някой не припознава в нас идеалната половинка. Какъв е смисълът питам, на кого ще бъде от полза това? Даден човек не ни иска за партньор така, както ние не искаме други хора в живота си.

 

 



Безмерното ни его не може да приеме, че някой не желае компанияата на такава забележителна личност като нас. Боли ни и е нормално да ни боли, но това не променя безпредметността на цялата вътрешна драма. Измъчвайки се и самонаказвайки се, ние няма да накараме човекът отсреща да промени мнението си за нас в положителна насока. Единственото, което бихме могли да постигнем е да си навредим, изпадайки в поредната нелепа депресия.

НаПразна ли е любовта?>>


Ако обаче променим гледната си точка, ако се опитаме поне за миг да осмислилм своето същество като част от вселенското съвършенство, като елемент от божествения пъзел, ще си дадем една възможност, която със сигурност заслужаваме – да отворим сърцето си за нови хора и нови положителни емоции, да позволим да нещата да се случат. Излишно е да потискаме старата болка, като казваме – ами то гроздето кисело и затова не заслужава да се борим за него, вместо да признаем пред себе си и бидейки честни да кажем – гроздето не е кисело, сладко е, но просто не е нашето грозде. Само така бихме могли да продължим да търсим нашето сладко грозде, онова което Вселената е определила точно за нас.
"