Благодарим на Борислав Кирилов за изпратения текст и интересната гледна точка! Ти също можеш да ни изпратиш свои авторски материали - виж как!
***
"Всички нещастни семейства си приличат, всяко щастливо семейство е щастливо посвоему."
Нетолстой
Преди около 5 години, в една съботна вечер, Коста, черноок, с дълга къдрава коса, с твърди като скали гърди, бели като сирене зъби, се премени в своя анцуг адидас и се запъти към центъра на града да пие кафе с близки приятелчета, но вместо кафе пресуши няколко чаши водка и, Бог знае как, се озова в местната дискотека. Там той захвърли горнището, под което се белееше отеснелият му потник, захапа дебела цигара, разпери ръце широко встрани, сякаш се готви да излита, и забръмча из претъпкания дансинг. И точно когато се бе развилнял като бесен ураган, Коста се сети, че май е развалил прическата, за чиято направа бе отишла половин тубичка гел. Шокиран, той се засили мощно и полетя като товарен атомобил към огледалото на мъжката тоалетна, помитайки всичко живо, изпречило се на пътя му, за да набие внезапно спирачка като на червен светофар пред женската тоалетна, където Ваня, красиво 17-годишно девойче, гордостта на местната езикова гимназия, стоеше неподвижно и гледаше в нищото кротко като кравичка. Поразен от нейната красота и невинност, Коста облещи очи, тропна с крак, изпръхтя два пъти, озъби се в чаровна усмивка, показвайки големите си като на кон зъби, наперено заметна гривата си и изцвили.
Ваня не разбра нищо, но като хипнотизирана отвърна на подадената от Коста лапа и тръгна по него слепешката, за да се озове пред вратата на панeленото апартаментче, което неустоимият чаровник обитаваше в партньорство със своите родители. Там домакинът помоли Ваня за дискретност, отключи много внимателно талашитената врата и съвсем безшумно, с тиха лебедова стъпка, преведе момичето през тъмния коридор. Веднага след като стъпи на своя територия и заключи отвътре вратата на детската стая (така 31-годишният мъж наричаше малката стаичка), Коста се показа като изключителен кулинар, голям чистотник и несравним романтик. Той на мига се запретна да разваля планината от мръсни чорапи, която се ширеше в центъра на стаята, събра чевръсто купищата разнородни дрехи, налягали като умрели по лепкавия паркет; после сгъна грижливо поизносените си гащи, проснати на средата на леглото, и взе да слага в мръсна калъвка родопското одеяло, а после облече и възглавниците. Наказателната акция по отстраняване на бъркотията обаче не спря дотук. Запъхтян, Коста реши да разтребва малката мултифункционална масичка, на която той се хранеше, четеше и чатеше. Той премести в ъгъла клавиатурата на компа, духна с все сила да изгони трохите оттам, сбута на купче пепелници, запалки, цигари, стотиците късметчета от кафе, които бяха основното му четиво и основен източник за цитати, които постваше на фейса, когато някой дръзнеше да му спори по философски въпроси. След като изчисти и подреди, демонстрирайки нагледно как се действа в кризисна ситуация, Коста извади от шкафа традиционното лекарство срещу махмурлук - баничките и айряна - и покани младата девойка на трапезата.
След всичко това Ваня остана наистина много впечатлена. Тя видя в Коста силен, млад мъж, който, по всичко личеше, неутрализираше с лекота всяка трудност, дръзнала да се изпречи на пътя му. Такъв отговорен, самостоятелен, мултифункционален мъж Ваня не бе виждала никога. Та те момчетата от нейния клас не можеха сами и връзките на обувките си да вържат, камо ли да правят такива неща!
На следващия ден добрите впечатления, които Коста бе оставил у Ваня, бяха затвърдени още повече. Те се срещнаха на центъра и тръгнаха заедно по алеята да търсят подходящо кафене, което да отговаря на високата класа на Коста. По пътя Коста спираше всякакви хора - малки и големи, тънки и дебели, непознати и познати, неизвестни и известни - и им говореше нещо разпалено, махайки неуморно с ръце като развълнуван диригент. Докато пламенните речи на Коста дуеха вените из шията му като гайди, Ваня висеше сама встрани и чакаше кротко, радвайки се искрено на известността на този начетен, надарен с дар слово млад мъж. След около час, те стигнаха, според думите на Коста, до едно много елитно кафене и се настаниха.
Там Коста взе думата и не я пусна цяла вечер. Разправяше забавни случки от близкото минало; описваше междуквартални битки, в които, разбира се, той бе главният герой, големият победител; разказваше легенди за някакви хора със странни прякори, вилнели по мутренско време, на които той се изкарваше пръв приятел; даваше щедри описания на приказни земи по които бе бродил, някои си Златните, Свети Влас, Созопол, Ахтопол, Слънчака.
Ваня направо се удави в безконечния поток от думи, които се лееха от голямата уста на Коста, обилно покрити със слюнчеста пяна. Тя остана като гръмната от опита, който този млад мъж беше събрал за 31-годишния си престой на земята. Но това не бе всичко тази вечер! Черешката на тортата дойде, когато Коста изкара на показ своята неподозирана щедрост. Той настоя да плати цялата сметка, която бе в размер на 2.70. Без много-много да се церемони, той бръкна смело в джоба, извади три железни левчета и ги метна по сервитьора, заръчвайки му на всеослушание да задържи рестото.
Така времето си минаваше, а Коста не мирясваше в опитите си да омагьоса Ваня. Той срина из основи с неслучили се случки границата между реалност и фантазия, със своя прочит на историческите събития, белязали малкото градче, направи на пух и прах връзката причинност- следственост, с помощта на своята извънземна логика покори нови върхове в логическото мислене, с луди философски идеи прокара свои пътеки из тъмната и непроходима фисолофска джунгла, с умението си да прескача от тема на тема изравни със земята изгражданите с векове бариери между науките и стана пръв пътешественик из свободния интердисциплинарен свят.
Веднъж каза на Ваня, че да учиш значи изгубено време, че в университетите ходят само шматки, че от много учене се откача. За пример, Коста спомена някой си Йордан, някога негов много добър приятел, и се опита да обясни научно болестта, която го бе тръшнала така очаквано в тъпия университет. За да защити тезата си, Коста прибегна до предаване, излъчвано по дискавъри, относно претоварването на мускулите при спортисти. Той облече тези знания във фрази, които баща му ползваше зимно време при паленето, прегравянето и прегарянето на кюмбето, на което се грееха в хола, и по аналогия успя да ги приложи в задълбочения анализ на Йордановото заболяване. Та този Йордан, Коста разправяше на Ваня със сериозно и много тревожно изражение, учил, учил и от много учене главата му се запалила и така мозъкът му неизбежно прегрял и взел, че изпушил.
Тук Ваня много се изплаши и Коста реши да я успокои, като й обясни, че не всички глави се палят така лесно като тази на Даката. Той смекчи малко тона и разправи за Павката, Кире и Василена от неговия квартал, които въпреки, че били пълни отличници, в истинския живот, извън университета, били пълни шушумиги и безпарковци. Като контрапример за успели хора, които не знаели що е това университет, той спомена Росен Крайслера, Тошко Асансьора и Славе Битката, негови много близки приятели. Коста се похвали за първия от тези, че има автокъща и не си знае парите, че по цял ден виси по кафенетата, а вечер черпи наляво-надясно и оставя по 300 лева сметка по заведенията. За Тошко Асансьора Коста разказа, че си е управителче на една бензиностанция, седи си по цял ден и кълчи кълки, а като му се приправи нещо, ей така за кеф, почва да юрка подчинените, сред които са един магистър по право и един филолог, бивш даскал по английски.
След този монолог никой вече не можеше да накара Ваня да учи - няма тате, няма мама, няма баба. Тя захвърли учебниците, задраска темата кандидат-студентски изпити и замени класната стая с кафенето, на което Коста по цял ден седеше и пазеше да не избяга някой стол.
Така времето си минаваше. Ваня избута последните месеци от даскалото и две години чака на кафенето Коста най-накрая да започне да осъществява поне някои от многохилядните си идеи, сред които и отварянето на голямо като на Евето студио за маникюр и педикюр, което й бе обещано като подарък още докато беше ученичка. Тя чака ли чака Коста да направи прещъпулка и да хване нещо, каквото ще да е, с изнежнените си ръце, па като усети, че промяна не се задава, отчаяна, помоли майка си за съвет. Жената, отдавна минала по този трънлив път, усети отрано накъде духа вятърът и без да се бави реши да кадрува. Тя смело потропа на вратата на шефа и помоли за помощ. Още на другия ден, навлякла дълга до глезените работна престилка, Ваня седеше в гореща като сауна стая, прегърбена над шевна машина, и теглеше тежкия бризент с крехките си ръце.
Така докато Ваня се бореше с безчувствената машина, докато се гонеше лудо с норми, докато се бранеше от жлъчни коментари и клюки, стреляни от по-възрастни колежки, докато се гърчеше от болка под ударите на тежки като камъни критики, летящи от устите на обезверени родители, безвъзвратно си отидоха още година-две от живота й. Младостта, която някога лъхаше от лицето й, беше затихнала. Голямата усмивка, с която я знаеха в училище, изнасилена и пребита до смърт от тежкия физически труд и сивото ежедневие, отдавна бе отлетяла в отвъдното.
Коста като метеоролог усети какво е времето у Ваня и преди да задухат ветровете на омразата, да загърмят първите големи скандали, преди да се излее целият й гняв върху него като порой, той се реши да си направи застраховка живот и така да изгони тази несигурност, която като червей гризеше душата му напоследък. Той се реши на голямата крачка - да „напълни“ Ваня, както обичаше да се изразява пред приятелите. Когато напъните му се увенчаха с успех и станаха видими за всички, несигурността, която тровеше душата му, си замина и той съвсем я подкара велковата. Той съвсем лиши Ваня от своето присъствие и се отдаде напълно на другарите си. Заедно с тях, Коста запрепуска из реки и язовири в отчаян опит да задоволи своя рибарски нагон. Тежките тренировки, с които той подържаше красивото си тяло, се преместиха от фитнеса в ресторанта. Там те измениха изцяло своя характер – както качествено, така и количествено. Коста заряза тренировките за гърди и започна да работи много здраво за корем и задни части. Малкото повторения с тежки гири бяха заменени от много повторения с лъжици и вилици. Много скоро резултатите станаха видими. Когато закрачиха към олтара, коремът на Коста вървеше доста пред него и на големина не отстъпваше (само по качество и съдаржание) на корема на Ваня, бременна в седмия месец.
