My Wonderful Istanbul*

Съвършеният ден в Истанбул, сглобен от мен като преживяване, изглежда така: хотелски апартамент с гледка към Босфора, брънч на открито в прочутия gazebo ресторант на Ciragan Palace Kempinsky, разходка в пролива с корабче, отбивка за баклава в Karakoy Gulluoglu (най-прочутият сладкарски цех на Турция), шляене пеш из историческия квартал Султан Ахмед и спускане до “потъналия палат” с подземните Цистерни (никога няма да ми омръзне да се връщам в тях), малко шопинг в Kanyon (няма такъв мол!), следобедно джезве-кафе на терасата на Кулата Галата, Tropical Magnolia масаж в спа центъра на Four Seasons Hotel Istanbul at Bosphorus, обилна рибна вечеря в Park Fora и накрая – купон в Reina, един от най-популярните нощни клубове в цяла Европа.А призори - шкембе чорба и айран в някоя Lokantasi из сокаците на никога-не-спящия квартал Ортакьой, за да се върне във вените ми животът.

Защото Истанбул е и това. Мегаполис на две морета, на два континента и с безброй лица - шарен и шумен, лъскав и олющен, хаотичен и магнетичен, най-живият със сигурност в Европа град.

Пътят към Истанбул

Не случайно споменавам Karakoy Gulluoglu като задължителна спирка. Баклавата и кадаифът в безброй варианти - с шам фъстък, с орехи, с фурми - са една от емблемите на Турция. Производители – бол, но няма по-известно и ексклузивно място от

магазина на сладкарите Gulluoglu в Каракьой

на хвърлей от доковете в подножието на Галатската кула. Запазената фамилна марка Karakoy Gulluoglu датира от 1820, а сиропираните шедьоври на главния й магьосник Надир Гюллу се продават от 64 години насам единствено в сладкарницата му в Каракьой и никъде другаде. Затова арабски шейхове и руски новобогаташи пазаруват оттук в промишлени количества и си тръгват за вкъщи направо с тавите. Предприемчивият майстор и екипът му правят различни модификации на традиционните сладкиши, за да угодят и на по-придирчивите клиенти, загрижени за здравето и теглото си.

Техен патент е, например, т.нар. “медибак” - лека баклава със зехтин в средиземноморски стил, със соево брашно, ниско съдържание на сол и добавени омега-3 мазнини. Предлагат и “колбак” – баклава от безглутеново оризово и царевично брашно, печена и дори съхранявана отделно от глутеновите си посестрими. Диетичната “хурмабак” пък е подсладена не със захар, а със 100-процентов сок от фурми, портокалови кори и канела. Тук можете да намерите дори баклава с шоколад и всякакви неочаквано добри комбинации. Адресът е: Rihtim Str., Katli Otopark Alti, Karakoy.

Вкусните тайни на турската кулинарна столица
 

Другата емблема на Истанбул са пазарищата – във всичките им вариации. От Рибния пазар през Египетския базар на подправките до хиперлуксозните гигантски молове, изникнали като гъби тук през последните години. Че космополитният град на Босфора е Мека на търговията ние, българите отдавна си знаем – Капалъ чарши със сигурност е първият мол на Балканите. Но отскоро шопингът - като основна атракция и забавление за чуждите гости - е и държавна политика в Турция. Инициативата Istanbul Shopping Fest, която цели да смени публичния образ на града и да го превърне в културно-развлекателен център на света за няколко седмици, се проведе за трети път това лято. Обичайно по време на феста в

 

100-те истанбулски мола,

в по-малките магазини и в бутиците се пазарува с 50% намаление, а отстъпките за елитните турски лейбъли са дори още по-високи. Най-изкусителните промоции започват обикновено след 20 часа вечерта. Акцията обаче далеч не се изчерпва само с перфектни условия за шопинг маратон и tax free цени. Танцови шоута, ди джеи и жива музика – от джаз и чил аут до рап и хип-хоп, концерти на открито с местни и световни звезди, лотарии и щедри подаръци, улични паради, партита и ревюта съпътстват фестивала. Кулминацията е т.нар. Late Night Shopping: всеки уикенд един от най-луксозните търговски центрове като Kanyon, IstinyePark, Sapphire, Cevahir, Akmerkez, Astoria, Forum Istanbul, Metrocity остава отворен през цялата нощ. Пъстри вечерни шествия пък придават карнавална окраска на прочутата търговска улица “Истиклал” (до площад Тексим), известна като Седмото шопинг авеню в света.

Още един запазен знак на Истанбул е винаги прясната риба, която може да хапнете навсякъде. Особено добре я приготвят в Park Fora на брега на Босфора, а и изборът там е огромен – ще се уверите лично още на входа на ресторанта. Струва си да опитате специалитета им -маринован лаврак - наред с другите мезета с морски дарове като пълнени миди, морски охлюви, октопод, сепия и калмари на грил. Видовете риби и начинът им на приготвяне са наистина безброй – освен пържена и на скара, в сол, в тесто, на пара, в сач и като каварма. А прекрасният изглед от терасата към отсрещния азиатски бряг перфектно допълва вечерята.
 
Галата като Вавилон

Да отседнеш в покоите на султански дворец край Босфора изглежда днес като желание, изпълнимо само с помощта на Аладиновата вълшебна лампа. Ако не беше Ciragan Palace Kempinski –

 

най-имперският хотел на имперския Истанбул.

Хотел, прочут в цял свят като място на шестзвезден лукс, светски блясък и ексклузивни персонализирани услуги. Тук прословутото турско гостоприемство се съчетава с безкомпромисното обслужване под лейбъла Kempinski. А спиращите дъха гледки към най-живописния град в Европа са фон на това специално преживяване, за което със сигурност не ви е нужно летящо килимче.

Някога на мястото на днешния Ciragan Palace са се простирали градините Казанджъоглу – от Бешикташ до Ортакьой. По време на т.нар. “период на лалетата” (1718-1730 г.), когато в Османската империя на почит били изкуствата, развлеченията, музиката и цветята, Ахмед III подарил тази земя на своя фаворит и зет – великия везир Ибрахим Паша. Той пък вдигнал тук “yali” (крайбрежна вила) за своята съпруга – султанската дъщеря Фатма. Господарката се прочула с паметните празненства в имението си под светлините на факли (ciragan – на персийски) и оттам идва името на днешния хотел. Той и сега е любимо място за пищни чествания от всякъв род и мащаб – от сватби и частни партита, през бизнес форуми и срещи, до международни политически конференции на най-високо ниво.

Преди да възвърне настоящата си слава обаче, дворецът Ciragan трябвало да познае столетия както на подем и блясък, така и на пожари и разушения. През 1834 г. султан Махмуд II решил да построи наново целия палат – сринал до основи и резиденцията, и манастира на братството на мевлевите (“танцуващите дервиши”) в съседство. Последователите на Мевляна Руми били преместени в друга yali край Босфора, а дворецът се сдобил с класическа фасада с 40 каменни колони и обзавеждане от изключително редки видове дърво. През 1857 г. новият султан Абдулмеджид на свой ред срутил сградата с намерението да вдигне на мястото й палат в западен стил. Останал си обаче само с желанието, защото скоро починал. Наследникът му Абдулазис довършил строежа през 1871 г., но в източен стил – с преобладаващи ориенталски и североафрикански архитектурни елементи.
 

 

Безценни врати със сложни дърворезби

и орнаменти датират от онова време. Една от тях се намира днес на показ в Берлинския музей, подарена от султан Абдулхамит II на германския император Вилхелм II, който буквално се прехласнал по красотата й. По онова време внасяли от цял свят рядък мрамор, седеф и порфир за реконструкцията на двореца. От 1863 до 1871 г. за строежа отишли над 2,5 млн златни лири. От 1876 г. нататък султаните заживели в съседния дворец Долмабахче – може би и от суеверие, че Ciragan им носи лош късмет заради преместеното някога училище на “танцуващите дервиши”. В Ciragan останал до смъртта си сваленият чрез преврат (от брат си) Мурат V, който бил страстен почитател на музиката и литературата.

През ноември 1909 г. Ciragan бил избран за домакин на знаменателно заседание на турския парламент. За да заблесят още по-ярко мраморните му зали, изложили там картини на Ремранд и Айвазовски от султанската колекция. Ала два месеца по-късно пожар унищожил почти напълно вътрешността на двореца, включително шедьоврите и антиките, както и книгите в библиотеката на Мурад V. Палатът пострадал сериозно и по време на Първата световна война – в края й бил ползван като база от френските военнополеви инженери. През 30-те години градините му се превърнали в стадион за футболистите от “Бешикташ”. А през Втората световна един армейски капитан унищожил гробището на “танцуващите дервиши” в подземията, докато копаел за злато. Още същата година Ciragan бил преотстъпен на истанбулското кметство, но едва през 1991 г. – след внимателна реставрация на старата част и дострояване на две нови крила – дворецът бил превърнат в суперлуксозен хотел.

Днес той разполага с 313 стаи и апартаменти. 11 от тях са в старата дворцова част – с отделен вход и с частен иконом 24-часа в денонощието. Друга екстра са трансферите с хеликоптер, скутер или лимузина. Атмосферата на курорт в сърцето на града е наистина удивителна тук. Покоят на околния Йълдъз парк, писъците на гларусите и живописните корабчета, кръстосващи Босфора, огромният отопляем външен басейн – всичко те кара да забравиш, че се намираш насред пулсиращ и шеметен мегаполис, какъвто е Истанбул.

Най-големият съперник на Ciragan е съседният Four Seasons Hotel Istanbul at the Bosphorus. Открит едва през 2008 г., той е един от най-класните хотели не само на Истанбул, но вече и на Европа - съвсем наскоро бе обявен от Travel & Leisure Magazine за най-добрия голям градски хотел на 2012-та (Best Large City Hotel in Europe). Представлява красив отомански палат от XIX век, известен някога под името Атик Паша.

Концепцията на Four Seasons за дом извън дома се усеща във всеки детайл - уютът тук е ненатрапчив, но и незаобиколим. Първото нещо, което посреща госта още с влизането му, е ароматът на живи цветя. Той го съпътства навсякъде и го инжектира с пролетно-лятно настроение, дори навън да е мъгливо и дъждовно (каквито са зимите в Истанбул). Обилието от свежи цветя е запазена марка на Four Seasons, както и внимателно подбраните дизайнерски предмети, които носят духа на епохата и на местната култура. Не е лесно да постигнеш в един голям, опнал се нашироко комплекс усещане за малък бутиков хотел. Но именно това се е случило тук. Интериорът е вдъхновен от екстериора – в него доминират като цветове лазурът, среброто и графитът, кореспондирайки удачно с отблясъците на Босфора отвън. Допълва ги прохладната свежест на бледия мрамор и на синьо стъкло.