“Образцов Дом” е интимно завръщане към корените на документалния фотограф Ясен Григоров. Илюстрирайки ефектите от дългогодишната сложна социално-политическа ситуация в България, той се изправя срещу чувствата си на антипатия към родната си страна през обектива на документалист, завръщащ се към среда, изпълнена със спомени от детството.
Фотографът напуска България с всеобхватно чувство на неудовлетвореност през 2017 г., за да преследва своя занаят и кариера в Лондон. През последните четири години срещите му с различни хора от цял свят и от всички обществени положения го вдъхновява да преосмисли и упрекне чувствата си на срам и предубежденията си около обществото, в което е израснал.
Този процес кулминира с завръщането му в регионите, където последиците от социално-политическия климат, от който бяга преди години, се усещат най-силно, за да изследва как хората живеят с реалностите на едно клептократично правителство в европейската държава, която последна се отвръща от комунизма.
Поредицата “Образцов Дом” е най-изявената творба на Ясен Григоров до момента, участвайки в множество онлайн изложби, включително “Hidden Histories”, с куратори In Conversation With, “The Rural” от Offspring PhotoMeet, “Exh 05” от списание Floorr, Photograd 2020 Graduate Showcase, изложбата на випуск 2020 BA Photography на Уестминстърския университет по улиците на Лондон, националната билборд кампания, представяща най-добрите творби от фотографския талант за 2020 г., с куратори Free Range, продуцирана от Clearchannel UK и може би най-забележително, спечелвайки 2-ро място в категорията аналогови творби в престижните International Photography Awards. През Юни 2021, проектът спечели трета награда в BECA Photo Award - най-големият фотографски конкурс в България.
Освен да представи творбата за първи път пред Българската публика, триседмичната изложба ще има за цел да стимулира дискусии и да задава въпроси на своите гости, с надеждата да контрибутира към значителна промяна в начина, по който българите се отнасят към националната си идентичност и селските общности. Тя ще бъде допълнена от поредица от сателитни събития, ще имате възможността също така да закупите авторски принтове, предоставяйки както оригинали, така и достъпни издания на показаните произведения на гостите си.
Вижте какво споделя фотографът Ясен Григоров в следващото интервю. >>>
От колко време снимаш и какво ти привлече в документалната фотография?
Започнах да снимам любителски с телефона си в гимназията, някъде около края на 2015 г. Няколко месеца по-късно купих първия си DSLR и започнах да се занимавам една идея по-сериозно. В някакъв момент нещо прещрака и осъзнах, че много би ми се искало да се задълбоча повече в полето и така се ориентирах към това да следвам фотография в Лондон. Началото на 2017-а ме приеха в Уестминстър и няма и три месеца след като завърших гимназията се оказах в Англия.
Интересът ми към документалната фотография се зароди, благодарение на много от материала, който изучавахме в лекциите си през първите две години от бакалавъра. Конкретно бях доста вдъхновен от творбите на артисти като Джеф Уол, Андреас Гърски и Том Хънтър. Смятам, че този тип проекти, които застават някъде на ръба между документална, табло и файн арт фотография перфектно представляват един от онтологичните парадокси на формата, а именно позицията на камерата като перфектният, обективен надзирател, превръщащ се в неизбежно субективен такъв, заради човешкият елемент.
Разкажи ни мотива зад този проект, в кой момент се запали искрата да го направиш?
Не знам, дали имаше конкретен момент, в който се запали искрата – по-скоро проекта бе един почти изгаснал въглен, който се съживи в рамките на последната година и половина.
“Образцов Дом” е, поне за момента, кулминацията на сантиментът ми към родното. Когато заминах, по много начини аз се отрекох от България – беше ми втръснало от липсата на толеранс, от корупцията, от посредствената култура и всяческия култ към абсурда. Виних самата нация и съответно българският манталитет за всички тези проблеми и изпитвах не малко срам от произхода си. През последните три години, не знам дали заради дистанцията, количеството перспектива, което придобих, живеейки в Лондон, или просто заради напредването на възрастта и съответно зрелостта си, но малко по малко започнах да поставям под въпрос тези си виждания и чувства и да прощавам.
Когато дойде време да предадем плановете си за финален проект в университета вече ми бе станало ясно, че исках да сътворя нещо, което въплъщава всичките тези чувства, промяната в мирогледа ми, както и проект, който е способен да информира не само хората тук, но и да напомни на хората у дома точно какви са последиците от цялата тази корупция и липса на емпатия. Съответно проследих произхода на семейството си до Българския северозапад и селата в района, включително селото, където като малак прекарвах летата си, и започнах да попивам сюрреалистичната среда чрез лентата.
Как се приема проекта извън България?
За момента, бих казал доста добре. Заради КОВИД, не ми се е отворила още възможност да го представя пред жива публика, но въпреки това проекта бе селектиран от няколко онлайн публикации и изложби – Offspring Photomeet, Source Photographic, Traia Photolab/Pinsharp Magazine, Photograd, Pupilsphere и други - съответно бих казал, че определено има интерес. Всеки човек, с когото имах шанса да говоря за “Образцов Дом” в рамките на последните няколко месеца, в това число и лекторите и съучениците си, се почувства докоснат от историята, която разказвам чрез проекта. Искрено се надявам да получа интерес и от Българската публика, тъй като в крайна сметка мисля, че тази творба малко или много им принадлежи – ситуацията, в която се намирам и връзките ми с “българското село” като пространство със сигурност са познати на голяма част от сънародниците ни.
"Образцов дом" представя една тъжна реалност. В момент, когато в България текат протести вече месец, имаш ли оптимистични очаквания за бъдещето тук?
Не знам дали има полза от оптимизъм в тази ситуация – реалността е, че само с добри пожелания и оптимизъм нищо не може да се промени. Много добре си спомням протестите от 2013-а година и след толкова много жертви, шум, манифестации, самозапалвания, пак се намираме тук след няма и десет години, протестирайки срещу същите хора. Можем да викаме срещу корупцията колкото си искаме, но докато средностатистическият българин продължава да я толерира в ежедневието си и да не се чувства социално и политически отговорен, винаги ще има кой да се възползва от него. България има нужда от нови лидери, с нови, прогресивни приоритети, и с адекватна, силна опозиция - не от псевдомафиоти, чалгари, бай-ганьовци и асортирани каратисти, пожарникари и джудисти.
Какъв щеше да е проектът ти и как би се казвал, ако решиш да представиш част от България, нещо, което те кара да с гордееш.
Не знам дали гордост е точната дума все още, но нещо, което намирам за изключително вдъхновяващо и свежо са всичките тези българи, било то в страната или извън нея, които реализират креативни и иновативни проекти – било то в полето на изкуствата, или не - макар всичките пречки, които биват поставени пред тях. Ако има едно нещо, на което животът ми в страната ме е научил, това е как да се справям с изпитания и несгоди. Повечето от хората в България не са толерантни към новото и различното, така че всеки, който успява да просперира макар неразбирателството и негативизма е герой в моите очи.
Представям си го като поредица от портрети, може би подчертани с минимален контекст – името на субекта, годината, професията и евентуално градът, последвани от няколко детайла на средата/работата им или пък не-позирани кадри в съответната среда. Заглавията ми винаги са нещо, което се сформира в процес на самия труд – например “Образцов Дом” произлезе от знаците, които фигурират като такъв ярък спомен в съзнанието ми, както и от очевидната визуална ирония между реалността и този идеал.
По какви други проекти работиш в момента?
Активно се старая да развивам комерсиалната страна на практиката си – набирам нови клиенти, работя върху маркетинга на арт принтовете и бранда си – YGREQ (Игрек). Иска ми се да продължа да работя с креативни, мотивирани хора, които са намерили или пък активно търсят призванието си. Тези истории винаги ме зареждат и вдъхновяват, което води до много приятни, естествени кадри и съответно щастливи клиенти!
В по-артистична посока, искам да реализирам изложба или поредица от такива за “Образцов Дом” – от самото начало си представях проекта в галерия и в момента, в който е безопасно да се съберем над няколко чаши вино ще се старая да го организирам – има няколко галерии в София, както и в Лондон които съм си харесал, сигурен съм, че ще има и други, така че стоите в течение!
Вижте повече от снимките в галерията по-горе.
