Всеизвестно е, че модната надпревара е голямa. С всеки следващ сезон дизайнерите се стараят да бъдат сред тези, които ще направят новото стилово откритие. С годините обаче тенденциите се променят и всяка следваща не изглежда като предишната.
Големите марки са вече добре установени в потребителското съзнание. Що се отнася до младите дизайнери – те се учат от големите, спазвайки актуалните правила в индустрията.
Тези, които през 1980 и 1990-те години налагаха тенденцията на големите лога и съразмерните емблеми, въвеждат нов тренд сред брандирането на дизайнерските стоки.
Съвременната мода вече не се римува с големите надписи GUCCI, YSL или FENDI на гърдите, а със сравнително дискретни знаци, загатващи марката.
Прави ли ви впечатление, че от няколко години CHANEL обозначава своите дрехи и аксесоари с все по-малко лого? Днес, френската луксозна марка залага на ненатрапчив брандинг – например на класическия модел чанта CHANEL, марката е маркирана със ситен надпис на закопчалката, а ако има лого, то се слива с цялостната визия на модела и е почти незабележимо.
Модните привърженици все по-малко желаят да парадират с марковия си гардероб. Предвид световната икономическа ситуация, днес е (почти) срамно някой да демонстрира, че има средствата, за да си купува луксозни артикули. Въпрос на етика.
Всичко започва през 1960-те години, когато висшата мода се демократизира и постепенно става достъпна за всички. Дизайнери като Габриел Шанел и Ив Сен Лоран преразглеждат смисъла на съвременния стил, основавайки своите prêt-à-porter линии.
Постепенно това, което не е било достъпно преди, се превръща в най-важен избор за жените по света. Затова и пазарът достига логичен апогей - все повече луксозни марки излизаха на международния пазар, разнообразявайки модния хоризонт със своите творчество и стил.
В така получилата се ситуация, за да могат да се различават една от друга, всяка една от модните компании залагаше на разпознаваемо и запомнящо се лого. Това е било необходимо, за да могат тези компании по-добре да се наложат на модната сцена и същевременно да се открояват от останалите. От потребителска гледна точка, хората са били щастливи от модния прелом и с гордост са носили дизайнерските си дрехи, без да обръщат внимание колко голяма е емблемата на избраната марка.
Докато на Запад обществото върви напред, у нас, на Изток, сякаш времето е спряло в онзи период, когато кредото бе “колкото повече, толкова повече”. С тази разлика, че съзнанието се променя. Няма нищо лошо да носим скъпи дрехи, това, което прави лошо впечатление, е хорската показност и отказ да следват световните модни и обществени течения. Това вероятно е следствие от твърде дългия период на всеобщо нямане, провокиращо в определени социални кръгове с новопридобити материални възможности, крещяща потребност за демонстрация.
Усещаме противоречието в напредъка, който е част от усъвършенстването на съвременната общност и начин на мислене. Като се замислим, не става въпрос само за мода, това е глобална източна тенденция, която докосва всяка друга сфера – икономика, политика, търговия и т.н.
Чрез модата можем по-лесно да разпознаем това разминаване. Несъответствие сред модерните общности, които уж вървят заедно напред. Илюзия. За съжаление, тук говорим за подсъзнателна нагласа, която малцина разбират.
Обърнете ли се към някой, чието облекло е обсипано с “безброй” маркови емблеми, все едно е пилот във Формула 1, и го попитате: “Защо облеклото ви е така брандирано?” – отговорът ще бъде подобен на “защото е модерно” или “защото ми харесва!”
В такъв момент минаваме на следващото ниво на размисъл, изключващо субективния фактор за личен вкус – живеем в достатъчно добре развити дигитални времена; в мрежата можем да следим информационния поток (почти) в реално време - как е възможно нещо, което е било модерно преди години, днес да се възприема като актуално в очите на някои хора?!
Отговорът е ясен и простете откровеността ни, но това е израз на цивилизационен комплекс, който е на обществено ниво и не води до нищо добро. Говорим за вид доказване – демонстрация на заможност, на благосъстояние, което обезличава личността и прави лошо впечатление.
Колкото и да е актуална поговорката, гласяща: “По дрехите посрещат, по ума изпращат”. Смеем да твърдим, че днес кредото твърди обратното.
Днес светът се нуждае от умове, а не от псевдо модни привърженици. Колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре. По този начин не само ще се издигнем в очите на околните, но и в тези на света, който е не с една, а с поне три крачки напред.
Дори и от модна гледна точка, няма значение дали дрехите, които носите са маркови или не – важното е как ги носите. Стилът е важен, а не марката, която ще изпъкне на вашите гърди, все едно е лого на супер герой.
Не се крийте зад дрехите си, те съществуват, за да подчертават истинското ви Аз – не да го определят.
Като се замислим, в настоящотото е по-модерно да носим тениски с послание, от колкото едно голямо CHANEL лого.
Днес не е модерно да сте CHANEL, FENDI или GUCCI – бъдете себе си.
