Никой не е съвършен. Когато става въпрос за отглеждането и възпитанието на деца обаче, много родители намират това твърдение за трудно приемливо. Истината е, че колкото и да се стараем да бъдем перфектни родители, не винаги съумяваме да останем на нивото, на което бихме искали да сме (или по-скоро си мислим, че трябва да бъдем). Друг е въпросът, че все ще се намери някой, който да обори и подложи на строга критика родителските ни умения. Тогава действително можеш да се объркаш. Всъщност не е толкова трудно да си добър родител. Достатъчно е да не си чак толкова строг към детето, нито пък обратното. Нужно е просто да бъдеш до него, когато то има нужда от теб. И да съумееш да намериш златната среда. Ето как:

 

1. Бъдете пример за подражание

Старайте се във всяко едно отношение да постъпвате правилно, като демнострирате добрина и съпричастност към околния свят, към хората и животните, към растения дори, и най-вече към самия малчуган. Важно правило е да не изпускате нервите си пред мъника и да не бъдете груб към хората. Детето е като попивателна. То ще подражава на всеки един ваш жест, начин на говорене, отношение към света и поведение.

5 неща, които не трябва да казваме на детето >>

 

2. Оставете децата да правят грешки

Това е може би най-голямото предизвикателство, пред което родителите трябва да се изправят. Не възпирайте децата от неща, които са си наумили да направят. Не правете постоянни забележки от типа на това какво е редно и какво не. Колкото повече повтаряте и налагате правила на поведение, толкова повече малчуганът ще се опитва да ги нарушава. Дайте му възможност да сбърка. Грешките са училището на живота. Ако постоянно тичате след детето си или пък не го пускате от ръката си от страх да не падне; ако постоянно го предупреждавате, че така не се строи кула, защото ще падне, или пък се страхувате да му купите велосипед без помощни задни колела, вие възпирате и забавяте темпото в неговото физическо и психическо развитие. Дори рискувате един ден да направите от детето си плах, стеснителна и несамостоятелна личност.

Стъпки към самостоятелност >>

 

3. Разообразявайте ежедневнието му

Давайте на малчугана да се занимава с колкото се може повече неща – отедите например в залата по спортна гимнастика, разнообразявайте ежедневието му с различни книжки за оцветяване, с разнообрази по-малко или повече сложни пъзели, извайвайте различни фигурки от пластелин, изобщо – запълвайте ежедневието на мъника с полезни и забавни игри и занимания, които ще оказват градивно въздействие върху развитието на неговите интелектуални способности и умения. Запознайте детето си с различните видове изкуства – купете му китара или барабанче. Ако имате пиано, научете го на гамата. Обогатявайте познанията и мирогледа на детето си с познанията си за природата и заобикалящия ни свят. Пък и не се знае откъде ще изскочи зайчето и към кое от всички предизвикателства, любопитното мъниче ще прояви особен интерес или дори талант.

Възпитание на емоциите и духа чрез изкуство >> 

 

4. Не бъдете прекалено строг и взискателен

Не налагайте всеки път собственото си мнение. Понякога детето има нужда от разбиране, изслушване и свобода на действията. Стимулирайте интересите и желанията му. Ако сте твърде строг, рискувате да вмените у малчугана си чувство на несигурност и неувереност в собствените му способности. А това, рано или късно, неминуемо ще рефлектира върху неговото бъдеще. Понякога в желанията на едно дете се крие много повече, отколкото сами сме очаквали. Не затваряйте сърцето си за тях. Разговаряйте колкото се може по-често с детето. Докажете му, че се интересувате от всичко онова, което го вълнува. Давайте на детето си по-често свобода на изява, без да означава това да му угаждате всеки път, когато той се опитва да се налага над големите. Правете всичко с мяра и разбиране.

10 сигнала, че детето ви е разглезено >>

5. Приемайте промените

Не се изненадвайте, ако малката Сара днес обожава да реди пъзели, а утре бяга от тях като от чума. Някои родители са склонни да си мислят, че има нещо нередно, когато настъпват подобни резки промени в поведението и интересите на децата им. В действителност те са част от израстването. Малкото мозъче се развива толкова бурно и интензивно, че едва ли в съзнанието на едно дете има място само за един пъзел или едно лего. Ето защо интересите на едно мъниче постоянно се менят, а всяка нова вещ, играчка или занимание предизвикват у него огромен интерес.