Мит №1: Не яжте жълтъците на яйцата
Яйцата са една от най-питателните храни на планетата, а техните жълтъци са най-хранителната част от яйцето. Проблемът е в това, че жълтъкът съдържа холестерол и погрешно се е смятало, че от него се повишава холестеролът в кръвта. Поради това съображение често препоръката е била да се ядат по 2-6 цели яйца на седмица, но без жълтъците. Много проучвания показват, че консумацията на яйчен жълтък в 70% от хората не повлиява на нивото на холестерола в кръвта. В 30% от доброволците яйцата и по-точно жълтъците повишават HDL добрия холестерол и променят LDL лошия холестерол в безвреден. Да се лишавате от жълтъка е абсолютно лошо нещо, което може да направите.
Яйцата са много полезни
Те са перфектната природна храна с качествени протеини, здравословни мазнини, витамини, минерали, почти всички хранителни съставки, от които тялото има потребност. Те съдържат холин, от който мозъкът има нужда, а 90% от хората се нуждаят от допълнителен внос. Съдържат лутеин и зеаксантин (мощен антиоксидант, необходим за очите), които понижават риска от очни заболявания. Предимства на яйцата са, че са евтини, лесни за приготвяне и с чудесен вкус.
Мит № 2: Не пийте пълномаслено мляко
Някои учени бяха убедени, че наситените мазнини са вредни и затова нискомаслената диета предпазва от сърдечни заболявания. Това беше официална здравна политика в света и в същото време затлъстяването и захарен диабет тип 2 неимоверно се увеличиха.
В най-голямото и най-скъпото изследване върху диетите от Women's Health Initiative върху 48 835 жени, разделени в групи - едната на нискомаслена диета, а другата на стандартна западна диета, след 8 години разликата в теглото е била само с 400 г без да има разлика в оплакванията от сърдечносъдовата система и развитието на рак.
Други изследвания посочват, че от нискомаслената диета се повишават триглицеридите и се понижава добрият холестерол.
"Нискомаслената диета е провалена", пише Крис Гунарс в Authority Nutrition.
Мит №3: Калориите са по-важни от качеството на храната
Истина е, че калориите са важни, но не означава, че постоянно трябва да бъдат калкулирани и съзнателно да бъдат отбягвани. Изключителното фокусиране върху калориите в хранителните продукти е една от най-големите грешки в историята на храненето. Важно е от каква храна постъпват калориите.
Протеиновите калории имат различен ефект от тези на въглехидратните и мастните храни.
Различните храни имат различен ефект за създаване на чувство за ситост. Човек има нужда от по-малко калории, за да се почувства заситен от яйца или варени картофи, в сравнение с бухти или сладолед. От високо протеиновата диета може да се повиши метаболизма с 80-100 калории за деня и значително да се понижи апетита и чувството за глад.
Различните хранителни продукти имат различен ефект върху хормоните и мозъчните центрове, които контролират навиците за хранене.
Мит № 4: Предпочитайте полиненаситени растителни масла за готвене
Широко се препоръчваше използването на растителните масла, които са с високо съдържание на полиненаситени мазнини, затова че понижават холестерола. Към тях се отнасят соево, царевично, памучно и олио от рапица.
Тези видове олио са вредни поради други причини. Те съдържат полиненаситени мазнини, но преобладаващите са омега-6. Човек има нужда и от омега-6, и омега-3 мастни киселини в определен баланс, който се нарушава, когато се използват само тези течни масла.
Поемането на омега-6, но без омега-3 мастни киселини улеснява възпалителните процес в тялото,
а възпалението стои в основата на на повечето болести. При използването им за готвене полиненаситените мазнини на високата температура се разграждат лесно. Растителните масла, които съдържат омега-6 мастни киселини са вредни, особено използвани за термично приготвяне на храната.
