Най-големият страх на една майка е лошото, което може да се случи с детето й. Със сигурност всеки родител би искал да поеме болката, нещастието и мъката върху себе си. Ако можеше. Когато дете се разболее обаче - не може. Не можеш да имаш висока темнпература вместо него, не можеш да съдъраш от кашлица собствените си гърди, не може твоят крак да е счупен... Можеш само да държиш детската ръка в шепата си. В някои болници в България обаче и това не може!
В 21 век, във време, в което се развива туризъм в космоса, в някои болници в България условията са такива. Снимките са от отделение по инфекциозни болести УМБАЛ “Св. Марина”, споделени от Кремена Кунева, председател на фондация "За доброто".
КОШМАР НА УЖАСИТЕ
От фондация „За доброто“ планират разпращане на писма към всички институции по казуса. Каузата на фондация е грижата за децата и създаването на дружелюбна среда за тяхното лечение и образование.
Всичко започва от продължителен престой в болнична среда, който мотивира Кремена Кунева да стартира кампания за ремонт на отделението, в което се е лекувала. В ядрото на проект "Зад оброто" вече стоят 8 дейни жени, подкрепяни от стотици доброволци и дарители. Вдъхновени от постигнатите резултати, инициаторите и участниците в "За доброто" събират средства и с личен труд ремонтират отделения в тежко състояние и на други места.
И ако снимките от болницата във Варна ни идва да крещим от ужас и мъка, има други, които показват как може да изглежда една детска болница, предлагаща добри условия, ведра обстановка за малчуганите.
"На брега на Дунава се събира доброто, и то в огромни размери. И не, никак не е силно да се каже, защото буквално е така. Променя се не само средата, променят се хората, лицата, чувствата, отношението, всичко!
Трудно се предава с думи какво представлява една такава промяна за хората, които отдавна са загубили надежда, че е възможна. Трудно се предават думите на децата, които не искат да ги изпишат, защото искат да останат още да поиграят. Трудно се предават думите, през сълзи, на майка, която казва “7 дни беше с температура, много ни беше страх, а вчера като ни преместиха тук, нещо сякаш се случи! Тя се усмихна, стана, докосваше рисунките, викаше от радост и не знам… не знам дали в случайност или не, но температурата спря! Няма вече!”
"Трудно се обяснява какво е прегръдка на лекар педиатър с 51-годишен стаж, който казва “върнахте ми надеждата”.
Трудно се обяснява как цял един град сякаш пак се обединява в нещо по-голямо от различията и бита на трудностите.
Трудно се обяснява какво е да чуеш “Ние мислехме, че няма да пазят, но е точно обратното! Не само, че пазят, а се грижат и си помагат едни други. Родители, лекари, сестри, деца стават на една страна. Наистина не вярвахме, че една такава промяна носи толкова много след себе си!”
Трудно се обяснява. То само се усеща. А усещането е, че си на прав път и връщане няма."
С тези думи преди време Kремена Кунева сподели снимки от завършен проект, в който е участвала фондацията.
Какво можем да направим, за да осигурим релевантно болнично лечение за децата си? Единственият отговор е - да бъдем активни!
Съвети за здраве от Ади и Милен Цанови
