Милите книжки от нашето детство!
Всички толкова ги обичаме и си спомняме за тях с онази радостна носталгия – отзвук от миналото на нашите мечти. Книгите от детството са ни завладявали с приключенския си дух, с безграничността и многообразието на фантазията, с полъха на исторически геройства и рицарски подвизи.Омагьосвали са сетивата ни с уханието на джунглата, с рева на пустинния лъв, с тътена на морската стихия. Пленявали са сърцата ни с нови за детската ни душа вълнения и пориви.
Ако сме успели да съхраним до днес възхитата и възторга от чудесата, струящи от пожълтелите странички на детството; ако непокътнат, споменът за приключенията на Лукчо, Пинокио, Пипи или Ян Бибиян продължава да ни вдъхновява и кара да мечтаем – всичко това може да означава само едно, а именно, че не сме изгубили най-ценното в себе си – Детето.
Пипи – кой не е чувал за нея!
Събрала в себе си бленуваните от всяко дете сила, волност, въображение, вярност, приятелство и обич, тя остава любимка на няколко поколения малки и пораснали деца.
Питър Пан – хлапето, което не иска да порасне
подобно на всеки един от нас, който би искал да се завърне към детството си и да остане там. Момчето, което може да лети, винаги е имало и ще има съкровено място в сърцето на всеки, разгръщал страничките с неговите приключения.
Пинокио – безгрижното дървено човече,
което трябва да премине през безчет несгоди и перипетии, за да заслужи човешко сърце и душа. Метафора на старата истина, че неволите и мъките облагородяват и ни даряват с най-ценното – човещината.
Голямото и най-трудно приключение
да си изгубен сред морската пустош, ползата от познанията и величието на човешкия дух, преодолял изпитанието на самотата, ни внушават уважение към образа на Робинзон Крузо, изваян от Дефо, и останал завинаги в съзнанието ни.
Гандалф, Фродо, Билбо Бегинс, Арвен...
На 13 години за първи път се срещнах с хобитите и елфите от "Властелинът на пръстените". Книга, която погълнах на един дъх и за която малцина у нас бяха чували, а още по-малцина бяха чели. Да се потопя в света на Толкин беше едно от най-приказните и незабравими преживявания. Затова не мога да я подмина. Вечните екзистенциални идеи за борбата между доброто и злото, за силата на любовта и приятелството, за величието и мъдростта на сътворението, поднесени така реалистично и завладяващо, неминуемо рефлектират в съзнанието и мирогледа на малки, по-големи и най-големи.
Книгите от детството ни, подобно на вълшебния амулет ЗЛАТИН
от "Приказка без край”, са бариерата пред Нищото. Нищото, заплашващо да погълне приказната страна Фантазия, а с нея и цялата ни действителност.
Е, кой родител не би посегнал отново към тези мъдри изворчета, но този път, за да сподели тяхната жива вода с рожбата си?!
