Като гражданин, като родител, като майка, с наближаването на първия учебен ден се засилва и притеснението ми как детето ми ще успее да се предпази от устремените коли по пътищата. Разбира се, тревогите ми и през останалото време са големи, но с настъпването на септември и учебната година, се изострят още повече.
Бързащи за работа и изнервени от натоварения трафик хора. Пешеходци, гледайки да спестят разстоянието до пешеходната пътека само и само по-бързо да пристигнат до мястото, за където са тръгнали. А това си е чиста проба хазарт, в който може да се окажем в губещата позиция!
Как да предпазим и да съхраним живота на децата ни, докато пресичат опасни и натоварени улици?
Продължава >>
През цялата година не спирам да говоря на сина ми как и какво е редно да прави, когато излезе извън дома. Предполагам, че това го прави всеки родител.
Хубаво е по ученическата чанта да сме сложили светлоотразители. Така ще улесним шофьорите на пътя да виждат по-добре децата ни особено зимно време, рано сутрин или прибирайки се вечер от училище.
Дори един е достатъчен. Има ги в най-различни форми – мечета, човечета , пеперуди и др. Това е идеално за малките ученици, при които все още вие сте доминантът и може да наложите мнение. За съжаление трудно ще го приложите при по-големите, като например моя син ( 7 клас), който би ме изгледал изпепеляващо, ако посегна да сложа светлоотразител мече на чантата му. Тогава вариантът е един - да говорим, да не спираме да говорим и да се опитваме да обясним как и какво е нужно да направят, за да предпазят живота си на улицата.
Редовно напомням как пресичайки натоварена улица на регламентирана пешеходна пътека е задължително преди да пресече да спре! Изключително внимателно да се огледа независимо от предимството му като пешеходец, да вдигне ръка, което пък от друга страна служи и като предупреждение за шофьорите, че има пресичащ улицата човек.
Ще отправя и искрена молба към водачите на превозните средства >>
>>
Когато видите пешеходна пътека, спрете – огледайте се и, ако няма пресичащи хора - тръгнете! Неправилно е чак в движение да се огледате, защото след това може да е трудно да спрете. Белята става за секунди! Убедете се, че няма пешеходец или тичащо дете, отскубнало се неволно от ръката на майка си.
Като се замислим животът е толкова уязвим, а смъртта почти винаги е нелепа. За съжаление не можем да заключим живота си в сейф и да го предпазим. Но за това пък имаме съзнание, което трябва да обучим и възпитаме, за да се съхраним здрави и невредими.
Родители, учители, граждани, медии, власт, не бива да спираме да показваме, казваме и възпитаваме съзнанието на младото поколение за културата и правилата на движение по пътищата.
"Войната по пътищата”... по-точно казано от това изречение няма. Това е глобален проблем, който трябва да обедини всички, за да бъде решен. Не бива да се нападаме и обвиняваме поотделно, кой какво не е свършил и не е направил.
Държавата гражданите - гражданите държавата! Проблемът е общ. Колко хора са загубили близките си – много, страшно много! Докога цифрата от катастрофи и пътни инциденти ще бъде болезнено огромна?!
С малко отклонение, но по темата ще ви споделя, че и аз като повечето хора разпалено обсъждах темата с моя брат, внимателно го слушах. Едва ли има по-подходящ човек от пилот към военно-въздушните сили, който е напълно наясно с високите скорости. Слушах с интерес и попивах казаното, което беше много логично и вярно:
"Всичко е до съзнанието ни. Всички мислят, че като се сложи глоба от 300лв., няколко камери и се ограничи скоростта до 30 км., проблемът ще се реши. Донякъде, разбира се, помага, но далеч не зависи само от това. Докато не започнем ежедневно да се учим как да се държим разумно и културно на пътя като шофьори и пешеходци, докато повечето хора не спрат да мислят, че пътят не е летателна писта, където задължително трябва да вдигнеш минимум 250 км, за да отлепиш самолета, "войната по пътищата” ще продължи. Проблемът е много сериозен и когато стане инцидент всички започват горещо да обсъждат колко е страшно всичко, което се е случило, пак се организират кампании, но за съжаление след три дни всичко отново затихва. Чуват се хиляди мнения как трябва да се вземат сериозни мерки, съдът да осъжда нарушителите строго. Колко обаче са тези, които се замислят, че трябва да се предотврати самото стигане до съд, защото това вече е знак, че се е случило най-лошото – жертвата е налице! Мащабно мислене, обучение, стратегия, възпитание още от най-ранна детска възраст - това би намалило процента на жертвите и ужаса по пътищата, който почти всеки втори е преживял.”
Замислих се и осъзнах след разговора ми с него, който продължи с часове, че светлина в тунела има. Да прегърнем и спасим човешкия живот! Колко ли хора вече имаха стратегия, идеи и готови решения за предотвратяване на този коварен проблем. Само трябва да им се даде възможността да го предложат на правилното място, после да се приложи – тук властта трябва да помогне безрезервно и съвестно да се изпълни от всички нас!
Нека всички бъдем внимателни, защото във всяка една минута пресичат хиляди деца и едно от тях е нашето, а в този момент ние разчитаме на съвестните водачи да запазят живота му!
А това, което аз мога направя е да Ви пожелая една по-добра, усмихната и безаварийна учебна година!
