Тук ще прочетете емоционалната изповед на една майка, загубила най-ценното - животът, който носи. Публикуваме разказа на Мария от "40 седмици - Пътят на едно дете", за да дадем кураж на жени в подобна ситуация, да ги накараме да се почувстват разбрани.
“Много добре си спомням момента, в който се случи. Спомням си и датата, никога няма да я забравя. Колкото и да съм силен човек, това бебе имаше име, което му бяхме измислили и го наричахме по този начин. За мен винаги тази дата ще бъде рождения ден на това дете, без значение, че няма да го празнуваме заедно с него.
Първият момент, в който усетих, че нещо не е наред, беше около седмица преди случката. Тъй като аз вече съм раждала, била съм бременна. Аз съм много сензитивен човек и ми стана ясно, че нещо не е както трябва. Имах болки в корема и кръста, нещо което не е типично за бременните жени, специално тази болка. Ходих, разбира се, на два прегледа един след друг и докторите ме увериха, че всичко е наред. Една седмица след тези прегледи усетих страшна болка в коремната област и в кръста. Усетих, че ми изтичат водите, минала съм и през това веднъж вече. Не се паникьосах, дори през нощта мислех дали да не отида в спешното сама, буквално взех ключовете за колата, седях, чудих се дали трябва да отида. Осъзнах, че няма какво да направя в тази ситуация, бях сигурна какво се случва. Реших да изчакам няколко часа.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
На сутринта, освен че бях сигурна, че са ми изтекли водите, имах и кръвотечение, което също не е типичното за бременна жена в 20-а седмица. Взех ключовете за колата, без да казвам на мъжа си, по най-бързия начин стигнах до болницата. Много съм благодарна на докторите, тъй като веднага ме приеха по спешност за обстоен преглед и установиха това, за което и аз бях сигурна, че се е случило.
Водите ми бяха изтекли, но бебето все още имаше пулс. В момента, в който чух пулса на бебето, реших че има надежда. Директно ги попитах дали е нормален този пулс, казаха ми “да”, не ме излъгаха. Но наистина с напълно изтекли води, нямаше как да се продължи оттук нататък. Вече бях напълно наясно, че състоянието ми е сериозно, когато докторката, която ме преглежда, повика за второ мнение шефа на отделението. Двамата се погледнаха и д-р Тодоров просто каза: “Ти изобщо не трябва да си вкъщи, трябва да бъдеш в болницата”.
Тогава вече ми стана ясно, че положението е много сериозно. Станах, съвсем хладнокръвно и попитах какво следва оттук нататък, каква е процедурата. Обясни ми, че трябва да остана в болницата задължително, да ми направят прегледи и изследвания, тъй като е важно аз да бъда добре. И реших, че е време да се обадя на мъжа ми, да му кажа. Отново не му казах по телефона, той беше в работни срещи, помолих го да ги отмени и да дойде. В момента, в който пристигна, му казах. Първият въпрос, който той зададе на докторите, беше аз дали съм добре. За него това беше най-важно. Той също е много силен човек и осъзнава, че тези неща се случват. Каза, че не може да си позволи да ме загуби и че преди всичко държи аз да бъда наистина напълно добре.
Вярвам, че всичко, което ми се случва в живота, ми се случва с някаква цел. Вярвам, че неслучайно съдбата ме е срещнала с мъжа ми, че неслучайно имам това страхотно семейство. По един или друг начин човек си заслужава и хубавите и лошите неща, които му се случват в живота. И определено това са препятствия, които ни се случват, за да си дадем сметка какво можем да понесем и какво не.
Тази загуба на бебето ме направи определено по-силна, по-мъдра – не знам, но съм още по-убедена, че искам да имам три деца, това няма как да се промени, въпреки тази ситуация. Осъзнавам още повече колко държа на семейството си и дори, че съм още по-силна, отколкото аз съм си мислела, че мога да бъда."
Епизода с Мария може да гледате в btv.bg
Други материали по темата
