Лайф коуч Александра Саздова с ценни съвети как децата ни да ходят на училище с желание

„Ние невинаги знаем кое е най-доброто за тях и невинаги знаем повече от тях”, казва специалистката и майка на две деца

Щом настъпи месец септември, учениците са на път да се разделят с любимата ваканция и отново да се върнат в клас. За някои деца 15 септември е денят, в който за първи път ще прекрачат училищния праг. Вълненето за тях и родителите им е неизбежно, породено от многото неизвестни, с които предстои да стартират новото начало в живота си. И страхове, разбира се, има и то не само за първолаците и семействата им, но и за порасналите, на които им предстоят матури, както и за завършващите осми и дванадесети клас и са изправени пред пореден избор за бъдещето си.
За всичко това говори Александра Саздова, която е лайф коуч – личен треньор и работи с различни методи с хората, за да използват собствения си ресурс за постигане на целите си. В началото на лятото Александра Саздова подари на абитуриенти безплатни консултации с нея, за да им помогне да намерят своя път. Голяма част от зрелостниците се възползваха от този неин подарък и признаха, че това е бил най-правилният им избор. А признанието на Александра Саздова е, че целта на лайф коуча е да предизвика хората да създадат най-добрата версия на себе си.
„Завърших Академията на НЛП у нас и имам сертификат от The Society of Neuro-Linguistic Programming Richard Bandler – представя се Александра Саздова пред Ladyzone.bg. Професионален НЛП коуч съм, НЛП практика, НЛП мастър практика, преминах обучение в InnerSelf Academy с хипноза и хипнотерапия. Успешно работя с хора, които щастливо поемат по пътя на успеха.”
Като майка на две деца, специалистката споделя и своя личен опит.

Снимка: Личен архив

Г-жо Саздова, за какво хората обикновено се обръщат към Вас и успявате ли да им помогнете?
Всеки човек носи със себе си собствените си проблеми и притеснения. И те са напълно различни едни от други. Ако трябва да обобщя главните причини да потърсят консултация, то те са: кариерно развитие, семейна среда, отношенията между мъжа и жената, както и връзката и отношенията на майката с децата. Когато човек дойде за консултация, той е със собствените си вярвания и разбирания за нещата. Моята работа е да дам нов поглед над тях, да погледнат от друг ъгъл и сами да открият отговорите си. Успявам да ги накарам да се замислят дали това, което смятат е толкова чисто и истинско или би могло да бъде видяно по по-различен начин, така както може да бъде по-приемливо за самите тях и да живеят пълноценно, без излишни притеснения и разочарования.

През май тази година започнахте инициатива за безплатни консултации с абитуриенти. Какви са най-честите въпроси към Вас от зрелостниците, предизвикани от тревогите им, и какви са начините да ги преодолеят?
В интерес на истината, зрелостниците, които се свързаха с мен и консултирах, знаеха какво искат да се случи в живота им занапред, но не знаеха точно как да го постигнат. Направихме годишен план с ясни стъпки и цели за постигане. Тези, които са объркани и нямат посока, в която да поемат, трябваше първо да си поставят цел. Това е моят съвет към всички. Когато имаш цел, вече знаеш посоката. Имаше деца, които искаха да започнат веднага работа, да съберат средства за стартиране на частен бизнес, други искаха да работят в голяма фирма и да взимат добра заплата. Идеи много, мечти също... Винаги в началото на всяка консултация, работим по въпроса как да постигнем дадена цел, какви ще са плюсовете и минусите от този техен избор. Лайф коучът задава правилните въпроси, за да може те да си отговорят правилно и да се замислят по реализирането на идеята си.

Снимка: Личен архив

Търсят ли Ви за съвети родители на първокласници и кога – преди децата им да се сблъскат с новото или едва след като са възникнали страхове и в тях, и в наследниците им от създали се обстоятелства?
Всеки родител е длъжен да обясни на детето си какво ще бъде новото нещо, което му предстои. Не смятам, че има родители, които са пропуснали този факт. Нормално е още докато детето е на детска градина, родителят да му говори, че от догодина ще бъде в първи клас. Още повече, че навсякъде питат детето на колко години е, и като чуят, че е на седем, следващото изречение е с възклицание: „О, ти ще си първолак!” Тоест детето е подготвено, че отива на училище много преди да постъпи там. Кога търсим зъболекар? Когато ни заболи зъб. Но малко са хората, които ходят на профилактични прегледи. Така е и с психологията, коучинга и всичко останало. Рядко търсим предварително консултация, което не би трябвало да е така, тъй като всички знаем, че добрата подготовка, предотвратява посредственото представяне. Тоест, ако ние сме подготвени за последствията от неблагоприятното развитие на приемане на детето, на училищния процес, може и да успеем да ги предотвратим предварително.

Може ли да разпознаем и по какво, че детето тръгва с нежелание на училище и как да постъпим? Дайте няколко съвета!
Децата са директни и в повечето случаи заявяват, че не желаят да ходят на училище. Една от причините е, че това е непознато действие за тях, а всички знаем, че непознатото е най-страшно. Колкото и да им описваме какво е в училище, те трябва да се убедят сами. Децата, които не казват директно, че не искат да ходят на училище, сутрин започват с най-различни физически симптоми, като например: „Боли ме корема, гади ми се, лошо ми е ...” Може да се появи и психосоматика, тоест детето в нежеланието и притеснението от училище, сутрин преди да тръгне или пред самото училище да започне да повръща, да го боли корема и т.н. Психосоматиката е, когато психиката разболява тялото. И това е едно много често срещано явление. Родителите смятат, че децата го правят нарочно, но това не е така. Всичко това е преодолимо, стига родителят да бъде търпелив, колкото и трудно да е. Ето и няколко съвета към родителите:
- Обяснете на детето, че започва нещо много хубаво в живота му. Ще се научи да чете, да пише, да смята, да рисува... – все знания, които ще му помагат да постига мечтите си.
- Кажете му, че ще намери нови приятели, с които ще играе в двора на училището.
- Както и, че там то ще спортува, ще пеее и танцува.
- Не го плашете с оценки!
- Имайте търпение, децата са различни, ако на едно му върви математиката, на друго ще му върви спорта. Не е правилно да сравнявате и унифицирате децата - всяко е индивидуална личност и не може да бъде като другите. Стимулирайте, поощрявайте, възхвалявайте детето, когато постигне нещо, но в рамките на допустимото.
- Научете го, че трябва да бъде самостоятелно, отговорно за действията си и че всичко, което прави, си е за него.
- Говорете му да приема различните деца и да им помага, защото светът е шарен. Както и че не с всички ще бъде приятел, но да пази доброто държание и комуникация.
- И, разбира се, когато открият проблем у детето, родителети да не се колебаят да потърсят професионална помощ, за да предотвратят по-сериозни състояния.

Снимка: Личен архив

Случва ли се в практиката Ви проблемите на децата да са породени от поведението и отношението на родителите им към тях и какви са начините и едните, и другите да се справят с това положение?
Разбира се! В повечето случаи родителите са прекалено изискващи към децата си, имат много големи очаквания, а когато децата не са готови да ги покрият, идва разочарованието и от двете страни. Децата се чувстват неспособни или неуспешни и това ги кара да се чувстват още по-зле. Веднъж неоценени от родителите и веднъж разочаровани от себе си. Родителите трябва да знаят, както отговорих по-горе, че трябва да имат търпение към децата, да ги подкрепят и разбират. Да знаят за техните нужди, притеснения и проблеми. Да спечелят доверието им и да им помагат в превъзмогването на новостите и всичко, което ги притеснява. Ние не винаги знаем кое е най-доброто за тях и не винаги знаем повече от тях, колкото и да мислим, че е така. И тук изрично упоменавам, че говоря за деца до около 14-15 години. След тази възраст те вече са изградили до голяма степен отношенията с родителите си, с приятели и учители.

Моралните ценности на деца и родители често стават жертва заради класови различия, стремеж към лукс и материални придобивки. Не са малко примерите, в които деца физически посягат на връстници, именно защото се чувстват недосегаеми. Има ли ли сте подобни казуси и успявали ли сте да извадите доброто от децата и родителите?
Тук роля играе родителят, неговото мислене и как той възпитава детето си. Не е редно да работим с децата, а с родителите им, разбира се, тук говорим за родителите на непълнолетните. Родителите са пример за децата си. Каквото им покажат това ще видят те за пример и това ще използват. Трябва да знаем, че всяко дете е отражение на родителите си и ако човек се държи с хората като равни, независимо какви са класовите различия, така ще се държи и детето в заобикалящата го среда. А това е най-добрият начин за успешна комуникация с хората. Социалните мрежи също влияят много върху тяхното мислене. Целият този изкуствен лукс, който инфлуенсърите постоянно наслагват на аудиторията си, като най-често това са нашите деца, ги кара да бъдат агресивни, да мечтаят за материални неща, в които няма нищо ценно. Работя с родителите по теми, свързани с децата. Класовите различия ги има, но съм на мнение, че всяко дете трябва да научи, че всяко направено от него деяние ще бъде върнато и си е за него, дали лошо или добро.

Снимка: Личен архив

И Вие сте майка на момче, което вече е ученик и на момиченце, което вероятно ходи на детска градина, така че и на Вас ви предстои отново да се върнете в клас. Какви са Вашите лични впечатления и на какво учите децата си, за да върви ученето гладко и с желание, а отношенията им с другите деца и учители да са добри?
Да, за мое щастие съм дарена с две прекрасни деца – момче в трети клас и момиче на почти 2 години. От личен опит мога да споделя, че първото дете е доста по-натоварено от всяко следващо. Очакванията винаги са насочени към него. Но в крайна сметка осъзнаваме, че нашите амбиции и желания не са желанията на децата. Когато моят син трябваше да тръгне първи клас, го подготвях – какво го очаква, какво ще се иска от него като ученик и т.н. Бях представила училището като нещо чудесно, каквото и всъщност е. Казвах му, че там ще се научи на много неща, ще намери приятели и всички позитиви, които носи тази среда. За мен оценките в училище не са най-важното нещо. И той го знае. Няма как да знае всичко и да може всичко! Искам да се старае, но не и да се престарава и притеснява от реакцията ни, ако не се е справил с даден урок. Отново го има чувството на нежелание отвреме на време, но в рамките на нормалното. Да не забравяме, че и ние сме били деца. Винаги, когато детето направи или каже нещо, си спомнете, че вие също сте били деца! Другото важно нещо е да уважаваме мнението им. Родителите трябва да разберат, че мнението на децата е важно, то трябва да се уважава, когато е здравословно за тях. Никой родител не е перфектен, важно е да се стараем да бъдем добри и да бъдем пример.

Успявате ли да извадите най-доброто и да насочите в правилната посока зрелостниците, които, излизайки от училище, са на кръстопът – накъде да поемат?
Успявам да ги накарам да си зададат въпросите, които са им нужни, за да открият целите си. В коучинга се фокусираме върху бъдещите възможности, откриваме ги и човек започва да се възползва от тях по най-добрия начин. След срещите ни пред мен и зрелостниците се откриват много качества, които те притежават и могат да използват в бъдещето си. Идват им идеи, които само трябва да осъществят правилно.

Отново на училище