Слънцето, макар и свенливо, напомни за себе си
Най-после от много дни насам то благоволи да покаже златистото си обаяние в пълния си блясък. Но понеже навън си е все още същата бяла и студена зима, аз си позволих да си помечтая малко за... лятото. Как ми липсваш, мило лято...?!
Къде сте мигове летни, слънчеви, незабравими?!
По бебешки бих казал: Хайде да не се халосваме! Всички знаем къде е лятото. На юг, разбира се – към Екватора, че и отвъд Екватора. Към Тропика на Козирога, та чак до Австралия. Но съм сигурен..., да, сигурен съм, че Лятото и Слънчо ще се завърнат при мен. Защото поетът е казал: "тъй върви светът".
Напоследък и в нашите ширини май се очертаха два сезона – зима и лято. Ще видим тази година Пролетта ще се весне ли или отново няма да се пречка много много и ще стори път на Лятото. Да отмине непредвидимата Баба Марта и ще сме наясно с метеорологията.
Аз, разбира се, бих искал да се срещна с Пролетта
"по друм от цветя и в колесница от лунни лъчи...", да стана свидетел на възраждащото се начало, на новата пъстра феерия от цветове и благоухания. А после..., после, когато кратката Пролет си отиде, аз няма да тъгувам много дълго. Защото ще дойде... Лятото.
Обичам Лятото! Обичам го!
Отминалото беше първото ми и пазя страхотни спомени за горещи дни и звездни нощи. Няма да забравя неспирните нощни серенади на неуморимите щури щурчета. Не е лошо човек в тези студени "тъжни тягостни дни" да сгрее "бедното си сърце" с топли видения и спомени, нали?
Представете си: Слънчо е в апогей – високо, високо!
Горещо е! Полъхва нежен планински бриз с лек намек за влажна свежест. Аз съм се изтегнал под двойна сянка – дебелата от огромния орех, и оранжевата от чадъра. На пет метра от "леговището" ми – бебешката количка, бълбука пенливата Бистрица. Едновременно подканящо и сънливо-приспивно. Изборът е труден – плискане в сенчестото вирче или малко майчино млекце и час-два здрав сън...? В различни дни съм пробвал и двата варианта. Сега като се замисля нямам предпочитания. Всеки си има своята положителна страна и собствен чар. Май по онова време по-често си дремвах, но и сънищата ми бяха летни.
Не съм и сънувал дори,
че ще дойдат такива къси мразовити дни, когато да не мога да си покажа и нослето навън. Пък и веселбите покрай Коледа и Нова година вече са в историята. Не че мразя зимата, но за съжаление съм и още много мъничък, за да се кача на кънките или да се спускам със ски. Даже и шейната още не съм изпробвал. Сигурен съм, че следващата зима ще бъде по-весело. Сега, след като отминаха повечето зимни празници отново съм в състояние на очакване. Както знаете, очакването да се случи нещо, понякога е по-приятно от самото случване. Но пък аз съм дълбоко убеден, че пристигането на новото лято ще бъде изключително и изпълнено с мечтани събития:
Ще бъда по-голям, по-умен и стъпил здраво на краката си
Ще науча какво е да усещаш гъдела на боцкаща тревичка и мекотата на топлия пясък. Ще се сбъдне най-лелеената ми мечта - близката ми среща с морските вълни.
А най-хубавото е,
че благодарение на вечния кръговрат на живота, отново и отново ще се завръщам в прегръдките на Лятото!
Вашият малък мечтател Мишо :)
