Моргул и Куанта са поредните животни, на които астроложката Светлана Тилкова-Алена е дарител и осиновител. Всичко започва от любовта й към животните и едно отровено куче.
Светлана Тилкова - Алена е един от най-дългогодишните дарители и осиновители в Софийската зоологическа градина. Вече 25 години дарители и осиновители се грижат за животни в Софийската зоологическа градина. Четвъртвековният юбилей на добротата бе отбелязан в Kъщата на големите котки.
Дарителската програма на зоопарка събира хора, които с желание и любов правят много, за да се чувстват животните по-близко до естествената си среда.
„Да стана осиновител ме подтикна новогодишна драма в семейството ни - отровиха нашето куче. Разкошна и огромна южноруска овчарка. Страдахме месеци наред безутешни, защото той беше част от нашето семейство и го бяхме взели само на 40 дни. Загубихме желание да си взимаме домашен любимец и д-р Иванов, тогавашният директор на зоопарка, ни предложи да осиновим животно", споделя тя.
На 3 април 2004 г. преди осемнадесет години д-р Иванов й връчва първия паспорт на осиновител на красавицата Беси, евроазиатски рис, пристигнал от далечния Екатеринбург.
След това от Канада пристига Арес - мъжкият рис и партньор на Беси. Двамата създават Арби, първото рисче в България, родено в зоопарк. Наскоро семейството любими на Светлана Тилкова-Алена рисове стигнало края на земния си път.
"Сега съм осиновител на новото попълнение рисове - Моргул и Куанта", уточнява Алена, която не може да остави сърцето си без любов и грижа.
"През 2004 година случайно научихме за спасено мече в резервата Кормисош, което отидохме да видим. След известно време то почина и аз изстрадах и него, защото беше млад мечок. Тогава пак д-р Иванов ни се обади и каза, че знае колко ми е мъчно, но има шестмесечно мече от зоопарка в Стара Загора - ако искаме, можем да го осиновим."
Така стават родители и на Антоний (Тони). "Идваме по няколко пъти в годината, носим храна на нашите питомци. За рисовете и мечо - пилета, а за мечо Тони специално приготвях три пъти в годината печени ябълки с мед и сметана, а той, докато беше малък, обичаше да ми бърка по джобовете и да търси сладолед."
Планира да продълат с осиновяванията и за в бъдеще.
"Както ние обичаме тях, така и те обичат нас, без скрити помисли.“
