Като собственик на един или повече домашни любимци неизбежно ще се окажете в ситуацията да се наложи да се сбогувате с някои от тях в даден момент. Въпреки това някои стопани се оказват неспособни да бъдат в последните момент до любимото си животно, което е прекарало целия си живот с тях. Редакторката на PETBOOK Луиза Щофлер обаче смята, че е задължение на всеки стопанин да бъде до домашния си любимец дори в тези последни негови мигове. Според нея всичко останало е чист егоизъм. Тя търси за коментар и ветеринарна лекарка, която предоставя допълнителни съвети от ежедневната си професионална практика.

 

95 процента от домашните ми любимци са мъртви. Припомням си този факт отново и отново. Защото за нас, хората, животните са само краткотрайни спътници в живота ни. От друга страна, ние сме всичко, което те познават и ги съпътстваме през целия им живот. Котките и кучетата ни се доверяват, имат връзка с нас, обичат ни. Зайците, морските свинчета и птиците също се привързват към нас. Когато дойде решението да ги приспите, те се чувстват болни. Те се нуждаят от нас.

 

Нелечимо болно животно, което е зарязано само в стерилна стая

Представете си следната ситуация - котка на 15 години, страдаща от неописуема болка и нелечими заболявания, е оставена в стерилна стая с плочки. В началото е съвсем сама, студено й е. Изведнъж се появява човек, който й помага, но когото тя не познава. След това идва друг човек. Хората й говорят нещо. Тя не разбира какво се случва. Тя търси своя свопанин, търси вас. Със сърцераздирателно мяукане. Тя не разбира защо е тук.

 

Но собственикът й просто не идва, тя е изоставена и затваря очи за последен път - объркана, изоставена, сякаш забравена. И сега питам: Защо собствениците причиняват това на обичаните си домашни любимци? Само идея за това ме кара да сънувам кошмари.

 

„Да оставиш животното само, докато го евтаназират, е чист егоизъм!“

Така че за мен е абсолютно изключено да оставя животното си само, когато е време да го приспя завинаги. Мисля, че това трябва да се разбира от само себе си. Извинения като: „Не искам да виждам това“, „Страхувам се от това“ или „Искам да го помня живо“ винаги остават за мен извинения, които възникват от неспособността ни да се изправим лице в лице със смъртта.

В момента, в който ние като стопани трябва да се сбогуваме с животните си, ние им дължим нещо. Имат нужда от нас дори в най-трудния час. Да оставя животното само, докато го приспиват във ветеринарната клинина, в моите очи не е нищо повече от чист егоизъм.

Да вземем за пример моята котка Минка. Всеки път, когато я водех на ветеринар, бях до нея. Аз бях последното нещо, което видя, когато я кастрираха и първото, което видя, когато се събуди от упойката. Бях и последното нещо, което виждаше, когато заспиваше всяка вечерт, и първото нещо, към което протягаше лапите си сутрин, за да получи първото гушкане за деня. Въпреки че ми беше невероятно трудно, аз бях и последното нещо, което видя, когато напусна този свят. Абсолютно й дължах това!

 

Трябва да бъдем силни до последно за домашните ни любимци, когато имат най-голяма нужда от нас

 

 

Не разбирам това и се чудя дали някои хора си казват: „Чувствам се зле, че животното умира. Сега собствената ми мъка е твърде голяма и по-важна за мен, за да бъда силен за няколко мига.“ Колко егоистично би било това?

 

В нашата култура за смъртта се говори много малко, темата се възприема като неудобна и отдалечена.

Затова попитах ветеринарка какво мисли по темата. д-р Ванеса Хердер, ветеринарен лекар и специалист по патология, казва, че евтаназията винаги е предизвикателство - с или без присъствието на стопанина.

"Някои животни са много по-спокойни, други са стресирани"

На въпроса дали смята, че е важно за болните животни и техните стопани да бъдат заедно преди евтаназията, тя казва: „Зависи много от ситуацията и връзката между собственика и животното.“

Има животни, които са в значителна степен по-спокойни и преживяват по-малко стрес, когато стопанинът им присъства.

„В тези случаи има смисъл стопанинът да е там, за да се сведе до минимум стресът на животното. Има обаче и животни, при които присъствието на собственика прави животното по-неспокойно", казва тя.

 

В тези други ситуации ветеринарната лекарка смята, че може да е в интерес на хуманното отношение към животните да помоли собственика да не присъства.

„Тук е важна подходящата комуникация между ветеринарния лекар и собственика. Други фактори включват дали евтаназията се извършва в среда, която в позната на животното или всичко е ново за него", казва тя.

Също така играе голяма роля колко болно е животното по време на евтаназията. Ако животното е под въздействието на много силни болкоуспокояващи и успокоителни, разбира се ще възникне въпросът за състоянието на съзнанието на животното по време на евтаназията. Това има голямо значение за мен. Животно, което вече не е в ясно съзнание, може да няма нужда да се възползва от куража, който искам да му дам.

Понякога всяка секунда е от значение

Според д-р Хердер при наличието на болести, при които решението за евтаназия се взема бързо и едва ли има време за подготовка за нея, най-важното съображение е хуманното отношение към животните, като тук всяка секунда е от значение.

 

Продължи да четеш