Жените често понасят допълнителни разходи, когато пътуват сами, не защото услугите за тях непременно са по-скъпи, а заради мерките за сигурност, които предприемат, за да ограничат риска от тормоз, посегателство или нежелано внимание.

Изборът на настаняване в централни райони, използването на такси през нощта и предпочитането на помещения, предназначени само за жени, могат значително да увеличат бюджета на едно пътуване, пише Би Би Си.

Тази тенденция все по-често се определя като своеобразен „розов данък“ върху пътуванията - допълнителни разходи, произтичащи не от пряко различно ценообразуване спрямо пола, а от необходимостта жените да предприемат повече превантивни мерки.

Показателен е случаят с журналистката Лорин Бозкурт, която късно вечерта в Лондон установява значителна разлика в цената на капсулите в хотел. Нощувката в общо помещение струва 41 евро, докато капсула на етаж, предназначен само за жени, се предлага за 52 евро. Разликата от 11 евро не осигурява по-голямо пространство или допълнителни услуги, а достъп до защитена зона, в която мъже не се допускат.

За много жени подобни разходи се превръщат в неизбежна част от планирането на пътуването. Те предпочитат хотели в централните части на градовете, които обикновено са по-скъпи, използват такси вместо обществен транспорт или пеши маршрути през нощта и избират помещения само за жени, дори когато съществуват по-евтини алтернативи.

Стефани Бойл, директор по комуникациите на британска организация, работеща за повишаване на сигурността при пътувания, определя явлението като „данък за избягване“. По думите ѝ жените променят поведението си превантивно, много преди реално да възникне опасна ситуация.

Проучване на организацията, публикувано през март, показва съществена разлика в поведението на мъжете и жените, когато пътуват в чужбина. 64% от жените заявяват, че не се прибират сами пеша през нощта, докато този дял сред мъжете е 43%. Повече от половината жени избягват квартали, които възприемат като опасни, в сравнение с малко над една трета от мъжете.

Сигурността променя бюджета

За опитната пътешественичка Джен Каарло, посетила повече от 50 държави, предимно сама, предварителното планиране на придвижването и избягването на рискови ситуации са се превърнали в неразделна част от пътуването. При пътуване с лодка в Панама тя избира самостоятелна кабина, за да не споделя спалното помещение с непознат. Решението обаче увеличава разходите ѝ със 100–200 долара, или приблизително 87–174 евро, над първоначално заплатената сума.  Друг пример е Джоди Хюз, която започва да пътува сама на 19-годишна възраст и посещава редица европейски и извъневропейски държави. Първоначално тя предпочита хостелите заради по-ниските цени, пише БГНЕС.

 

Опит във Флоренция обаче променя отношението ѝ към сигурността. След като приема транспорт от непознат мъж след употреба на алкохол, ситуацията се развива неблагоприятно. Оттогава Хюз систематично резервира помещения само за жени, независимо от по-високата цена. „Предпочитам да пътувам по-рядко и да поставям сигурността на първо място“, казва тя, като отбелязва, че в Европа стаите, предназначени само за жени, често са по-скъпи.

Търсенето определя цената според хотелските вериги

От европейската верига Generator Hostels обясняват ценовата разлика с икономическия принцип на търсенето и предлагането, а не с целенасочено ценообразуване според пола. Според говорител на компанията помещенията само за жени традиционно се радват на високо търсене, което се увеличава по-бързо от възможностите за разширяване на предлагането. Поради това по-високите цени са резултат от пазарната динамика. Стефани Бойл обаче отхвърля този аргумент, като подчертава, че сигурността не би трябвало да се превръща в конкурентно предимство или лукс, достъпен срещу допълнително заплащане.

Цената не е единственият разход

Пред BBC жени пътешественички разказват, че все по-често поставят сигурността и предвидимостта над спонтанността. Някои избягват определени дейности или места, които възприемат като прекалено рискови. За Джен Каарло финансовите разходи са само част от проблема. Според нея значително по-сериозно е психическото натоварване, свързано с постоянното оценяване на риска.

Това поведение показва, че разликата между мъжкото и женското преживяване при самостоятелно пътуване не се измерва единствено в стойността на билетите, хотелите или транспорта. Тя включва и поредица от решения, които жените вземат, за да намалят вероятността да попаднат в опасна ситуация.  В крайна сметка допълнителните 11 евро за защитена зона в лондонския хотел се превръщат в символ на много по-широк проблем. За част от жените това е цената на спокойствието - възможността да затворят очи след дълъг ден в непознат град, без да се тревожат за сигурността си.