Книгата на Е.Л. Джеймс "Петдесет нюанса сиво" излезе преди 2 години и се превърна в най-бързо продавания роман на всички времена! Оттогава до днес отчаяно се питам едно: "Ама защо?!?!"
В началото бе... любопитството. И любопитството уби котката*. А под котката разбирайте моя интерес.
Преди повече от година в продължение на седмици многонюансова корица с вратовръзка излизаше през минути в нюзфийда ми във Facebook, вплетена в Instagram-нати шезлонги, пътни чанти и голи дамски крачета. В същото време, заглавията във всички женски и не-само-женски сайтове, все още по света и вече и у нас, все едно отразяваха текущо повсеместно сезонно боядисване в безсезонно сиво, за което явно аз не бях разбрала. Така се наложи да разбера повече за "Петдесет нюанса сиво” и задоволих любопитството си с помощта на колежка, която, подавайки ми книгата, само каза: "Извинявай!". Моля!
Не съм скандализирана и не разбирам защо тази книга е определяна като "скандална" и "провокативна". С какво провокира?
*Англичаните използват тази приказка (Curiosity Killed The Cat), като предупреждение, че не бива да си пъхате носа навсякъде, за да не пострадате.
Със секс?
Сексуалната революция мина, замина и резултатите са налице, дори в най-консервативните общества, но може би не в най-консервативните мозъци. #оставка!
Секс има навсякъде – от рекламите на алкохол, през магазините за дрехи, до фишовете за заплатите (сещате се). Говорим, пием, обличаме и събличаме секс. Може би ако го практикувахме повече, нямаше да се впечатляваме толкова всеки път, когато четем как лицето на невзрачна студентка сменя четири нюанса на червеното, когато срещне с поглед сивите му очи.
Няколко секс урока от книгата>>>
Със садо-мазо?
Сексът не е табу не само на "мисионерско" ниво. Ясно е, че не всички мачкат сатена с "нестандартни" сексуални практики, но откакто се говори свободно за секс, на осведомения свят му е ясно, че нестандартното е напълно стандартно за някои хора. Какво е оригиналното на факта, че "той не прави любов или секс, а чука здраво"?
Ако сте чели "Професия проститутка" на Ксавиера Холандер, ще знаете какво имам предвид. Всъщност забравете тежката категория! В по-леката - "11 минути” на Паулу Коелю, е по-добър пример от това "скандално” издание.
С конфликта – млад, красив, богат и опитен изкусител избира млада, невзрачна и неопитна студентка за своя сексуална робиня, тя е съгласна, но мечтае да е богиня?
Играта на котка и мишка между двамата само в първия роман е 500 страници, при положение, че историята от него може да се събере сбито и доста по-привлекателно в не повече от 100. И си идваме на думата за...
Стила?
Чета ревюта на книгата из нета и разбирам, че хората се впечатляват от начина, по който е написана. Нямам нищо против. Всеки харесва различни неща. Аз обаче се чувствах като попаднала в чужд чат в Скайп. Все едно Анастейжа разказва дните си на приятелка в Скайп-а или на "милото дневниче” и тя/то отговаря с "И ти к’во? И той к’во? Ама наистина ли?"
Коментарите на героинята, от рода на "Това на глас ли го казах?” и "Отворих хладилника и извадих сок от боровинки" (по памет), просто не са моята чаша... сок.
