Срещнахме се с Мия Агова, за да разберем повече за проекта "Градски номади". В края на тази статия ще осъзнаете, че това е много повече от поредната социална инициятива, това е ход, водещ към един по-добър живот в България.
LadyZONE.bg: Как започна всичко?
Миa Агова: “Всичко – в сегашния формат на “всичко” – започна преди близо две години. Тогава се върнах в България покрай #ДАНСwithme. След 15 години „скитане” по света, най-после усетих, че моето място е тук [в България] и че е време да се прибера. Казват, че протестите бяха провал, че не постигнахме желаното, но за мен промяната е огромна. Тя се съдържа в съзнанието на хората , в солидарността, която се появи на площада, в това, че силата на гражданското общество се наложи и тепърва ще се налага във времето.
Макар че тогава все още не го знаехме, екипът на “Градски номади” вече беше започнал да се събира. С Елеонор Генова се запознах на протестите и моментално “щракнахме”. А с Йоана се запознахме в градинката на Свети Седмочисленици покрай кучетата ни – тогава Флашман [кучето на Мия] се разхождаше гордо с “#оставка” на гърба и Джоко, сетерът на Йоана, нямаше как да го подмине.
Трите бързо се “надушихме” – имаме сходно виждане, вярваме, че промяната започва отдолу, че тя зависи единствено и само от нас. Същевременно сме много упорити по душа и не пренебрегваме нередности – дейни сме и правим нещо по въпроса.
Една от нередностите, по които индивидуално “работехме”, беше невидимостта на бездомните. Всяка от нас помагаше с каквото може – с дрехи, лекарства, разговори... В един момент се оказа, че имаме много общи бездомни приятели. Затова решихме да обединим сили и да основем проект, чрез който да им помагаме по-ефективно, по-мащабно.
“Градски номади” се роди от разговорите ни с бездомните. Те са нашите консултанти – целият проект е изграден спрямо техните нужди и нагласи. Нашата роля е да “канализираме” всичко, което научаваме от тях, търсейки и намирайки мобилни решения за номадския живот.
Започнахме да се ровим и така открихме Грегъри Клоен и неговите мобилни микро-къщички, после и проектите за мобилни бани и перални Lava Mae, както и Orange Sky Laundry.
Обединихме ги под шапката на “Градски номади” като отговор на основните ежедневни нужди на бездомните (и всеки човек), събрахме се с Destructive Creation [на които Мия е голям фен] и творческо сдружение “Щипка”. Заедно запретнахме ръкави и както се казва: “the rest is history” („всичко останало е история” на английски език)
LadyZONE.bg: Колко време ви бе необходимо, за да изградите и лансирате „Градски номади”?
Миa Агова: "От една страна – години, през които сме си общували с бездомни хора. От друга – около два месеца от момента, когато взехме решението да започнем проекта до започването му, благодарение на микрогрант (на стойност 1950 лв.), който спечелихме от конкурса "Направи си сам" на "За Земята". Оттогава нямаме ясна преценка за времето – имаме чувството, че работим по “Градски номади” от поне година, а миналата седмица проектът навърши един месец от официалния си старт."
LadyZONE.bg: Как се роди името?
Миa Агова: "Името “Градски номади” се роди в един коридор, докато с Йоана нервно се разхождахме „напред-назад” преди среща за проекта. Трябваше да измислим име, което обхваща зареждащите разговори с бездомните ни приятели и техния алтернативен начин на живот. Подчертавам “алтернативен”. Много от тях са го избрали като такъв. Искахме да избягаме от драмата, с която обикновено се говори за тази група – защото това са най-недраматизиращите и немрънкащи хора, който познаваме. Важно бе да избягаме и от термини като “бездомник” и “клошар” – защото често се използват като негативен общ знаменател за всеки човек на улицата, чийто начин на живот, голяма част обществото, смята за неприемлив. А ние с Йоана и Елеонор сме по своему градски номади, така че името си дойде съвсем естествено."
LadyZONE.bg: Каква е основната дейност?
Миa Агова: "Имаме три основни дейности, които вървят успоредно и са еднакво важни. Най-разпознаваемата за момента е изграждането на мобилна инфраструктура, която отговаря на основните ежедневни нужди на бездомните – подслон и санитарни условия (мобилните къщички, баните и пералните). Втората е изграждането на социално предприятие, чрез което трудът на бездомните (събирането на отпадъци за рециклиране) да бъде заплащан (в момента им се плаща само за материалите, които събират, но не и за труда) и да развиват нови умения, с които да си изкарват прехраната. Тук подходът пак е grassroots – идеята е да развиваме уменията, които вече имат и да се съобразяваме с това, което искат, а не да им търсим каквато и да е била работа. Трябва да има предвид и че много от хората на улицата са с висше образование, с професии - има художници, поети, лекари, инженери… Последната и най-амбициозна част от “Градски номади” е изследването и преброяването на бездомните в България. В момента провеждаме дълбочинни интервюта с тях в широкия център на София. От една страна, за да адаптираме решенията, които предлагаме към нагласите на бездомните и от друга, за осъществяването на достоверно проучване из цяла България, чрез което да можем да предложим нова стратегия за преброяване и изграждане на нови държавни политики за бездомните. Тези три дейности вървят паралелно и зависят една от друга, за да бъде успешен проектът."
LadyZONE.bg: Какво е вашето послание?
Миa Агова: "Начинът да помогнем на бездомните е да работим С тях, а не ЗА тях. Промяната ще е дългосрочна и устойчива единствено и само когато ги включим в разрешаването на проблемите им, съдействайки им да си помагат. Всичко останало са кризисни мерки, а както знаем, те са временни решения на нерешени проблеми."
LadyZONE.bg: Кои са най-големите предизвикателства с подобно начинание?
Миa Агова: "Липсата на информация за бездомните в България – както статистика, така и качествени изследвания. Това прави тази група невидима за “държавата” и за обществото, и следователно е трудно да се вземат мерки в по-мащабен план.
В корена на това предизвикателство е фактът, че повечето бездомни нямат лични документи, а и трудно могат да си извадят без да имат адресна регистрация. Затова по официални данни от НСИ, бездомните българи са само 1370 на брой, а според изследванията на Каритас (www.caritas.eu) – 500 000. Последното число може да звучи стряскащо и нереално – това са близо 7% от населението на България, но като се има предвид, че според Eurostat 48% от българите са в риск от бедност или социално изключване, то е далеч от нереално и още по-стряскащо.
От друга страна, липсва разбиране и познание за живота, нагласите и нуждите на тази група – тя в момента е един безличен сегмент от обществото, сформиран от няколко рискови групи, които попадат под един негативен общ знаменател. Гледа се на тях като проблем, вредители, “мафия”, неприятна гледка, някакви изпаднали хора, които не са се справили с живота. Обаче зад всеки бездомен стои една човешка история и колкото повече разговаряме с тях, осъзнаваме, че на всеки може да се случи да попадне на улицата. А озове ли се някой на улицата, трудно е да се върне обратно – става неприемлив за околните, за тези с “нормален” статут. Изведнъж ставаш мръсен и несресан, разболяваш се, миришеш, спиш по пейки и ровиш по кофите. Никой не иска да те вземе на работа, защото виждат само мръсотията. Минувачите вече не те забелязват, вероятно защото не искат, защото си грозна гледка. Така идва и самотата, а от нея се полудява. Единственият начин да се пропука този цикъл е да знаем повече за бездомните, да сме отворени и да подхождаме към тях като с всеки друг – като с равни, а не като с хора в неравностойно положение, които следва да бъдат съжалявани или в по-лошия случай – избягвани. Такова отношение само изостря проблема, както на социално ниво, така и на политическо. Съответно как могат да се изградят адекватни политики за една група, която не познаваме?
Затова в момента провеждаме подробни интервюта с бездомни и обединяваме данните събрани през годините от различни организации, които имат отношение към проблема – това са НПО, дирекция “Социални дейности” към Столична община, неформални групи, които подпомагат бездомните по един или друг начин. На база на това начално проучване планираме и мащабно такова, водено от професионални изследователи и – да чукаме на дърво! – финансирано от European Research Council. Така ще можем да предложим нова стратегия за официално преброяване на бездомните в България и политики, които да отговарят на реалните нужди и нагласи на бездомните – дългосрочно и устойчиво."
LadyZONE.bg: Трудностите?
Миa Агова: "О, безброй трудности, но се справяме!"
LadyZONE.bg: Според вас, готова ли е българската общност за подобно начинание/акция?
Миa Агова: "И да и не. Но трябва да се започне от някъде, за да е напълно готова българската общност.
Толкова много хора и организации се свързаха с нас, за да помогнат с каквото могат. Това показва, че има гражданско общество, че хората искат да участват активно в изграждането на една по-добра среда за всички ни.
Разбира се, често се сблъскваме и с някои от най-типичните нашенски фрази: “А, това в България никога няма да стане”, “държавата е виновна, тя да се оправя” или пък “те за нас “нормалните хора” не се грижат, та за бездомните.” Молим да ни извинят защитниците на този начин на мислене, но това за нас е чиста проба мрънкане и бягане от отговорност. Нали ние сме държавата? Всеки от нас е отговорен за обществото, в което живее – ако иска промяна, да я провокира.
LadyZONE.bg: Разкажи ни за подкрепата от ЕС?
Миа Агова: Пилотната фаза на “Градски номади” (април-юни 2015) се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. чрез конкурса “Направи си сам” на Екологично сдружение “За Земята”. Тази финансова подкрепа е на стойност 1950 лв. и покрива изграждането на една мобилна микро-къщичка, три колички за събиране на отпадъци, разходите за доброволци-изследователи, които събират интервюта с бездомни, и две филмчета за бездомните и проекта. Трудът на всички ни – ние с Елеонор и Йоана, Destructive Creation и Щипка – е доброволчески.
Идеята на тази фаза на проекта, беше да докажем – на обществото, на по-големи организации, които подпомагат бездомните, на институциите, както и на себе си, че решенията и методите ни работят, както и да адаптираме проекта още повече към нуждите и нагласите на бездомните чрез изследването ни, и да тестваме обществените нагласи. И май сме на прав път!
В момента започваме да търсим финансиране (под дърво и камък!) за следващите фази на “Градски номади” – за 25+ мобилни къщички годишно, за автобусите, баните и пералните, за социалното предприятие и за проучването. Разглеждаме всякакви опции – европейски програми, местни и международни фондации, социално отговорни бизнеси и др. Медиите много ни помагат в това отношение – направихте проекта ни видим за хора и организации, които могат да ни помагат, било то финансово, с уменията или времето си. Та, стискайте ни палци!"
