Няма как да не познавате Мария Каракушева с поне един от музикалните й проекти "Classic In The House", "Classic In The Jazz" и "Grace On Air". Сега талантливата пианистка се заема с ново начинание съвместно с водещата на „България търси талант” Мария Силвестър - „Musical Metaphors”, което е само малък повод да се срещнем с нея, за да ни разкаже повече за себе си, вдъхновенията й и музиката като начин на живот.
С кой любим твой музикален идол от детството ти би желала да свириш на една сцена днес?
Идоли ми бяха класически композитори: Бетовен, Лист, Шопен, Чайковски, Рахманинов, Прокофиев, Шостакович, Дебюси... Много са! Прекарвах часове, представяйки си как са композирали и изпълнявали своите творби. Исках да съпреживявам техните усещания чрез произведенията им, което само по себе си е изключително изживяване. За голямо съжаление се разминаваме в епохите и не е съвсем възможно да излезем на една сцена.
Кои съвременни музиканти харесваш и защо?
Възхищавам се на тези, които не притежават единствено талант, на който да разчитат, че ще им случи нещата просто така. Нужни са още много качества като харизма, постоянство, упоритост, гъвкавост, търпение... И тогава има шанс да станеш значим и да останеш в историята, като артист, дал нещо на света.
С кого би желала да си партнираш по даден музикален проект?
Усещам контекста на въпроса като препратка към новия ми проект с Мария Силвестър, с която този четвъртък ще дебютираме в Sofia Live Club. Наистина исках да реализираме нещо толкова авангардно и смело с нея. А иначе, обожавам да експериментирам и музикалните ми проекти доказват това. Като класически пианист се срещам с много колеги, с които съм готова да създадем нещо ново заедно. Важното е да имаш какво да кажеш, когато си на сцената.
Какво е най-силното ти вдъхновение днес?
Винаги е била и вероятно ще бъде музиката. Тя е безспирен извор на емоции и се чувствам щастлива, че имам възможността да се изразявам чрез нея.
Можеш ли да си спомниш за най-шантавото преживяване, което си имал като музикант?
Мисля, че предстои да ми се случи с Мария Силвестър. Двете достигнахме ново ниво в творчеството ни и синергията между нас е наистина силна. Отделно, случвало ми се е да свиря на един пърформанс в метрото, когато пристигаща мотриса ми отнесе нотите и продължих по памет, но тогава беше по-скоро забавно.
В какъв тип жанрове на музиката се чувстваш най-комфортно?
Най-голям опит имам с класическата музика, но обичам експериментите и те ме мотивират да творя. Обмислям и подготвям добре всяко нещо, с което излизам на сцена, затова се чувствам удобно във всичко, което представям.
Бъдещите ти проекти?
В края на май ми предстои концерт с проекта „Grace On Air”, където световни хитове на поп и рок изпълнители звучат с класически аранжимент, а есента ще представя голям юбилеен концерт в зала „България”.
Как мислиш, че музиката ще изглежда през 2050 г.?
Ще се обръща все повече към миналото.
Какво могат да очакват феновете ти от предстоящия ти концерт „Musical Metaphors” в Sofia Live Club в четвъртък, 30 април?
Това ще бъде една изящна вечер с красива музика, метафорични монолози и реални истории като на кино от две жени, на ръба на рояла.
Композираш ли собствена музика и какво си спомняш за първите неща, които създаде?
Да, създавам собствена музика още с първия ми музикален проект „Classic In The House”.
Усещането е много по-различно от това да изпълняваш чужда музика и изживяването още по-пълноценно.
Била ли си някога обезкуражена по някакъв начин до степен, че да се откажеш от музиката?
Притежавам много силна воля и намирам смисъл да продължавам, въпреки всички трудности. Класически пример, че вярвам в чудеса на фона на българската действителност, а чудесата си ги правя аз. Вярвам, че има два типа хора – такива, които чакат нещо да им се случи и такива, които сами си го случват. Аз съм от вторите.
Как иначе щеше да протече живота ти, ако не беше музикален артист?
Влече ме всичко, в което се използва много въображение и абстрактно мислене. Вероятно щях да се занимавам с дизайн или друго изкуство.
Назови две неща от музикалния ти свят, без които не можеш да живееш и какво ги прави толкова важни за теб.
Пианото – инструментът, който е естествено продължение на ръцете ми и публиката, която ми дава обратна връзка – ценност за всеки творец. В тази връзка съм щастлива, че имам прекрасна и много специална публика!
Коя композиция от класическата музика би желала да изсвириш днес по някакъв нечуван досега начин?
Ференц Лист – „Концерт за пиано и оркестър No. 1” – е много, много специално и любимо произведение. Планирам скоро да го представя по нов начин на публиката.
Коя е най-трудната част в изнасянето на един концерт?
Мога да кажа коя е най-лесната – моментът, когато започнат аплодисментите. Не ми тежи да работя ежедневно до изцеждане, когато има смисъл. Истинските трудности за мен са, когато нещата, които искам да се случат, не зависят само от мен. Не говоря само за отделни личности, но и за институции, компании. Не е вярно, че нямаме какво да покажем на света и е време да се започне политика за по-голямо толериране на артисти тук в България.
