Въведение Богородично е един от дванадесетте велики празници в християнския календар и един от четирите, посветени на Света Богородица. Празникът отбелязва въвеждането на тригодишната Мария в Йерусалимския храм.

Нейните родители Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Когато Мария се родила, те дали обет да я посветят в служба на Бога. Мария била поставена на първото стъпало пред входа на храма. За почуда на всички тя сама изкачила 15-те стъпала и спряла на най-горното. С решение на Светия Синод от 1929 г. празникът се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. Само българите отбелязват деня като Ден на християнското семейство.

Традиции и обичаи на празника

  • Семейно ходене на църква: на 21 ноември вярващите отиват в храма, за да запалят свещ и да се помолят за здраве, мир в семейството, благополучие на децата и духовна сила. Особено се почита иконата на Света Богородица, пред която се молят за закрила на дома.
  • Децата: църквата препоръчва родителите да водят децата си на служба, да им разказват за вярата и библейските събития и така да ги възпитават в християнски дух. Семейството с неженени деца трябва да отиде с тях на църква, за да ги представи на Бог и да измоли здраве и любов за всички.
  • Свето причастие: на този ден вярващите се причастяват.
  • Обща трапеза: семейството се събира на обяд или вечеря.

Какво се яде?

Празникът попада в Коледните пости, затова трапезата е постна. Тя символизира смирение и чистота. Традиционни ястия са варено жито или царевица, боб чорба, постни сарми, печени или варени картофи, тиквеник, мед и плодове. На този ден, както и на Никулден, е разрешено да се яде риба.

Интересни поверия, свързани с празника

На Въведение Богородично храната от масата не се вдига. Същото се прави и на Бъдни вечер - трапезата остава неприбрана цяла нощ. Според поверието Богородица идва, хапва от нея и благославя дома и семейството.

Друго поверие е, че на ози ден се гадае за времето. По времето на този ден народът гадае каква ще бъде цялата следваща година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото сухо, а реколтата слаба. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото дъждовно, а реколтата богата.

Снимка: iStock

Защо Въведение се нарича "Вълча Богородица"

Според етнолога Вилдан Расим вълчите празници обикновено продължават от 3 до 10 дни и завършват на 21 ноември, а Въведение Богородично е наричано още Вълча Богородица. Вълчите празници започват веднага след Архангеловден. Наричани са още Вучи дни или Вучляци. Някъде те започвали на 11 ноември, деня на св. Мина. На места продължават три дни, на други шест, девет или десет.

Това е период, през който се вярва, че вълците могат да навредят на хората и на добитъка. За да се предпазят, хората спазват редица забрани и извършват обреди.

Куцулан е най-опасният ден. Според народното вярване първият ден от празниците, Дзверинден, е лош, но най-зъл и опасен е последният, Куцулан. Етнографският музей разказва и легенда, записана от Димитър Маринов. Бог дал време на вълците да се нахранят. Всички намерили плячка, само един куц вълк закъснял и останал гладен. Срещнал човек и Бог отсъдил, че „кой какво е срещнал, негово да бъде“. Така Куцулан изял човека.

Според етнолога вълчите празници са по-характерни за планинските райони, особено за Средните Родопи, където хората живеят близо до природата и спазват вярванията по-стриктно. В Сливенско и Котленско се вярва, че има три Богородици, Голямата, Малката и Вълчата, и че те са сестри.

Изберете LadyZone като любим източник в Google