Искам да ви срещна още веднъж с един човек, който вече познавате от пътуванията му до Тайланд и Камбоджа. Този път Ирина Папанчева няма да пътува, но като се замисля, всъщност отново ще го направи, само че до по-близка дестинация – Бургас. А поводът е прекрасното случване на нейната нова книга, която предстои да бъде публикувана – „Перо от пеликан”. За едно нестандартно представяне на романа й, разказва самата тя, както и нейният партньор в реализирането на идеята, експертът по маркетинг и комуникации - Зорница Москова.

Романът не е издаден все още. Кога предстои това да се случи и какво ще ни издадеш в аванс от сюжета?
Ирина: Романът ще бъде издаден през септември. Главен герой е 12-годишно момче на име Мартин, който прекарва едно лято в Бургас заедно със своята депресирана майка, след като баща му ги е напуснал. И така бабата от Бургас се заема с тяхното възстановяване, като им прави оздравителна програма. Историята е разказана от името на Мартин и включва от една страна ретроспекция на изминалите месеци, а от друга - преживяванията му от това лято.


Затова и мероприятията ни, които започват на 29 юли (2012 г. - бел.ред) се провеждат в Бургас и пресъздават събития и места от книгата с помощта на партньорите ни там.

Какво точно ще се случи като част от представянето на книгата, което ще ни загатне още малко за сюжета й?
И: Един от партньорите ни в Бургас е Йога център „Хридая”. В течение на 6 дни те ще водят безплатни сесии по йога в Морската градина. Това отново е препратка към книгата, в която бабата води внуче и майка всяка сутрин на плажа да правят Йога и медитират. След Йогата ще ходим на лугата и на калта, заедно с всички, които искат да ни придружат, отново както в книгата ми. Всички участници в дейностите ни ще получават талончета и накрая ще изтеглим в томбола един участник, който ще получи комплект козметика, направена от луга. Това е принос на друг наш партньор – Институтът по обща и неорганична химия към Българската академия на науките към Българската академия на науките.

Току-що и книжарница „Хеликон” включи четенето на откъси от романа от деца като предварително събитие към иницитивата си „Четящият човек”. Четенето ще се проведе на 4 август от 18 ч. в книжарницата в Бургас. Тогава ще бъде изтеглен и участникът, който ще получи наградата на Института по обща и неорганична химия.


Срещнахте ли някакви пречки по време на реализирането на проекта?


Зорница: Учудващо за мен, хората са много отзивчиви. Може би има някакъв глад за това да се чувстваш полезен и това е техният начин да бъдат съпричастни към културата. Освен организациите, които вече споменахме, получихме силна подкрепа от Българското дружеството за защита на птиците, които ни помогнаха при заснемането на трейлъра към книгата и Асоциацията на българските психолози и педагози в гр. Бургас, които разпространиха информацията за конкурса в училищата.

И: Действително, почти всички, към които се обърнахме с предложение за партньорство, казаха веднага: „Да!” и това носи много силен заряд. Всичко започна с моята книга, но се разшири до нещо по-мащабно и обхватно, в което всеки от партньорите ни откри своето място. Много съм благодарна и на Христо Димитров-Хиндо, който не само че отново е редактор на книгата ми, но и засне трейлъра към нея безвъзмездно, както и на Борислав Пенков, който периодично ни изпраща своята интерпретация на текста под формата на фотографии.

Проектът около книгата включва и конкурсът „Перо от пеликан” за есета и разкази, написани от деца. Какви са впечатленията ви от получените до момента творби? Имате ли си фаворити?
И: Всеки един текст ми харесва по свой начин. Във всеки има искреност и много креативност. Интересно е какво могат да направят децата с едно перо от пеликан – изумителни неща. Разказчетата, които сме получили, са като бисерчета от огърлица, всяко е различно и със собствена стойност.

З: Радвам се, че няма да съм в журито, защото това е много труден избор. Децата наистина пишат уникални неща и тяхната интерпретация е изненадваща. Със сигурност си имам любимо есе, но няма да кажа кое е.

Колко изпратени есета и разкази има до момента?
З: По темата имаме десет есета и едно стихче.

Чия беше идеята за това мултимедийно представяне на книгата?
И: Идеята беше обща. Беше спонтанна и всяка една от нас даде нещо от себе си. Дори сега не мога да кажа коя от двете какво е измислила в проекта. Идеите ни се преплетоха и допълниха, за да станат целостта, която в момента е проектът.

Заглавието на книгата има ли нещо общо с цитата, който стои в официалния сайт на проекта на книгата, и който принадлежи на Емили Дикинсън („Надеждата е нещо с пера”)? Харесваш ли я?
И: Да, харесвам я много. Само че първо дойде заглавието и после стихът. Каза ми го един приятел, когато чу заглавието ми. И аз реших, че се връзва много добре с целия текст и го сложих като наслов.

Защо точно перо от пеликан?
И: Идеята за книгата дойде с една разходка с лодка в бургаското езеро Вая преди две години. И така, в една ранна лятна сутрин, около 5.30 часа, видях птиците. Интересното е, че аз съм от Бургас и никога не бях ходила. Имаше много птици, различни видове, включително лебеди, но пеликаните бяха изумителни. И бяха много - стотици. Не ги бях виждала така, в естествената им среда. Това се случваше по изгрев слънце, на фона на Бургас. Изведнъж пеликаните литнаха и в полет бяха толкова хубави. Героят ми Мартин казва на едно място в книгата, че когато е видял пеликаните, се запитал защо никой досега не е написал приказка за тях. А докато се разхождахме с лодката, действително намерихме едно перо от пеликан.


Как се появиха лугата и калта, които също са част от сюжета в романа?
И: Лугата и калта се намират в покрайнините на Бургас, близо до солниците, и до тях може да се стигне пеша. Преди три-четири години за първи път бях там. Пейзажът много ме впечатли, както и социалният елемент на двете места и свързаните с тях процедури. Видях ги като среда, в която се разгръщат отношения, като един съвременен мегдан. Тогава написах разказа „В лугата”.


Ирина, ти вече имаш опит с няколко издадени книги. Трудно ли е да издадеш роман в България?
И: Трите ми предишни книги излязоха много лесно и всичко си дойде на мястото по естествен начин - с лекота и без усилия да търся издател, да убеждавам, да се разочаровам. С „Перо от пеликан” нещата се случиха по-различно. Допускам, че причина за това е и кризата, която сериозно се отрази на издаването и продажбата на книги. Едно издателство ми отказа, без дори да е чело текста ми, изтъквайки като причина недостатъчни продажби на предходните ми книги в търговската си мрежа. От този отказ обаче се роди нещо много хубаво.

Пишеш ли нещо в момента?
И: Започнах да пиша нов роман в самолета към Хелзинки. Написала съм само две страници, но нямам търпение да ми се отвори пространство, за да работя по него. Също така след „Анабел” започнах отново да пиша разкази, с които продължавам и в момента.

Ти наистина много пътуваш. Това ли е което те вдъхновява – пътуването?
И: Всичко може да ме вдъхнови. Вдъхновява ме животът, вдъхновяват ме хората, вдъхновяват ме нещата, които чувам, виждам и преживявам. Водя много активен социален живот на много различни нива. От една страна това е време, което бих могла да използвам за писане, но от друга – този начин на живот храни писането ми с автентичност. Но да, когато съм на път сетивата ми се отварят, идеите, образите, сюжетите ме намират много по-естествено и интензивно.

Какво послание искаш да отправиш към читателите чрез романа „Перо от пеликан”?
И: Не мисля за послания, когато пиша книгите си. Не подхождам дидактично към тях, не се опитвам нищо да внуша. Ще съм щастлива, ако всеки читател открие послание за себе си в романа ми.